Има дни, които ти е все едно дали са се случили или просто няма никакво значение дали с нещо ще ги запомниш. Не винаги си личат от сутринта, понякога даже не забелязваш, че са такива.

Не бях ходил на бирените срещи в сряда повече от два месеца. Някак всички бяха нещо уморени. Само Сашо Шопов в типичния си стил разведряваше обстановката. Чувствах се странно неловко. Някак отвикнах от бирата в сряда. А с Адашът всъщност се явяваме основателите и. Странно как тази среща беше замислена като алтернатива на още нероденото тогава, и закърмено с flamewars, раждане на ССС, а сега е нещо като опция за реален контакт.

Имах нужда да покарам. Не знам защо – въпреки не особено големия ми стаж като шофьор – скитането с колата понякога ми действа адски разтоварващо. Предложих на Сашо да го закарам до Овча купел като преди това минем през Младост да оставим Роси и Елена. Центъра – Младост – Орлов мост – Бели брези – Овча купел и пак Бели брези почти ми бе достатъчно за да се прибера по-ведър в къщи. Но и не съвсем – подозирам, че трябваше да направя още някоя отсечка, но някак не бях сигурен точно коя – вероятно затова реших да се прибирам. На огромния паркинг пред блока ми за втори път едва си намерих местенце за паркиране.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

5 коментара

  1. Прав си, днес беше бая умряло на срещата, на мен ми се спеше (кръвното ми пада пак), Чорбаджийски предната вечер (както обикновено) се беше насмукал, а и времето беше умряло и заспало … Дано следващата сряда се разведри малко.

    Отговор

  2. Е, при мен целият ден беше нещо унил… Shit happens, казваше Forrest Gump ;)

    Отговор

  3. От времето беше, просто предполагаше умряла обстановка. Колев стига си ме разнасял, ей! :-)

    Отговор

  4. На мен на срещата ми беше много забавно. Всъщност не се бях забавлявал така от доста време. Като се има впредвид, че малко преди да дойда на срещатата ми беше направо застреляно от проблеми с DNS -и … всичко ми беше много весело.
    Адаш, добре дошъл в клъба на автомобилните шматкаджии :-). Аз също много обичам да се разхождам с моята скъпа безцелно. За съжаление, тя е малко уморена все още. Но мога да ти препоръчам маршрут, по който да обикаляш… или поне аз него си харесвам много. А именно пътя към Кокаляне, че и след него. Сравнително спокойно, лятно време е хладно, има достатъчно завойчета за да си правиш люлка, а и след Кокаляне има къде да настъпиш газта.
    Четейки твоя саит и твойте думи (и буквите на Кирил и Методий) се сещам за няколко неща:
    1. „Деня се познава по сутринта“ (или нещо такова беше). Хич не съм съгласен. Хубавия ден или вече е свършил, когато се замислиш за сутринта или когато се събудиш вече е свършил… по дяволите Мърфи.
    2. Я по – ведро. Още сме млади (е, не всички де), красиви (поне аз) и умни (…). Това, че живеем в кофти времена е само временно.

    Горе главата. Можеше и да е по – лошо. Я си представи, че ирладнеца беше дошъл… Щеше и ти като мене да започнеш да пиеш биричка.
    С пожелание за прекрасен ден утре – Йовко (Йовков, за да не се объркаш :-))

    Отговор

  5. Ирландец ли беше – нищо – ще дойде next week, а всъщност уж нали бил дошъл само дето не сме се срещнали.

    А за no.1 – може да го погледнеш и инак – като Богомил Райнов (ако си го чел) – „Денят не си личи от заранта“. Всъщност нямам против да поживея в стила на книгата – поне заради мацките… Поне временно…

    Отговор

Ако искате да споделите нещо