Urban... what?

Нямам нито сили, нито време за UrbanStyle.org. Истината е, че проекта страда от липса на начално ускорение. И му се случва за втори път. Преди да се превърне в значим, един интернет проект трябва да набере скорост, което предполага ентусиазиран екип с хъс и желание за творчество. А ние (екипът) сме уморени или май по-скоро ни няма никакви, разпилени между много други проекти, а и напоследък зимната летаргия като, че ли е по-силна от всякога. Дори много от блогърите напоследък са се удрямали offline, добре че почти всеки ден се появяват нови. Всъщност някъде бях чел, че някъде около първата година на блогването някои хора се отказват – не виждат смисъл, става им тъпо, кретените, които ги коментират (понякога нагло) почват да им ходят по нервите и т.н.

Точно след два месеца urbanstyle.org expire-ва. Върти ми се една друга идея вместо настоящия зимен сън, която ако успея да пусна дотогава, може би ще има полза от този домейн, иначе по-добре да го оставим да почива в мир.

А като споменах за кретените… разбирам от някои коментари, които днес прибърсвам от време на време, че отново съм подразнил нежните религиозни и косматите мачовски струни в душите на някои хора само с един единствен post. Както се казва с един куршум два рунтави заека. Нужно ли е да повтарям, че слабо ме интересува? Сигурно ще си направя труда да отговоря на засегнатите анонимковци по някой друг повод, само защото темата за заблудите на еманципацията, патериците на патриархално формираните социални съзнания и виновността на религиите в този контекст си струва. Към този момент само мога да кажа, че това, което ще напиша никак няма да им се хареса.

Има два начина да надвиеш над света – единият е да се бориш да го променяш, а другия да си създадеш нов свят. Никога не съм се притеснявал да тръгна по който и да е от двата пътя. Така че… не на мене тия…