Вчера отново възседнах колата и поскитах из пътищата. Дори се поуморих мъничко заради неудобните обувки, които навлякох. Кофти е да натискаш газта с обувка, която те стяга.

Не знам защо, но по правило шофирането не ми действа никак уморително – даже напротив – адски ме разтоварва. Особено нощем. В събота вечер дори ми се видя твърде близо да се прибера от центъра на Пловдив до апартамента ми в Кючук Париж и през главата ми мина мисълта да се поразходя до Асеновград за едно кръгче, но все пак не го направих.

Вчера се прибрах в София през Карлово и Пирдоп вместо по магистралата – пътят е много по-интересен и живописен, но за сметка на това по-дълъг. На път към къщи, минавайки под мостчето на въздишките зад НДК, осъзнах нещо. София ми липсваше и се прибирах с удоволствие. Преди не беше така – все още когато ме питат къде живея или откъде съм – обикновено давам адреса си в Пловдив, дори нямам адресна регистрация в София. Но напоследък се чувствам по-добре тук. Пътуванията до Пловдив ме натоварват – темпът на живот там ми се струва недостатъчно динамичен. Трябва да призная, че някак вече съм асимилиран. Пловдив ми липсва по своему, но не за дълго. Всъщност приятелите ми там останаха твърде малко. Преди едва смогвах да се видя с всички, а сега просто почти вече няма на кого да се обадя. Всеки замина нанякъде или се зарови в нещо. А в София се чувствам добре – дишам леко, вкусвам свободата си, въпреки хаоса, мръсния въздух, нервите и лудницата по улиците.

В този ред на мисли реших да предложа на останалите от екипа на urbanstyle.org да сменим концепцията. Отдавна ми се върти в главата мисълта, че urbanstyle тръгна без ясна идея и не знае къде точно отива. А не е късно дестинацията да бъде patch-ната докато още е безболезнено… И си мисля, че съдбата му ще е обещаваща…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

8 коментара

  1. Само ако знаеш колко чувствителна струна засегна в мен с този постинг… Особено с частта за това как се е променило отношението ти към Пловдив. Доскоро аз отричах очевидното, отричах това, че наистина в София се чувствам по-добре. Изглежда е някакво изкривяване. Но, уви, май е истина – Пловдив е прекрасен, за да се прибереш събота и неделя, за да се видиш с приятелите (защото когато работиш в СФ започваш да се виждаш само с истинските приятели в ПВ), абе… за да смениш обстановката.
    Но ако трябва да работя в Пловдив – мисля че ще ми е доста, доста трудно да свикна отново. Това е повреда, повреда на душата вероятно – повреда, за която няма ремонт. Но така или иначе – вече сме други.
    Когато споделих тези мисли с Веси, тя се сащиса! Наистина, тя още смята, че Пловдив е истинското место за нея и за нас. Въпреки последните развития на събитията, и въпреки годините, прекарани в София до сега. И като че ли моите думи я накараха да се замисли. Дълго време след това я наблюдавах – вглъбена в себе си, една такава странна… Накрая нищо не каза, но си мисля, че и тя вече малко или много чувства същото като мен. Само че засега се страхува да си го признае, дори пред себе си.

    Отговор

  2. При мен е същото. София вече е у нас.

    Отговор

  3. А-а-а-а, ще дойдете на моя акъл! :-Р
    Има и друг момент – когато започнете да се чувствате в другия град "по-удома" отколкото удома /Пловдив/. Когато "да се прибера вкъщи" няма да е онова вкъщи в Пловдив, а вкъщи-то в София. Когато влезете с превозното средство в София, мисълта е "Ух, най-накрая да се прибера и да си легна на моето легло". И когато.. започнете да се чувствате на гости в бащиния ви дом… Когато започнете да търсите къде са чиниите, вилиците, подправките, връхните дрехи, обувките в старото вкъщи..

    Предполагам някои хора вече ще приемат привързаността ми към Варна по-толерантно ;-)

    Всъщност, не е толкова зле :-) Бащиният дом си е бащин дом, родният град си е роден град. Просто София ще бъде още един град, в който ще се чувствате добре и удома. И когото дори да обичате! Дори и да не сте го харесвали в началото. Пловдив никога няма да престане да ви бъде "вкъщи", каквото и да стане. Нито София. Защото всяко "вкъщи" оставя парче в душата и сърцето и обратното!

    Отговор

  4. Не става въпрос за привързаност – става въпрос за място, където се чувстваш добре. За мен в момента това е София. Това не означава завинаги, просто сега е така. Животът може да предложи и друг избор някога. Или пък аз да го провокирам. Мястото, географията, спомените, които свъзваме с тях нямат особен смисъл освен, че са се случили и са ни оставили нещо. Но те трябва да си останат там в онова време. Защото единственото, което може да ни донесе нови спомени и хубави мигове се намира в този отсег от време, който се назовава с думичката сега.

    Някой беше казал, че всички трудни нощи, са свързани с някоя тъмна стая. И че е вярно, че не можем винаги да подбираме нощите си, но пък за сметка на това можем да го правим за стаите…

    Отговор

  5. Много познато!
    В София съм вече от година и половина. Интересното е, че вече започнах да казвам : „В неделя се прибирам в Пловдив“ за неделните си връщания София, както и : „Да, ще идваме към София в петък.“ на родителите си по повод това, че ще им гостувам през почивните дни. Т.е. моя град, Пловдив, вече е тук, в София :) А Пловдив за момента е каквото беше София преди – някак проста смяна на местата, станала неусетно.

    Отговор

  6. Има нещо ноето е доста трудно да се опише пък и разликата във възрастта е доста но само едно ще ви кажа, че София е най-отвратителния град в България и че и в Пловдив и Варна е сто пъти по-хубаво да се живее.Това го твърди човек който, е играл мач на площад Македония като дете, а София познава като пръстите на ръцете си.Успех и здраве ако съм засегнал някой да ме извини ще го черпя бира в Дивака.:))))
    С чест и уважение
    Вили

    Отговор

  7. Аз от няколко месеца за първи път ходих до родния си град – Стара Загора. С пълно право мога да го нарека най – красивия град в България. Атмосферата там е невероятна. Видях се с един приятел. Всъщност, почти цялото си време там го прекарах с него…
    Преди това за няколко дена бях в Сливен. Този град не е нищо особено… даже малко скучен, но и той ми харесва. Планините са го прегърнали и там се чувствам като на планина.
    Днес заминавам за Пловдив – друг град, който харесвам много…
    Изброявам всички тези градове, за да ви кажа, че аз навсякъде се чувствам като у дома си (до момента в който стане дума за миене на чиниите, разбира се). Обичам България и почти всяко едно кътче от нея ме кара да се чувствам добре!

    Отговор

  8. Аз като много съпричастен на проблема за Пловдив и София мога да кажа, че откакто кракът ми стъпи в Сф през септември 1995 та до днес не съм изпитал нито за минута носталгия към родния ми град Пловдив и нито родители, нито приятели са успели да обърнат чувствата ми отново натам :(. И досега пътувам с неохота назад, макар че наистина и хубави моменти не са липсвали през това време. Иначе единственото ми колебание е дали не съм закъснял с мигрирането. Може би затова тези терзания не мога да ги почувствам като реалистични. От друга страна си мисля – колко ли патологичен случай трябва да съм :)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо