Усещане за жена

Default Featured Image

Изплагиатствах заглавието на онзи филм с Ал Пачино за този пост не заради друго, а защото това е лично моята си визия по въпроса, моята представа за хармония, и съм много далеч от идеята да ми пука доколко тя е правилна или не за някой друг, различен от моето си аз. Усещането си е нещо твърде лично за да пасне на нечия друга представа. Текстът по-долу навярно е скандален по общите дефиниции и със сигурност пак ще настъпи нечие самочувствие или стереотип, но без значение дали някой ми вярва или не, той не е написан за да дразни, когото и да било. Раздразнение би се появило единствено заради нечие нежелание да ми делегира правото да разсъждавам свободно (т.е. различно), а подобен проблем никак не приемам за свой и мога единствено да му се усмихвам (надсмивам) с емоция плуваща в диапазона от невинно безразличие до прицелена ехидност.

yoni Съвременният свят не е наясно със себе си. Лутането, което съпътства ежедневието на разумните човеци само по себе си е нормално явление доколкото е път към самия себе си, като проявление на търсенето на собственото АЗ. Лутането като състояние на духа обаче, няма как да е нещо обичайно. А съвременния свят е приел това свое ежедневно лутане като нормално състояние. Това лутане не носи нито отговори, нито задава въпроси. Перманентното му присъствие притъпявата самата идея за съществуването му – търсенето. Съвременното общество не търси, защото не знае от какво има нужда и накъде се е запътило всъщност.

Съвременното общество приема за нормално хореографираната трансексуалност на някой политик или звезда, но наругава Оливър Стоун за хомо-залитания в „Александър“. MTV прецизно внимава да не влезе в обектива някой неприличен надпис или фраза, а в същото време с натуралистичен апетит показва в детайли някоя пластична операция като липосукция на някоя наддала мацка (като разбира се зърната на гърдите на обекта са внимателно замазани), което като стойност на шоу е точно толкова зрелищно, колкото и клането на прасе за Коледа.

Съвременното общество е куртоазно и стереотипно до безпринципност. В тази безпринципност отделният индивид непрекъснато получава разнопосочни сигнали. Още от люлката момченцето получава пистолет или камионче, а момиченцето кукла. Само, че малко по-късно се оказва, че пистолетът е нещо лошо – той носи смърт, а автомобилчето всъщност не бива да се кара бързо по улиците, защото те дебнат ченгетата, които всъщност са добри хора, но и не съвсем, защото хем пазят закона, но всъщност приемат подкупи и… А куклата всъщност не е истинско бебе, но последното… по-добре да внимаваш с него, защото то наистина е най-голямата радост в живота, ама и огромно бреме, а пък и ако не случиш на човек – ‘щото те мъжете са едни такива…

И тук в този момент от човека се очаква реакция. Мисловна. Фактите на лутането валят ежеминутно и снеговалежът им предполага анализ и решения. Непрекъснато. А решения се взимат от свободни и чисти съзнания, които приемат себе си и знаят какво искат и очакват. Знаейки кой си, няма значение дали това, което виждаш ти харесва или не. Знаейки кой си ти, знаеш дали то е част от теб или не е. И ако не е – то не може да ти повлияе. Ако ти не си лесбийка, филм за тях няма как да те превърне в такава, нито пък да станеш убиец, ако и да притежаваш пистолет. Това обаче означава да знаеш кой си, какъв или каква си и да… мислиш… Да си си отвоювал правото да мислиш!

Стереотипите са отживелица – те са ориентирът на интелектуално или психически лабилните хора – за добро и лошо. Фарът, който да ги води за носа през живота им за да не се загубят в него. Съвременния свят е еволюирал (не твърдя, че посоката е читава) и стереотипите са чудесен начин за контрол над живота ни. Това си позволявам да наричам Матрицата. Това е един прекрасен инструмент, с който тези, които са в нея се опитват да шаблонизират и останалите, увеличавайки, колкото са способни коефициентът на ежедневното лутане. Помагат им и митовете, които вместо да се разказват като приказки за лека нощ, се опитват да бъдат възкресени чрез вяра, идеологии или законотворчески концепции.

Вредата от религиите, особено християнската и мюсюлманската са фундаментални. И двете най-могъщи религии принизяват човека до подчинено на божеството същество, което следва пътя, който му е дефиниран. Така с течение на векове тези религии създават маса, която не се уважава и се самоподценява, която поставя на заден план собствената си идентичност, а личния разум и преценка се подчиняват на стереотипния. Търсенията се проверяват с лакмуса на догмите и правилата. Женствеността бива подчинена на силата, а мъжествеността се оплита в сложна йерархия на подчинение сама на себе си (от вида на кой му е по-голям… портфейла… примерно). Сексуалността става повод за срам или пък се използва за оръжие. С хората на знанието и науката често съзнателно се търси конфликт. Нито християнството, нито исляма на ниво институция (църква, държава) не търсят хармонията. Стремежът към нея остава само едно добро пожелание в някои от коренните му книги или пък вплетено в учението като такова. Институционализирането на това учение обаче го превръща в инструмент на Матрицата, във власт и сила, която няма как да има много общо с хармонията. Защото в хармонията сблъсъци няма…

inyan Всъщност може би точно затова източните религии са най-близо до търсенето на хармония, защото в най-слаба степен са били институционализирани. Останали са повече учения отколкото религии. Символът Ин и Ян – единството и съчетанието на мъжкото и женското начало, вглеждането в себе си и в другите, търсенето на интерфейс към хората около себе си, са най-характерни именно там. Всъщност, докато ние цивилизованите европейци през вековете се срамуваме от различията си, горим на клада вещици или ги предаваме на Великата инквизиция и подтискаме сексуалността, стремежа си към познание и различните си мисли, изтока търси себе си – изучава тялото си, опитва се да намери път между мъжа и жената, да им обясни различията им и да ги дефинира като божества. Единствената религия, която допуска да не си съгласен с нея е именно източна:

Не вярвай на нищо, който и да го е казал, дори и аз да съм го казал, ако то противоречи на твоя здрав разум и ум.
      Буда

yonirose yoni1 Вместо да се срамува от гениталиите си, изтока ги превръща в икони. Не е смешно! Да се хихикаш глупаво на тази тема е също дърт стереотип – вместо това поразпитай Google. В момента това, разбира се, се е претопило до безлична масова култура или пък моден фетиш, но иконите на Йони (което е точно онова същото, което всяка жена има между краката си) са обожествения човешки образ на женствеността, а нефритените скулптури на мъжественост са символи на плодородието. Всъщност и в нашата култура съществува последното, модифицирано до жезъл и превърнато в символ на властта, жестокостта и силата. Оттогава насам вероятно размерът има значение

Еманципацията и феминизмът са вид рефлективна съпротива. Те са закъснелия резултат от горенето на вещици, от игнорирането на хармонията, от войната на половете. Жената няма нужда да е силна и властна, ако света не я провокира да е такава. Жената, при нормални условия, е пазителка на хармонията. Залитайки обаче по феминистичния тип еманципация, тя просто надява друг стереотип и с това от пренебрегнатия пол се превръща в лоша имитация на отсрещния.

inyanblue А оръжието на жената е именно хармонията. В Ин и Ян мъжкото и женското са равни, но едното е отляво, а другото отдясно или едното е горе, а другото долу. Едното е бяло или червено, а другото черно или синьо, едното е деня, а другото нощта. Ако бяха еднакви хармония нямаше да има – нямаше да има нито търсене, нито преплитане, нито сливане. Няма нищо лошо в това жената да е сексуално доминирана, ако това е любов. Повечето жени с ръка на сърцето си признават, че дори го търсят и искат. Еманципатката (думата звучи точно по моему), в бесния си стремеж за надмощие в леглото, в живота, в дискусиите, в надприказването, всъщност отблъсква всяко останало истинско мъжко нещо у мъжа, внасяйки само повече лутане, нищо повече. Разбира се, няма как да не опита да бъде щастлива по стереотипно му, внушавайки си, че е доволна от постигнатото и спирайки да си задава въпроси (друг ефект от Матрицата).

Трудно е за разумните и мислещи мъже и жени да бъдат себе си. Мъжете сме обвинявани в мекушавост или (недай си боже) немъжественост, след което стеротипът ‘мачо’ започва да ти се подхилква от ъгъла и ако не ти устиска ангелът, хукваш да си мериш пишката с вятъра. Жените пък, поучавани от Cosmo, майка си или някоя еманципатирана приятелка, се лутат в търсене на границата между оцеляването на нежността им, скриването на емоциите си или залитането по мъжемразенето.

Всъщност, ако ми е верен преразказа, поради липса на преки наблюдения, не е ли фундаментално-потресающ факта, че целокупното българско народонаселение било изритало най-напред жените от Big Brother (някъде четох, че екипът се бил пищисал по някое време, че ще им се грохне идеята ако хептен не останат девойки вътре), след което от всички възможни избрали стереотипа си за мъжкар – нискоумният кретен, гларус и сваляч, който не подбирал много-много коя сваля, стига да му пасва хардуерно на сглобката и с изявеното пренебрежително отношение към бройките си. После как този стереотип да не се оцени като печеливш. Та това е мъжът на века и се вързва приказно на другия фундаментален битов стереотип за мъжа тип зидаромазач, който се прибира вечер в къщи, говори на „ма“ на жена си, очаква гроздовата и салатката да му са сервирани пред телевизора, където да псуе по Парламента или Левски (ЦСКА), а в пристъп на (алкохолно) умиление да я пошляпне по дупето и да и купи карамфили за 8 март, което я кара да хълца от радост докато мие чиниите. Който не вярва да си пусне, който и да е български кинохит от близкото минало. Битовизми, битовизми… стереотип, след стереотип…

Всъщност аз не съм против религията си (кръстили са ме като малък, никой не ме е питал) – аз не харесвам шаблоните. В библиотеката си имам копия и на Библията, и на Корана, и на още какви ли не книги в този контекст. На изследвания за тяхната меродавност или невалидност също. Ако трябва да извадя любима книга от Библията то това непременно ще е Еклисиаст – най-истинска и човешка е. Не приемам непреходността на символите, които и да са те. Не вярвам в текстове, които са донесли повече смърт отколкото недефинирано спасение, което се опитват да проповядват. Текстове, които никой не може да каже какви са всъщност, защото и до днес по автентичността на днешната компилация на Библията се спори, а езикът и азбуката, на които са написани повечето преписи, е тълкувателна по произход и в голямата си част напълно неизвестна, и вероятно е загубено завинаги знание. Това няма значение. Има значение единствено желанието ми да бъда себе си и да се доверявам на моето усещане за правота или погрешност, на онзи бог вътре в мен, който наистина е част от моето си аз. Той може да е достатъчно мижав и скромен или пък адски космополитен, колкото самият аз успея да бъда. Който може да греши като мен или да е щастлив като мен. Не ме интересуват боговете, които са ме създали – ако допуснем, че съществуват. Но след като вече съм тук и мисля, мърдам и дишам имат значение само тези богове, които аз ще създам. И моят копнеж по хармония. А ако това противоречи на някоя религия толкова по-зле за самата нея.

А за еманципацията – банално тъпа тема, която префърцунено зае повече място отколкото имаше значение. Истинската тема е за онзи стремеж към хармония, където еманципацията не върши никаква работа.

Силните жени са нещо важно – чудесно е, че съществуват – възхищавам се на някои такива, но ако се загуби онзи баланс, онази граница, след която женствеността изчезва… за какво е всичко… Не вярвам истински на жени, чийто сълзи не съм виждал с очите си. Няма нищо лошо в това една жена да бъде слаба и да го покаже. Но жената-фелдфебел е за някой друг тип мъже – със сигурност ги има. Както и такива, чието усещане за жена е усещане за финес и за нежност – аз лично нямам никакви притеснения да го провокирам.

Мисля си, че мъжете дължим на жените подадена ръка за онзи път към самите тях, към тяхната женственост, за да спрат да се правят на оловни войници и да ни доказват колко силни и корави могат да бъдат. Не за друго, на който му се играе на война няма лошо – нека си играе на воля – но от това никой нищо не печели, а когато и обществото стане толкова unisex, че няма значение кой кого и как, просто побеждава онази Матрица с лутането, с което започнах в началото.

А като казах в проблемния си пост, че е работа на самите момичета да се съхранят, то беше с мисълта, че всъщност е нужно поне да го поискат. И да им стиска да си останат жени, такива, каквито са се родили – нежни, раними и мили. Струва си повече от лутането… всякак… А и ще сте в собствената кожа…

Не споменах нищо за онези „мачовците“, дето раздаваха акъл с коментари ама… няма как да го пресъздам с метафори от контекста на ЦСКА и Левски. Мъжете са мъже в мозъка на костите си… или не са. Мачо ефектът няма никакво влияние върху мозъчните вещества. Но пък ако някой ден, като си целуват гаджето ниско под пъпа, вземе, че случайно им мине през ума, че целуват икона, освен да се разхилят тъпо, може да се събудят по-различни следващата сутрин… знае ли човек…

45 коментара

Leave a comment
  • Въпросът за разликата между жените и мъжете е изключително интересен от една такава гледна точка:

    Какво може да ти каже рибата за водата? Всичко… и нищо. Защото няма с какво да я сравни, за да я разбере.

    По тази логика, жените нямат представа какво _всъщност_ е да си жена – както и мъжете нямат представа какво точно е да си мъж. (Имал съм възможност да наблюдавам хомосексуални жени – тяхната идея за какво е жена и женска привлекателност винаги е била изкопирана от кориците на общественото мнение, никога не им е идвала отвътре. Не желая да коментирам въпроса, просто съм го забелязал, и толкова.) Предполагам, че и с хомосексуалните мъже е така, въпреки че не мога да го преценя.

    Интересното обаче е – ако някой е успявал да бъде мъж и жена едновременно, или в различно време, може ли да каже какво е да си от единия или другия пол, по-добре от тези, които са били само от единия? Или още по-зле и от тях? Говорил съм с такива, и според мен има доводи и за едното, и за другото допускане.

    Оказва се, че това да си жена или мъж не се подчинява на законите на чистата логика в това отношение. Поне според мен – не зная какво биха казали другите. :-)

  • Важността на въпроса е ДА ИМА разлика между мъжете и жените. А не да се борим с разликите. Unisex културата може и да е забавна за анализи, наблюдения и urban style (да не се бърка с един световно неизвестен проект ;) ама си мисля, че в последните години се попрекалява нея.

  • В наши дни се прекалява с какво ли не Йовко. Не е задължително това да е лошо. Изпробването на границите и преминаването им не ще да ти е непознато упражнение. Нашите коментари най-вероятно биха били актуални и преди 50 години. Мисля, че просто достигаме възраста в която човек започва да казва „Днешните млади са напаст. Ние не бяхме такива“. А за усещането за жена, (не че има какъвто и да е смисъл да го коментирам) – оригиналното заглавие – „Scent of a woman“ е … ех, това е част от филма която не трябва да бъде пипана. Понякога не обичам преводачите.

  • А, няма лошо за каквото и да е, разбира се! If it makes you happy, както пееше Sheryl Crow в една своя весела песничка. А пък за изпробването на границите хич не се противя ;) Ама освен да се самоексплоатираш на опън, натиск и други подобни метаморфози е хубаво да знаеш защо го правиш и каква е идеята. Self-hacking-а е чудно упражнение, но ако е осъзнато! Иначе не е нищо повече от долнопробно кракване.

    А за scent… какво да кажа… това не е най-страшния пример – аз затова понякога избягвам да наричам филмите с преведените им заглавия ;)

    А ти кога ще си лицензираш блога под отворен или CC лиценз за да те закача в open-culture.net, а ефрейторе?

  • Ами имам си една мечта… :) Смятам да спретна една машинка която Весо да приюти, да си пусна на нея WordPress или каквото харесам и да преместя блог-а там. И защо е нужно да лицензирам блог? :) Или просто е условие за да го закачиш там, където ги закачаш? :)

  • Ами защото аз как да знам, че имам право да визуализирам твой content? Според закона за авторското право и сродните му права, действащ в БГ от момента на създаването всяка творба е предмет на авторско право и принадлежи на този, който го е създал – демек ти, освен ако не го правиш по договор или поръчка и тогава правата държи поръчителят. Ако изрично не напишеш, че съдържанието е свободно, то по подразбиране не е… и нямам право да го пипна даже ;)

  • Не обичам да оставям безкритични похвали, но,,,,Това което си написал би трябвало да се учи в училище. Би трябвало да го прочетат колкото може повече хора.

  • „Искам да съм щастлива.[…] защото Той е единствен. Ние сме подобия. Нещастини и злополучни. Не е виновен Той. Не е грешка. Той знае. Ние не. В познанието е ключа.“

    Аз също не съм вярващ, но ако приемем Бог за даденост, абсолют, който не можем да отречем. Само хипотетично… Според вярата ни той е добър и всеопрощаващ, нали така? Тогава защо ние сме нещастни, защо има толкова много болка. Доста време мислех по този въпрос, докато накрая не стигнах до един извод, който на дали е универсален и с който сигурно доста хора биха поспорили, но на мен толкова ми стига мозъка :)

    Хората са „нещастни и злополучни подобия“ не защото Бог не е успял да си свърши добре работата и не защото Бог е садист, а защото ти тук говориш за нещо много важно в човешкия живот – търсенето. Стремежът. Ако ние бяхме щастливи, вечно щастливи, тогава никога нямаше да се спускаме в търсене, никога нямаше да се стремим към по-доброто, да се развиваме. Бог ни е взел нещо тъй свято, за да ни даде нещо още по-свято – желанието за прогрес, не (само) технически, а преди всичко духовен.

    Доста теми си засегнал тук и честно казано не знам кое по-напред да коментирам… „Съвременното общество не търси, защото не знае от какво има нужда и накъде се е запътило всъщност.“ Да търсиш свободата е като да търсиш игла в купа сено. Проблемът е, че никога не си виждал игла…

    Страхотна статия, Йовко, макар и да закъснях с прочита й. Странното е, че си я писал горе долу по едно и също време докато ние с една моя много добра приятелка обсъждахме стереотипните образи на жената и мъжа, поговорихме си малко за мачо-то и за „еманципираните“ жени и споделяхме твоето мнение без дори да подозираме за него:)

    Явно матрицата има доста пробойни…

  • Между другото този филм с Ал Пачино е римейк (и не съм го гледал). Оригинала си е италиански – Profumo di donna – http://www.imdb.com/title/tt0072037/. Бях доста малък като го гледах. Филми като този, „Особен урок“ и българският „Басейнът“, остават за мен едни от най-добрите в областта на схващането на отношенията между мъжа и жената.

  • Аз не знам какво искам, само съм с надеждата, че ще го разпозная, след като го срещна. Засега от всичко, което срещам, разбирам какво не искам. И това е нещо :) Изчетох останалите коментари… И не открих нищо ново, просто твърде много самотни хора, само не разбирам защо тогава не се намираме?! Винаги съм смятала, че не искам твърде много от този живот и че ако той ме намери, сигурно ще съм това, което мъжете обикновено очакват от жените – нежна, ласкава, разбираща и на моменти не толкова кротка :) Само дето вече не искам за всеки. Ключовата дума тази година за мен била „търпение“. Така ми каза една жена с дарба, а аз така и не успях да повярвам в тях… Май, ако не бях анонимна, тези неща щяха да си стоят в мен… не че някой го вълнува… обаче имах нужда да се изприкажа :)) Понякога харесвам архаичните думи, понякога ги използвам… Оставам с впечатлението, че усещането за жена е различно при различните мъже, иначе нямаше да се харесват толкова различни екземпляри. Твърдят, че имам твърде високи претенции, по този повод едни познат ми изпрати шарж с група скелети около маса. Това били жени в очакване на съвършения мъж :) Не чакам съвършения, просто вече не искам какво да е…..

  • Някои хора имат нужда от чаша самота, а аз поне от две. Навярно затова животът ми осигурява цяла бутилка.

    Това горното бях написал в писмо до един приятел преди доста време, себесъзерцавайки пуберитетските (или май по-скоро пост-пуберските) си връзки с разни момичета.

    Unforgettable, самотата е въпрос на личен избор. Не се майтапя! Ти решаваш дали да си самотна или не. Аз лично съм имал връзки (по-скоро моменти в тях), в които съм бил адски самотен въпреки човека до себе си. Това е най-грозният вид самота! Или обратното. В момента например съм сам, но се чувствам повече от страхотно и в никакъв случай не съм самотен. Ти избираш дали да се усещаш самотен/самотна – ако се затвориш в себе си, ако решиш да виждаш света сив или хората зли – те със сигурност ще се превърнат в такива. Случвало ми се е преди (цитатът по-горе)…

    Защо не се намираме ли? Ами не знам… Сигурно, защото не търсим достатъчно или бързо се отказваме. Или ако някой толкова дълбоко се затвори в себе си как да видиш какво е под черупката му? Ако си играем на криеница винаги има риск да не ни намерят, нали :)

    Само не разбрах къде откри самота в коментарите на хората? ;)

  • „Само не разбрах къде откри самота в коментарите на хората?“
    Може би причината е, че за нея самата, бидейки самотна, хората не са прозорци, а огледало… Затова не вижда в тях (и в думите им, в този смисъл) пространствата, които разкриват, а отразени нюанси на собствената си самота…
    Напълно съм съгласна с мнението ти за свободния избор на статус и неравенството м/у сам и самотен. Все едно аз съм го писала, толкова буквално мисля същото :-)

  • Ами… един приятел, с когото споделих идеята, ще ми помогне да направя нещата така, както си ги представям, защото разочаровано трябва да призная, че на този етап не успявам да се справя така, както искам (демек сама) :-(
    Отсега искам да те предупредя, че подло ще използвам по-голямата част от дизайна на твоя блог. Дано с времето напредна да измисля нещо свое… Определено няма да го обявявам, включително и като линк, когато поствам тук или където и да било, но на двама човека ще го изпратя веднага – на теб и на Григор.

    Очаквай скоро включване ;-)

  • Мислех си сутринта да споделя с unforgettable, че анонимността в интернет е просто една романтична илюзия понякога… освен да го намекна и на теб ;)

  • Алекс, защо?
    Разбира се, тук имаме 2 аспекта:
    * твоята лична свобода да решиш кой ще те чете
    * свободата на останалите, която ти ще ограничиш ако ги отрежеш от твоя блог.

    Засега на мен лично не ми харесва решението ти да ограничиш втората свобода, но не мога да не го уважа…

  • Йовко: не си правя тези илюзии, нито идеята ми е да се крия. Но и нямам идеята да се завявам. И недай така с лошо от самото начало:о), защото ще ме наплашиш и ще ме откажеш, преди да съм почнала:)
    Дончо: не мислиш ли, че първата свобода автоматично изключва осъществяването на втората:о) Така описани, няма как и двете да са налични:о) Но като оставим софистиката настрана, разбирам какво искаш да ми кажеш….

  • Поласкана съм, че отприщих такива коментари и дадох база за размисли :) Явно аз не съм съм се изразила добре или превратно ме разбрахте :) Аз не твърдя че съм самотен човек. Би било смешно да се каже точно за мен. Философствах :) Четох за някакви прозорци и се смях, явно има хора, които си въобразяват, че разбират другия на първо четене. Ще поясня тогава. Визирах самотата, при която имаш нужда да говориш, а няма кой да те изслуша. Ако вас имаше, нямаше да сте тук. Аз също!

  • Права си, ако решиш да си позволиш само някоя от свободите – другата автоматично отпада.
    Но ако твоето мнение е „да ме чете който ще (и ако ще :) )“, тогава и двете неща са налице, нали ? Въпрос на приемане на реалността :)…

  • Unforgettable, online присъствието не е отсъствие от реалния живот. Ни най-малко! Не забравяй, че тези тук наоколо дето ги гледаш повечето са особена хакерска разновидност човеци, ‘дето виреят еднакво добре и по много на адски различни места :)

    А това, че интернет хората са задръстеняци, които нямат какво да правят offline също си е един адски изкълчен стеротип. Интернет е начин на живот. А днес от offline ежедневието ми ме болят кокалите даже :)

  • unforgettable: Това е метафора. И допуснах вариации с „може би“. Не съм генерализирала, нито съм иронизирала. Замисли се за своите думи. И ги насочвай конкретно и поименно, аз името си не съм скрила…

  • А моето оффлайн ежедневие напоследък е застанало на яки датски релси. Не че преди не беше (в софийски), но поне човек можеше да излиза за по бира с приятели… и ги имаше уикендите.
    Сега всичко в свободното ми време е различно, засега като че ли „по-лошо“ различно, но ще видим. Ако и след 2-3 години е така – сериозно ще се замисля, но засега съм оставил нещата да се поуталожат.
    Добре, че е Интернет, че иначе нямаше да се трае!

  • yovko ееее, това не е ли твърде крайно? И аз не мога без интернет, но чак пък задръстеняци… Появява се нещо друго според мен, че онлайн общуването е много по-лесно и като че ли притъпява сетивата за общуване на живо. Не си ли изпитвал неудобство или пък да се чудиш как да подходиш на живо с човек, с когото си комуникирал само онлайн? На мен ми се случва и като че ли избягвам все повече и повече живите контакти. Май е парадоксално, а?

  • Момичета – стига сте се стрeляли, защото както съм се размодерирал напоследък! Тук сте ми на гости, хей!

    Дончо, аз и със София си мислех, че няма да свикна, а не усетих кога свикнах… Е, далеч по-различно е от твоя случай, но… Аз реших за себе си въпроса с тук или там като заличих разликата между тук и там в съзнанието си :)

    Unforgettable, никога не ми е било трудно да мина от online към offline. Обикновено става с репликата „О-о-о, ти ли си този!“. Питай Калоян, например ;) Излъгах! Някога ми беше трудно – много отдавна – но вече не. Честно казано май това, което казах и за Дончо за размиването на границите важи и за усещането ми за Интернет. Често ми се случва дори с колеги от съседното бюро на метър от мен да ги питам нещо online, а те да ми отговорят през бюрото с глас или пък обратното и никому не му прави впечатление подобен тип общуване. Иначе не, че не ми се е случвало да ми казват, че съм Интернет пристрастен или задръстеняк. Въпрос на гледна точка :)

  • Оставам с впечатлението, че тук сте си близки и май не съм на мястото си :) Благодаря ви за многобройните съвети! Хубав ден и успехи :)

  • :) Йовко, прочетох статията още вчера, и на няколко пъти си мислих какво имам да кажа. Преливаш от тема в тема. Мога да питам, засега обаче запазвам въпросите. Повечето. Ще кажа само две неща.

    Отзад напред ако вървим, си мисля за това, че наистина другите са такива каквито са, не само заради нещо в тях самите, а и защото ние, околните им *помагаме* да (о)станат такива. Еманципацията като другия край на махалото, което е минало през горенето на вещици и войната между половете, е наистина интересно вникване. Накараме да се усмихна. Споделям го. Има и друго – осъзнаваш ли наистина какво означава „мъжете дължим на жените подадена ръка […] към тях самите“ :)… Аз си мисля какво означават тези думи, не в глобален план, а за онова много неуловимо и по-скоро частно нещо в конкретните отношения… Как и доколко се случва… Къде са параметрите на такива отношения днес…

    Хармоничните отношения сякаш имат една много фина и гъвкава тъкан, начин на общуване. Отношения, в която всеки е осъзнат, реализира и актуализира себе си, границите са дифузни, не се налагат, ануждата от себеизразяване се посреща от нуждата от другоприемане в този, с когото общуваш, от интереса към това да разбереш, споделиш или приемеш и толерираш другия… Има гъвкавост, но и всеки е първо верен на себе си, второ искрен…

    Това обаче, прекрасно звучащо определение, с което успешно могат да ме класират в стереотипа „идеалистка“, е нещо на което се учим. Не е невъзможно, не е космонавтика. Просто на човек му трябват добри примери и качествени взаимоотношения. Не знам дали това има значение, просто споделям мислите си.

    Другото, което ми се ще малко да коментирам е лутането – сякаш ти се иска светът да не се губи в лутане, в тази конфетена история от лъжеобрази, фалшификати, комплекси, „рефлективна съпротива“….За добро или лошо, човекът има нужа от своето луане, от търсенето, от провокациите, заради тях започва да си задава въпроси и да мисли. Трябва да му оставим на света правото да бърка, да се оптива, да му оставим правото да разсъждава на воля. Мисля си, че с времето новите хора просто по-бързо ще стигат го някои истини и ще имат време да живеят новото, да търсят смисъла, силата и границите на хармоничното и пълноценно общуване….тогава може би ще си задават други въпроси – като читателите на твоят разказ „недовършена картина“ например, които се питаха дали когато е постигнато всичко трябва да си тръгнем или да останем… Но това е друга и то моя тема… Дотогава, минзухари като твоята стаия са чудесни предвестници и провокират читателите да помислят :) Няма нищо лошо, ако някоя жена иска да овладее изкуството да се бие да го направи, според мен върпосът е да знае кога да го прилага и кога да приеме ръката, която някой и подава ;)

    Поздрави, изивини ме за прекалено дългия коментар… Увлякох се :)

  • Хора, вие сте пощурели :) Развивате дълбокомислени философии върху градинки дето толкоз са прекопавани, че нищо неизровено не е останало по тях :) Не забелязвате ли, че тук общувате? Това самота ли е? Въпрос на 1 пост да се уговори една среща и да се видите и поговорите, че даже и запознаете :) Ами че Йовко го познавам виртуално от … бла, студентските ми години, ранните. После кога се видяхме за пръв път на живо? Не помня и не е важно. По един или друг начин общуваме и макар, че предпочитам да си виждам приятелите на живо – е, няма време обикновено, ерго – други форми на общуване :)

    PS – А аз така и не се научих да харесвам София. Може би точно защото ми стана много трудно да се срещам с приятелите.

  • Благодаря ти за тази статия!
    Искрено се развълнувах, докато я четох и на места се улових,че оставам без дъх…
    Не знам какво/кой те е вдъхновило да я напишеш, но от текста струи чиста любов!
    Любов не точно към жените или конкретна жена,а любов към живота и хората, копнеж за хармония в човешките взаимоотношения. Много дълбоко и чувствено!

  • На тези теми, които засягаш тук имам малко по особен коментар …
    С едно стихотворение написано от Недялко Йорданов.

    МОЕТО МЪЖКО МОМИЧЕ

    Моето мъжко момиче
    никак не се шегува: ако обича – обича,
    ако ревнува – ревнува.

    Аз не умея да бъда толкова категоричен.
    Моята строга присъда
    е моето мъжко момиче.

    То мълчаливо подрежда
    моите мъжки ризи,
    моите мъжки надежди,
    моите мъжки капризи.

    Яростен или усмихнат,
    никога безразличен –
    бавно и светло прониквам
    в моето мъжко момиче.

    Ако случайно побегна –
    винаги пак ще ме връща
    осъществената в него
    моя истинска същност.

    Весела и узряла
    тя към света наднича,
    скрита във женското тяло
    на моето мъжко момиче.

  • Sorry, pisha na latinica, shtoto niamam dobre konfiguriran kompiutyr za kirilica.

    Interesna tema e podhvanal Yovko ;-).

    Za zhenite i myzhkoto razbirane(nerazbirane) za tiah mnogo mozhe da se kazhe… Vse pak prochetoh edin red niakyde za „samotata“ i maj tova e v osnovata na mnogo ot drugite zasegnati temi.

    Zashto horata se chuvstvat samotni? Koga se chuvstvat pylnocenni, udovletvoreni i „zaedno“ (poradi lipsa na duma obratna na „samota“)? Kakvi nuzhdi triabva da sa zadovoleni i v kakvi harmonichni syotnoshenia, za da kazhe che chovek ne e samoten, a shtasstliv?

    Tova sa malko vaprosi, za da fokusiram na interesnoto.

    Nie sme socialni zhivotni. Taka sme evoliuirali, i ako niamame niakakyv minimum socialen kontakt bihme se pobyrkali. Viziram Robinson Cruso. Zashto naj-tezhktoto nakazanie e „solitary confinement“? Ami shtoto sam chovek na mislite si, ostava sys shuma na elektricheskite si signali v glavata si. Bez drazniteli otvyn, nie se vryshtame obratno v embrionalnia si stadij. Ili az taka si go predstaviam.

    Zashto togava tolkova mnogo hora se namirat chesto samotni v sredata na milionen grad? Az mislia, che na mnogo ot nas BG-rite, ni lipsvat niakoj socialni umenia. Lipsa na strah ot razgovor s nepoznati, vedro nastroenie sred hora, umenie za vodene na razgovor, umenia za izvlichane na udovoltvie ot ustanoviavaneto na emocionalna i umstvena vryzka s drugo syshtestvo. Govoria za neshto poveche ot chist fizicheski kontakt. Duhoven, umstven, emocionalen. Kontakt na mnogo niva.

    V nasheto BG obshtestvo, poradi burnata obstanovka pokraj systoianieto na ikonomikata i oceliavaneto, mnogo hora sa bezpomishtni da se pogrizhat za dushevnoto si i socialno izrastvane. Nikoj ne im pomaga, i karat na samotek. Resultata e pasivno dvizhenie po vylnata, kojato vodi do bezmilosten konsumtorski „conditioning“. Horata se zybiat, zatvariat edin v drug. Ustanoviavat kontakti samo po neobhodimost, pokraj rabotata si, i malkia si priatelski kryg. I strahotno mnogo se pie, koeto samo pokazva ogranichenoto i nerazvito vaobrazhenie na choveka da si syzdade drugi po-konstruktivni udovolstvia. Takiva kato socialen kontakt, razgovor na trezvo dostatychno interesen i „vdigasht“ dostatychno visoko.

    A pyk za zhenite … mazhe, ako vi haresva filma „Useshtane za zhena“ – otidete na edin urok po tango, mama mu stara, da vidite za kakvo stava duma, da go izpitate chrez kosymchetata na tialoto si, chrez muskulchetata na krakata si, chrez dopira na partnior prez drehite si.

    Ajde stiga tolkoz, che se umorih…

  • diakula, правя един от малкото компромиси в този блог да одобря текст на шльокавица. Благодаря за коментара! Съгласен съм с тезите ти…

    Но имай наум, че текстове написани така и то толкова дълги обикновено изобщо не се поглеждат и си заминават заедно с ежедневния SPAM ;-)

  • Направо ме сърби езика да продължа по темата :)))))

    Всичко много ми хареса, но не се съгласявам само с едно. Това, че жената трябва да е нежна, чувствителна, слаба.
    Аз като жена не бих се опреличила като слаба и не искам да ме възприемат като такава. Нима с това загубвам своята женственост?! Според мен качествата описващи жената по-горе, може да са съвсем подходящи и за един мъж. Все пак Йовко сам говориш за преплитането и хармонията между мъжкото и женското. Ами просто във всяка жена има по малко от мъжкото и обратно- във всеки мъж по малко женско. ДА типичния „мачо“ никога няма да се съгласи с това, но един обикновен мъж може би ще се позамисли. Така, че независимо от това дали жената е силната или слабата, тя винаги ще има някой мъж за нея, с който ще влезе в хармония. Това, че за теб хармония със силна еманципирана жена не ти допада не изключва едно пълно сливане на характери.

    Все пак както аз обичам да казвам всичко е относително, още повече нещо засягащо индивидуалността на човек.
    „Суета на суетите – всичко е суета „

  • Една маса, един обед, различни култури, възраст:
    – Вече нищо не е същото, ябълките не приличат на ябълки…
    – Вече дори и жените не приличат на жени…

  • Добре написано! Хареса ми.
    Но все пак има и неща с които не съм съгласна. Защо намесваш инквизицията изобщо с еманципацията? На християнството и мюсюлманството, аз гледам по-скоро като на политически идеи, от колкото на каквото и да било друго. А самата инквизиция е била чисто и просто „премахване“ на неудобните, не мисля че при нея е имало каквото и да било делене между мъжа и жената. Еманципацията и феминизма са поредните женски идеи на жени, непознаващи себе си. Няма никакъв друг фактор за тяхното съществуване, освен може би разпространеното мислене, че мъжът и жената трябва да са равни! Те не са равни, но определено са равностойни. Колкото до жената, тя винаги трябва да бъде нежна, чувствена, истинска. Макар и малко мъже да осъзнават това.
    В този ред на мисли, защо днешните хлапетии са с изкубани вежди, обръснати крака, общо взето днешните момчета, преди десет година биха се сметнали за педалчета. Защо сега е така, защо днешният мъж, не е мъж в пълния смисъл на думата, и едва ли скоро ще бъде такъв?

  • Гледайки първата картинка се подсетих за една сцена от филма Стената „The wall“ кадето имаше нещо доста подобно. И е оставило доста трайни спомени в мен освен ,че имаше период от краткия ми животец в който го използвах за филм преди лягане, музиката на Pink Floyd винаги ме е вдъхновявала в мрачните ми моменти.

    Като оставя дрънканиците без да имат нещо общо със статията.
    Ще продължа – винаги съм бил за идеята ,че някой неща от човека не трябва да се променят. Мъжът да е мъж ,а жената жена. Без извращенията и криворазбраните селяци. Населяващи страната и не само… Познавам лезбийки не съм останал твърде очарован от тях има свестни момичета подведени от модерното, момичета които смятат ,че мъжа е гадно животно и заслужаващо кастрация. Момичета просто попаднали в такава среда и много лутащи се в себе си и търсещи „разбиране“ когато просто не могат да решат какво искат и дали въобще искат да решават нещо. За гейовете – не ме интересуват повечето са отчайващо префърцунени и крайно зле според мен (това е за пасивните) активните по-трудно се различават. Но и двете групи правят според едни и същи детинщини. Не съм против хомосексуалните , но се случва твърде често да ревтунят много ,че им липсвали права и да досаждат. Но също така съм против и тези извращения които им се правят понякога от тъй наречените „нормални“(напита сган търсеща жертва много често) или разни наци-та. За мен те съществуват аз не им преча и не им нареждам как да живеят така и те могат да пропуснат да ми дотягат понякога (случвало се е).

    Вярвам ,че равновесие трябва да съществува не отричам ,че съм допускал грешки към някоя жена , но и ми се е случвало да ме използват виждайки как съм се запленил (доста пленително звучи :). Харесвал съм и продължавам да харесвам жени които знаят какво искат – не значи за стандартните глупости афиширани в поп – фолка и от много от Американските филми и техните производни. Набутвани в главите на децата от малки и наподобявайки сладникава южно-американска продукция. Просто и ясно да кажат в тебе харесвам това и онова ,а това и това не ми допада винаги може да се стигни до компромис стига дадената връзка да си заслужава. Макар повечето пъти единия в дадена връзка да страда. Това е което бих казал на всяка жена решете какво искате не да карате на премълчаване и да очаквате мъжа до Вас да притежава телепатия (така ли беше думичката) разкривайки какво се крие във Вас с едно махване на ръката. А за мен мога да кажа ,че има още много да уча. За другите мъже да се съобразяват повече. И най вече да има малко по-малко използване (това е голямо очакване но току виж някога се увеличил процента на тия хора).

  • Поздрави Йовко за написаното. Не знам защо, може би защото и ти си ТЕЛЕЦ – някак все се връщам към сайта и все нещо намирам, което вече знам… Обаче е като да си открил „топлата вода“. СЕГА ПО ТЕМАТА, да не си помислиш че стоя в „левия ъгъл „.
    ЕДНА ЖЕНА ЗА ДА УСПЕЕ В ТОЗИ СВЯТ, трябва един мъж да я ПОВДИГНЕ, втори да я ПОЕМЕ и трети да я ЗАДЪРЖИ! Няма друг начин-другото е или епос за Зоя Космодемянская или просто не е жена…

  • Чета един постинг на Йовко Ламбрев, за разликата между мъжете и жените. Тук ще кажа както би казал Шопенхауер – сетивния Свят е воля и представа. Приемайки представа за себе си “стереотип” ти се пресътворяващ в неговото тясно прокрустово ложе. Процесът е колкото ограничаващ толкова и необходим. Човекът който знае за какво става въпрос и е осъзнал това е свободен и да го промени. Стереотипите са необходими дотолкова, че да придадат конкретна форма на представата и мисълта, но свободата от представата се състои в това да ги променяш съобразно волята си. Естествено, ничия личностна воля във въплътения свят не е толкова силна че да влияе обратно върху “душата”, но упражнявайки този вид дисциплина човек осъзнава, че значителна част от личността му са поредица от приети стереотипи, които човек е способен да промени по същия начин, по който сменя дрехите си в зависимост от вкуса си и сезона.
    Йвоко е прав в: голяма част от женското – мъжкото поведение са несъзнателно възприети роли в различни етапи от живота. Това което не се променя е “биологията” – мъжкия или женския тип сексуална енергия – Ин и Ян. Но пък те и двете присъстват във всеки мъж и всяка жена.

  • Йов, единственото свястно нещо, което бяха измислили комунистите е, че бяха забранили религиите, което разбира се е нож с две остриета, защото пък нарушава свободата на избор да се впрегнеш сам в нещо, дето хем го няма, хем те владее. Приемам за вярна тяхната формулировка, че религията е четвъртата власт, на която хората доброволно се подчиняват де съзнателно, де инертно. Липсата на религии даде своят резултат в ония години,з ащото стимулира смесените бракове между християни и мюсюлмани в бившата Югославия, където хората още си спомнят с умиление времето на Тито. В този смисъл демократичните промени разпасаха не само църквата, но и държавата ни, която разтвори порти и за всякакви секти. Преживяхме и трагедията на югославяните оплискана с кръв. И всичко това никак не е безцелно, а за се отклонят младите от същинските проблеми, които имат да решават за себе си, за обществото. Всеки път пресичайки граници на държави, попълвайки декларации, в които има графа религия – изпитвам гняв, че съм длъжна да обяснявам що е то атеизъм и винаги бях длъжна да вписвам – християнка. И влизайки в мюсюлманска държава, на мен вече ми е цапнат печат, че съм различна от хора, които спят и се хранят като мен, мислят като мен, страдат като мен, мечтаят като мен, ама според някакви си книги аз го правя по християнски, а те по мюсюлмански. Не приемам делението на хората по етнически, расов, религиозен принцип, защото това нарушава моята вътрешна хармония и усещането ми за света. За мен хората са добри или лоши, умни или глупаци, честни или мошеници,
    талантливи или бездарни… въобше разлики между хората, колкото щеш и това прави света очарователен. Никога няма да мога да проумея стремежа на ония хора, които сами се превръщат в стадо и се прекланят пред оня, с гегата или с жезъла.

    Две неща аз имам на земята.
    Те са любовта и свободата.
    Жертвал бих живота безвъзвратно за любов.
    Любовта да дам за Свободата съм готов.

    Шандорф Петьофи

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>