Днес започнах деня си със свито сърце. Няма да споделя защо – твърде лично е… Твърде специално за мен. Първото, което направих бе да одобря trackback-а от блога на Валери, който съвсем обтегна емоциите ми с разсъжденията си за опитомяването. Почувствах се крехък и уязвим, някак си. Често няма значение дали си уязвим или непристъпен като скала. Има значение единствено дали се чувстваш уязвим, непристъпен или… опитомен.

Малко по-късно си отдъхнах – до мен долетя едно простичко и обикновено „Всичко е наред!“, но което отпусна възела около сърцето ми.

За пореден път се уверих, че когато повярваш истински в някого, че е човек до дъното на душата си, че е изтъкан от доброта – няма как такова усещане да бъде погрешно. Няма как…

И денят веднага стана слънчев… :)

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Ако искате да споделите нещо