Вчерашният ден беше един от малкото, в които въпреки многото работа всичко ми изглеждаше лесно и гладко. Завърших два report-а по проекти, които приключвам. А най-лошото е, че от понеделник до сряда може да ми се наложи да поема и функцията на project manager поради липса на някой друг, а това е достатъчно далеч от моето амплоа, но… какво да се прави – Дими заминава в командировка спешно.

След работа се видях със Здравко и Весо, а по-миналата вечер с Мишел. С него не се бях виждал отдавна и си поговорихме за нещата от живота, за тенис, скуош и бира, а и за жени, разбира се. Може да пробвам все пак манията му по скуош някоя вечер. Но все пак смятам да възобновя тенис страстите си, ако си намеря компания за подобни занимания, която засега малко липсва. С двамата хакери на OpenIntegra пък снощи дискутирахме LDAP-схемите на eos.

Станимир се появи късно вечерта от Бургас и вечеряхме в „Добро“ – за жалост вечер не правят любимата ми пилешка супа – там наистина е феноменална – няма друга такава. А сутринта в 5 той се изнесе към летището за Брюксел за FOSDEM. Всъщност ако някой не знае, именно LPI-България (т.е. ССС) ще проведе изпитите на тазигодишната конференция там. А по този повод се сещам, че трябва да раздам на прокторите на LPI дипломи някакви, карти и тениски или нещо такова, което Станимир ми остави в една чанта. Така, че много моля, който е проктор да се сети да почерпи и да се обади да си ги получи някак. Иначе ги пускам на свободна разпродажба с наддаване ;)

Не знам как е минало с „Камината“ снощи, но затова пък научих от Тони датите на представленията през март. Ще бъдат цели четири. И както обикновено може да се научат от карето за свободна култура на първа страница на yovko.net. Скоро ще има и нова изненада в тази посока, но дано намерим свободен time slot да я реализираме.

Някъде между всичко това в цялата лудница видях и онази усмивка, от която имах нужда – както и в „Камината“ – тя е нещо като моят личен изход. Сега имам сили да оживея дори без хляб и вода поне още месец в голямото надбягване със себе си, наречено живот.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Ако искате да споделите нещо