След малко ще нощувам за четвърта поредна нощ в новия си дом. Вчера дори върнах ключовете от квартирата си на хазайката. След като в петък и събота с хамали и приятели успях да преместя всичките си вещи.

Самото местене навя у мен различни помисли, но си спомних Боен клуб и тезата как вещите започват да те притежават, а не ти тях. Изхвърлих няколко чувала (с теоретичен обем по 120 литра всеки) – всякакви неща – включително книги, списания, произволен хардуер, кабели, сувенири, всевъзможни нужни и ненужни вещи. Изоставих гардероб, посуда, малко грилче, прибори и една прахосмукачка дори.

Преместих и голяма част ненужни неща, които просто нямах време да огледам и сортирам и които продължавам да изхвърлям всеки ден, разопаковайки поредния кашон или чувал с вещи. Изхвърлям с грандиозна скорост всичко, което входния филтър решава да не допуска. Включително неща, които знам, че ще ми потрябват, но знам и че когато ми потрябват ще ги намеря без проблем. Опитвам се да опазя празните пространства в новия си дом, включително в мазето ПРАЗНИ. Вещите с времето те засипват до степен на неуютност, обсебват жизненото ти пространство, задушават. Хипарливия минимализъм на доскоро празния апартамент остана в миналото, но все пак смятам да се стремя към него занапред.

И макар вече да е възможно да се живее в къщи, има още купчина неща, които очакват намесата ми. Но всяко нещо с времето си. Вече нищо не е критично спешно. Оставих на майстор да направи само банята заради плочките, всичко друго свърших сам и с малко приятелска помощ. Има някакво специфично очарование в това да пипнеш и докоснеш всеки квадратен сантиметър от бъдещото си жилище – множество пъти… Когато баща ми правеше това преди години и аз му помагах, беше неосъзнато – просто му помагах. Сега е различно въпреки, че онзи дом в Пловдив беше не по-малко мой от този тук.

Всъщност искаше ми се малко по-спокойно да бях минал през всичко. Получи се много бързо и екстремно – трябваше да се вместя в две седмици и се… вместих. А в такова компресирано темпо пропускаш част от съпреживяването. А то си струва.

Вече има още един апартамент, който свети през вечер, но не редовно – явно първите съседи скоро ще се появят. Младото семейство (или може би са само гаджета – още не знам) точно срещу моята врата вероятно скоро също ще заживеят тук, но тази вечер съм сам в целия вход. Това едва ли се случва на много хора, особено в урбанизирана и пренаселена европейска столица като София. И е cool ;-)

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

21 коментара

  1. честито :) радвай се на пълното щастие да си сам във целия вход още някой и друг ден :)))

    Отговор

  2. Йов, честито!
    Когато човек се превърне в роб на вещите си, дойде ли време да се разделя с тях изпитва тъга, а то винаги идва и никой не знае кога е неговият час. И някак късно се усеща, че се е родил гол, живял, бъхтал, мечтал, тревожил се, страдал, мизерствал, ширеел на мисъл, на маса и на гъз и в миг всичко свършва с един кат дрехи, лишен от правото на избор на тоалета :), но след като задължително са му направили тоалет, по простичката причина че сфинктерите се отпусат и се осираме за последно :), колкото и да сме се стискали приживе, в буквален и преносен смисъл. Света е шарен и хубав. Веднъж е суета, а друг път е борба или пък любов. Днес си чист, а чакаш с нетърпение нощта да помърсуваш. Будиш се с нетърпението да бъдеш полезен, въпреки че осъзнаваш безполезността, а понякога и безмислието от повторяемостта на нещата. Правиш компромиси, които ненавиждаш, въпреки че си мислиш, че не бръснеш никой за слива, най-малко пък бръснатите глави, докато те забърше някоя слива или като слива, все тая… Мисля си, че съм костилката и колкото да ме дъвчат, ще ме изплюят и някой ден ще поникна отново. Ще се раззеленя, ще се разлистя, ще ме клатят, ще ме брусят, ще ядат сливи и ще се посират, а аз с упористостта на дивачката ще раждам сливи. Сливи за смет…:)

    Отговор

  3. На мен ми се случи това, само че доста отдавна. Тогава все още бях дете. Все още помня датата 31.05.1986. Бяхме сами в целият вход, да не казвам целият блок ;-). Дата си я спомням с мача България-Италия на световното в Мексико ;-). Не съм особенно запален по футбола, но това няма да го забравя за цял живот. Колкото до минимализма, тогава се бяхме събрали в едната стая. Хола беше празен. Аз бях разглобил един от диваните. Махаха му се облегалките и го бях обърнал на физкултурен салон. Малко след това не знам дали имаше и месец и вече не можехме да се разминем от вещи мебели и т.н.
    Наистина вещите ни притежават спор няма ;-)

    Отговор

  4. честито настаняване и от мен :-) пожелавам ти много хубави емоции в новата къща и да я напълниш с приятни спомени :-) (и на нас ни предстои преместване в нов дом, но да си призная, от сега ми е мъчно за `старата къща`, в която заживях за първи път самостоятелно… )

    Отговор

  5. Прав си, за вещите… Често се случва така… Хобитите са имали специален израз за вещ, която няма точно определено предназначение, но все пак не я изхвърляш – „матом“ :-)

    Мисля, че често се заобикаляме с матоми около нас, докато не дойде ден за „голямото чистене“… или докато матомите не победят и не завладеят всичко (признавам, гледката е тъжна, а съм я виждал – къщата, препълнена с матоми, „изяла“ буквално собственика си, непосмял да ги изхвърли)…

    Честито за новото жилище :)

    Ще те видим скоро и ще пием бира, надявам се (в новото ти жилище;-), само 1) да приключим с гриповете, които ни поразиха ужасно силно, и 2) намерим след това една свободна вечер :)))

    Поздрави, М+А

    Отговор

  6. Аз вече не издържам и скоро ще разчиствам здравата тази така наречена моя стая, в която от няколко седмици нищо не може да се намери. И може би наистина вещите ни притежават, в даден момент се усещаме, че сме затрупани от хиляди колкото нужни, толкова и безполезни вещи, които единствено пречат. Чувал съм хиляди пъти, че е полезно да се правят такива разчиствания и да се изхвърлят старите и ненужни неща. Може би въздейства някак подсъзнателно и след като си се отървал от ненужните неща се чувстваш по-свободен. Аз така си го обяснявам.

    Отговор

  7. Изхвърлям с грандиозна скорост всичко […], включително неща, които знам, че ще ми потрябват, но знам и че когато ми потрябват ще ги намеря без проблем.

    Тук да не би да имаш предвид казана за боклуци пред блока ти? ;)

    Това, че си все още на забутана улица, и че в блока ти си единствен и всичко в казана е само твое не значи, че рано или късно няма да го вдигнат! Не разчитай на това! ;)

    Отговор

  8. Изхвърлял си КНИГИ ?!?!?!?!?!

    Отговор

  9. Искрено ти завиждам и те поздравявам за решителността!
    Отдавна си мечтая за подобно изживяване, защото мисля, че с всеки изминал ден вещите ни затрупват все повече и повече…

    Отговор

  10. Вещите носят времето, в което са създадени в себе си. Ако си заобиколен със стари вещи, те те държат с някакви невидими конци в тяхното си време. Затова от време на време е добре да се освобождаваш от тях, ако не за друго, за да се освободиш от миналото. Е, да, и да отвориш вратите на бъдещето да те завладее, каквото и да е то.

    Между другото, изглежда тук има връзка с поговорката, че счупеното носело щастие.

    Отговор

  11. Мисля, че се разминаваш с духа на „Боен клуб“. Главният герой Тайлър някъде в началото стига до извода, че „ходим на работа, която не харесваме, за да си купуваме неща, от които нямаме нужда“, и това е смисловата завръзка, откъдето започва да се развива истинското действие – отказа на Тайлър да живее по тези правила.

    Ако мога да резюмирам: Основният проблем не е притежаването (на вещите), а самото им купуването, и оттук – заробването с работа, която ощетява духовно и всякакси, в името на това купуване.

    Ти казваш, че изхвърляш дори потребни неща, защото „когато ми потрябват, ще ги намеря без проблем“, в смисъл, че ще си ги купиш пак. По същество това е разновидност на въртележката на Тайлър „бачкам – за да купя – за да хвърля – пак бачкам – за да купя това, което съм хвърлил“.

    Хубавото за теб е, че си харесваш работата (така ми се струва, откак чета блога ти), поради което тичането по хамстерската въртележка не те скапва тотално.

    Отговор

  12. По-подробно за цялата идея „купувам-хвърлям-купувам“ мислих преди около година и половина, и, ще ме простиш, ама ще се самоцитирам:

    „Това е прогресът . Вещи за еднократна употреба. Но нещо не ми харесва в цялата работа. Едната причина е, че като типичен Рак съм много сантиментална и се привързвам към вещите си. Всяка вещ според мен има нещо като душа и ми е много трудно да се разделям с моите вещи, дори да са съвсем „издъхващи“, особено с дрехите си. Хич не ме интересува модата, те са като някакви мои приятели.

    По-сериозното обаче е друго и то ме кара да се съмнявам, че този път е добър за човешкия род. В крайна сметка има природни ресурси, които са невъзобновяеми. Нефтът например. Като свърши, от какво ще правим любимите си пластмаси, найлони и прочие изкуственяци, с които живеем? Да, това не е наш проблем, но вероятно ще е проблем ако не за внуците ни, то за правнуците ни. Ама майната им на тях, нас нали няма да ни има :(

    Имало едно човечество, което живеело на една хубава Земя. Обаче то решило, че тя е за еднократна употреба и като се свършила, се наложило и то да се свърши. Край на приказката.“

    Целият ми размисъл –> Вещите за еднократна употреба

    Отговор

  13. Явор Атанасов 25 септември 2007 в 23:59

    Замириса ми на детство. Току-що бях свършил училище и с баща ми спахме две нощи, на пода в една от стаите на новото ни жилище, за да свършим това-онова, преди да се нанесем. Бяхме сами в целия вход, а може би и в целия блок.
    Не само вещите ни обсебват. Повече от 33 години са минали оттогава. Вече 11 години не живея в този апартамент, но и него и квартирата в която живеехме преди това ги сънувам доста често. Май доста се привързваме към много неща. И като се замислиш, колко от тях са отнели части от живота ти…
    Не се привързвай!

    Отговор

  14. Като каза за вещите и се присетих за жилището на Джон Ленан във Вашингтон. През далечната 1973г с един приятел събрахме доста парици и си купихме книжката с партитурите на албума Майка на Ленан. Вътре имаше обширно интервю с него и снимки от жилището му във Вашингтон. Това което ме впечатли беше музикалния салон: огромно помещение, с огромни прозорци, само паркет, бели стени и един бял роял покрай стената. Нищо друго!
    Честито ново жилище!

    Отговор

  15. Вени Г., „Боен клуб“ е велик филм, но никога не съм го харесвал – и дано никога не изкукам толкова, че да го поема като верую :-) Не ме разбирай погрешно не считам, че не трябва да пазим природата или ресурсите или планетата, но всъщност всяка планета е за еднократна употреба, дори необитаемите, дори човешкият живот е за еднократна употреба – зависи къде всеки от нас си постави границите, лимитите и възприятията.

    Отговор

  16. Нашата планетка не само че е за еднократна употреба, но е създадена заедно с нас, човечетата, за провеждането на някакъв безсмислен космически експеримент. И докато някои човечета тук протестират, че сме правим медицински опити с мишоци и плъшоци, ние самите сме такъв лабораторен обект.

    И ако си мислите, че сме предмети на някакъв супер важен експеримент от галактическо значение, ще ви кажа че жестоко се лъжете. Най-вероятно сме обекти на нескопосан ученически science project на извънземно вогонче в трети клас. Ако не ми вярвате, само се огледайте и вижте що за смешен и объркан science project сме ние!!!

    Предлагам всички човечета дружно да се съберем и да съботираме проекта на това проклето вогонче, така че да му пишат лоша оценка в даскалото! Нека разпердушиним това чудо, нека гръмнем всички атомни бомби!!! Стиска ли ви???

    Отговор

  17. Да му се невиди, исках да сложа един ASCII art на взривяваща се атомна бомба, но Уърдпреса ми изсмука интервалите! Виждаш ли Йовко що за нескопосан science project сме ние? Нищо не бачка както трябва!!!

    Отговор

  18. Спорех веднъж за някакви плочки – защо такива, защо не гланц, ама по – бяло трябваше да е това…, та по средата на караницата една мисъл ми светна като неонов надпис в главата: “ Няма някакви тъпи плочки да ме надживеят!“ Оттогава едногодишният вече ремонт спря да ме притеснява – забавила се кухнята – добре, ама дюшемето нещо жълтее – добре… Та така – давам го лежерно, не се ядосвам на майстори, на закъснения, „Това е просто един апартамент!“, си казвам всеки път…
    Нещата те притежават тогава, когато им позволиш да те притежават. Моите вещи живеят в постоянен страх, че във всеки един момент могат да бъдат счупени, подарени или както най-често става – забравени някъде. :)

    Отговор

  19. Виж сега каква съм! Забравих! Честито НОВОДОМИЕ, както казваше един приятел!

    Отговор

  20. Мерси! Мерси! Така трябва – вещите да се страхуват ;-)

    Отговор

  21. Ами още веднъж честита нова къща!

    Аз също се радвам когато се отърва от някакво количество вещи, но едва напоследък съвеста ми е по-спокойна. Как да изхвърля стари Ni-Cd-Pb акумулатори, електроника пълна с мед, олово, калай, живачно съдържащи луминисцентни лампи… Едва от скоро има казани за метал, хартия и пластмаса, а в Техномаркет и Технополис има място за е-скрап.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо