/ Лично

Вещите ни притежават

След малко ще нощувам за четвърта поредна нощ в новия си дом. Вчера дори върнах ключовете от квартирата си на хазайката. След като в петък и събота с хамали и приятели успях да преместя всичките си вещи.

Самото местене навя у мен различни помисли, но си спомних Боен клуб и тезата как вещите започват да те притежават, а не ти тях. Изхвърлих няколко чувала (с теоретичен обем по 120 литра всеки) – всякакви неща – включително книги, списания, произволен хардуер, кабели, сувенири, всевъзможни нужни и ненужни вещи. Изоставих гардероб, посуда, малко грилче, прибори и една прахосмукачка дори.

Преместих и голяма част ненужни неща, които просто нямах време да огледам и сортирам и които продължавам да изхвърлям всеки ден, разопаковайки поредния кашон или чувал с вещи. Изхвърлям с грандиозна скорост всичко, което входния филтър решава да не допуска. Включително неща, които знам, че ще ми потрябват, но знам и че когато ми потрябват ще ги намеря без проблем. Опитвам се да опазя празните пространства в новия си дом, включително в мазето ПРАЗНИ. Вещите с времето те засипват до степен на неуютност, обсебват жизненото ти пространство, задушават. Хипарливия минимализъм на доскоро празния апартамент остана в миналото, но все пак смятам да се стремя към него занапред.

И макар вече да е възможно да се живее в къщи, има още купчина неща, които очакват намесата ми. Но всяко нещо с времето си. Вече нищо не е критично спешно. Оставих на майстор да направи само банята заради плочките, всичко друго свърших сам и с малко приятелска помощ. Има някакво специфично очарование в това да пипнеш и докоснеш всеки квадратен сантиметър от бъдещото си жилище – множество пъти… Когато баща ми правеше това преди години и аз му помагах, беше неосъзнато – просто му помагах. Сега е различно въпреки, че онзи дом в Пловдив беше не по-малко мой от този тук.

Всъщност искаше ми се малко по-спокойно да бях минал през всичко. Получи се много бързо и екстремно – трябваше да се вместя в две седмици и се… вместих. А в такова компресирано темпо пропускаш част от съпреживяването. А то си струва.

Вече има още един апартамент, който свети през вечер, но не редовно – явно първите съседи скоро ще се появят. Младото семейство (или може би са само гаджета – още не знам) точно срещу моята врата вероятно скоро също ще заживеят тук, но тази вечер съм сам в целия вход. Това едва ли се случва на много хора, особено в урбанизирана и пренаселена европейска столица като София. И е cool 😉

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT експерт, предприемач и блогър. От време на време - запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Лично
Вещите ни притежават
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell