Вглеждане

Default featured image
ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Коментирате като гост.

  1. import java.lang.reflect.* ;-)

    Човек във всеки един момент изпитва чувства. Но не винаги ми е лесно да ги разбера, да ги интерпретирам, да осъзная какво сигнализират те. И тук нямам предвид „физиологични“ чувства като „жаден съм“ или „уморен съм“, макар понякога именно в такива простички телесни сигнали да не се вслушваме :-)

    Установил съм, че в сложни и неясни ситуации, и в такива когато усещам, че нещо „тежи на душата ми“, най-лесният път към решението е да осъзная чувствата си. Особено облекчаващо е, когато стигна до изначалното си чувство по даден проблем и възкликна „Аха, това ли било!“

    Затова е добре човек да уважава чувствата си, да поддържа топла връзка с тях, за да не се чувства загубен или дезориентиран. И наистина, всяко чувство на неясност със себе си не означава нищо друго, освен че си загубил връзката с твоя вътрешен радар :-)

  2. Едва ли някой знае, коя е най-голямата истина, която е открил… Независимо колко е живял. Истината е твърде, твърде субективна… И навярно тъкмо това ни кара така устремено да я търсим, да се опитваме да я разберем. Ако въобще има такова нещо като истина.

    Пейо, Търново е точно до мен, обадете се, ако идвате ;-Р

  3. Истината? Истината за какво? За кого? Стува ми се, че Истината е идеал и всеки си има своя,ако го има…“ Никога не бих направил компромис с идеалите си, за да постигна нечия друга дефиниция за успех!“- бях го прочела някъде и много ми допадна като едно от правилата, които чертаят личния път. Сами си избираме пътя и го моделираме, но и той нас…И да, като се обърна назад често ми се случва да изпитам съжаление, че не мога да се върна на определен завой, не за да тръгна в другата посока, а за да изпитам същото усещане на външна съпротива и вътрешна убеденост. Само че Пътя продължава и завоите напред са не по-малко остри и вълнуващи:) „Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му“- Мисля си, че не сме пораснали толкова, че да не можем да бъдем големи колкото си искаме!:)

Read Next

Sliding Sidebar

Архиви

Бюлетин

Получавайте новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща: