… Викът на възкресението, на разкъсаната истина, на блаженството.

Върховното удоволствие за съзнанието и тялото. Прозрението за усещане. И усещането за съвършенство. И чувството за несъществуване.

Липса на време, на разум, на плът. Само усещане – ефирно и истинско. Няма го тялото, няма го умът, няма го дори преживяното и самото преживяване. Няма го Аз-ът. Всичко е само състояние. Не на тялото, не на духа, а друго – висше, съвършено, транснормално състояние. Разноцветно, неописуемо, многоезично и поетично. Даряващо енергия, задоволство и осъществяване.

Да прескочиш себе си, да отидеш отвъд времето, отвъд пространството. С другият, който също е само енергия, но друга – мека, нежна, женствена – енергията на момиче – светла, червена и огнена, озаряваща липсващите измерения. И заедно с твоята синя, мъжка, устремена и обгръщаща, танцувайки и сливайки се, се превръщат в пурпурна красива вечност.

Шест секунди вечност. Топла и струяща от света на съвършенството и красотата.
Шест секунди, облечени в щастие.
Шест секунди смисъл.
Шест секунди чистота. Свята и истинска…

28 юни 1993
Пловдив

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. случайна 4 април 2005 в 20:56

    …хм…онемях…

    Отговор

  2. Шест секунди безвремие.
    Шест секунди безтегловност.
    Шест секунди без Аз, без Ти, без местоимения.
    Шест секунди без думи.
    Шест.
    Без.
    Съвършенство.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *