… Викът на възкресението, на разкъсаната истина, на блаженството.

Върховното удоволствие за съзнанието и тялото. Прозрението за усещане. И усещането за съвършенство. И чувството за несъществуване.

Липса на време, на разум, на плът. Само усещане – ефирно и истинско. Няма го тялото, няма го умът, няма го дори преживяното и самото преживяване. Няма го Аз-ът. Всичко е само състояние. Не на тялото, не на духа, а друго – висше, съвършено, транснормално състояние. Разноцветно, неописуемо, многоезично и поетично. Даряващо енергия, задоволство и осъществяване.

Да прескочиш себе си, да отидеш отвъд времето, отвъд пространството. С другият, който също е само енергия, но друга – мека, нежна, женствена – енергията на момиче – светла, червена и огнена, озаряваща липсващите измерения. И заедно с твоята синя, мъжка, устремена и обгръщаща, танцувайки и сливайки се, се превръщат в пурпурна красива вечност.

Шест секунди вечност. Топла и струяща от света на съвършенството и красотата.
Шест секунди, облечени в щастие.
Шест секунди смисъл.
Шест секунди чистота. Свята и истинска…

28 юни 1993
Пловдив

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

2 коментара

  1. случайна 4 април 2005 в 20:56

    …хм…онемях…

    Отговор

  2. Шест секунди безвремие.
    Шест секунди безтегловност.
    Шест секунди без Аз, без Ти, без местоимения.
    Шест секунди без думи.
    Шест.
    Без.
    Съвършенство.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо