В началото на юни шепа приятели с купчина фотоапарати и едно едва-навършило четири месеца бебе, потърсихме тихо място за релакс край морето. Всъщност „потърсихме“ не е точната дума, понеже аз организирах пътуването и дестинацията беше ясна предварително – с. Тюленово край Шабла – а още предходната година, когато бяхме отседнали в един крайбрежен хотел в селото, имах покана от собственика на Вила „Стефи“, следващия път да отседнем при тях. Така, че просто наехме вилата преди пътешествието.

Поводът да пиша това сега е, че за хубавите начинания и сбъднати усилия е хубаво да остава по някоя добра дума някъде, а домакините ни от Вила „Стефи“ бяха прекрасни. Силно препоръчвам къщата на всеки, който обича красотата и безвремието на северното черноморско крайбрежие и се колебае къде да отседне в Тюленово. Попитайте домакините и дали могат да ви приготвят нещо с прясна риба, извадена същия ден от морето – ще бъдете очаровани. Но ако предпочитате, можете да си готвите и сами. Вилата е малка, но уютна, а градината зелена и закътана. Перфектното място за абсолютен релакс.

Втората причина да го правя е, че напоследък разсъждавам много за всевъзможни бизнес-начинания, особено такива, в които може да бъде вложен много личен елемент. Харесвам неща, в които има много лично отношение. Винаги бих предпочел предмети, продукти и услуги, създадени от малки предприемачи или занаятчии, които са вложили сърце в това, което правят. Особено когато това личи. Конвейерната продукция, каквато и да е тя, колкото и да е оптимизирана като цена и качество е скучна и бездушна. И някак (знам колко е налудничаво и непрактично) се надявам, че с времето хората ще се обърнат повече към това. Към неща, създадени специално за някого, уникални, ръчни, лични, в малки бройки. И това ще има значение – повече от цената им. Повече от удобството да купиш всичко в местния хипермаркет в партера на близкия мегамол, преливащ от китайски чесън, кубчета Maggi, колбаси-конфекция и неучтиво и хладно обслужване на касата.

Предпочитам кварталния си магазин, които зареждаха специално за мен няколко продукта, към които проявих интерес, когато бях с алергична криза преди две години и можех да ям твърде малко неща. Без дори да ги моля за това – те ме попитаха защо търся само тях и просто започнаха да ги зареждат редовно. Там собственикът и жена му все още застават от време на време зад щанда, нищо че бизнесът им се разрастна и си наеха хора.

Наскоро бях в Италия – в Ломбардия – една от петте най-стабилни икономически зони, които крепят икономиката на Европа (не само в Италия) и не можех да повярвам колко много семеен, малък и среден бизнес има там, въпреки големия – малки квартални магазинчета, хостели, заведения, занаятчийски работилници и ателиета, малки производители на един или два вида неща – сирене, вино… без амбиции да завладяват света, да реализират двуцифрен ръст всяка година и да са най-великите, а просто правещи едно-две неща, вероятно от поколения насам, но както трябва, пазещи традицията и реномето си.

Дали защото прекарах твърде много време из големите корпорации и работейки за такива клиенти – големите мащаби, прагматизма и студената безличност на корпоративния свят ме отблъсква. Търся и се опитвам да открия нишата, в която малкото, посветеното и създадено с любов и много лично отношение нещо ще има значение и потребители (пазар).

Скоро (надявам се) ще разказвам и за други такива начинания и хората, застанали зад тях, вложили сърцата си, в това, което правят… И си мечтая някой ден да съм като тях.