• Skip to primary navigation
  • Skip to content

yovko in a nutshell

Размисли, истории и идеи от Йовко Ламбрев

  • Блог
    • Избрано
    • Позиция
    • Откровения
    • Лично
    • Технологии
    • Фотография
    • Архиви
  • Бизнес
    • Amazon WS
    • WordPress
    • Linux
  • За мен
    • Resume
    • About me
    • Para mí
  • Контакт
  • Show Search
Hide Search

Военно-полева лудница

25 януари 2005

Когато навремето пътувах с автобус към Пловдив използвах времето за четене и мислене. Сега, когато се налага да шофирам мога единствено да мисля по пътя. И го правя. Понякога ритъмът се зацикля дотолкова, че не успявам да намеря време да поредя мислите си и да осъзная какво всъщност точно ми се е случило. А времето зад волана е спокойно. Не си вдигам телефона въпреки handsfree-то. Предполагам затова приемам пътя като форма на релаксиране. Наистина се чувствам по-бодър след като съм бил на път и по-малко уморен.

През деня се опитвам да улавям случките между другото, да жонглирам със задачите, да не губя досега си с хората, които ценя… и понякога дори успявам. Тази вечер бях решил да се наспя, но до преди малко се борех с пощата си.

Днес си спомних детайл, който някак си пропуснах да отбележа за себе си… По време на целия action през уикенда Христо Бойчев се обади на Здравко и помоли да му сканираме една негова пиеса или май сценарий за филм (дали не се заблуждавам, но нещо такова бях чел някъде). Интересното беше, че заглавието на пиесата е направо удар в десятката като синоним на ежедневието ми… и не само моето, разбира се…

Днес написах доклада за SSL, изчетох документацията за един огромен проект, който никак не ми е по сърце заради MS-базиса си, но очевидно ще ми се изсипе на главата скоро. Кети ми донесе интервюто ми за IT forum още рано сутринта. Прочетох го с лека тревога заради естеството му, но всъщност се упокоих още след първите редове. Вече и с такъв тип интервюта не могат да ме притеснят. Не болеше – наистина!

Пуснах и новина за Камината в linux-bg.org. И мисля че денят ми не беше празен, дори само заради последното.

А заглавието на пиесата ли? Не е ли ясно?… Военно-полева лудница.

  • Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец)
  • Натиснете, за да споделите в Twitter(Отваря се в нов прозорец)
  • Натиснете, за да споделите в LinkedIn(Отваря се в нов прозорец)
  • Натиснете, за да споделите в Pocket(Отваря се в нов прозорец)
  • Натиснете, за да отпечатате(Отваря се в нов прозорец)

Подобни публикации:

Filed Under: Лично

About Йовко Ламбрев

ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Бюлетин

Получавате новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща. Само ако има такива. Без спам!

Reader Interactions

Ако искате да споделите нещо Отказ

Ако имате нужда от моите услуги или да поговорим за бизнес

Поверителност и "бисквитки": Този сайт използва "бисквитки" (cookies). Политика за "бисквитки"

1997-2019 Йовко Ламбрев, Някои права запазени · Правила

  • Twitter
  • 500px
  • Vimeo
  • YouTube
  • RSS