Въртележка

Ама че седмица, а още е едва сряда… За три дни останах сам в големия майкрософтски проект, което е най-малкия проблем, вече дори алергичните ми пъпки от непрекъснатото съприкосновение с windows-и понамаляха, но в същия момент пропускам важен proof of concept при друг интересен клиент – една голяма банка. Друга голяма банка ме чака за оферта, която ми е далеч по-интересен и забавен проект от този с черчеветата, а в същия момент излиза и запитване за penetration test в трета банка. Вече без особен проблем съм в състояние да се раздвоявам, но с разтрояването и разчетворяването определено срещам дребни затруднения.

Мениджъра ми вчера ми каза сам да си дефинирам приоритетите и се чудя това дали включва опция за отпуска по никое време, навярно не… Знаех си 🙂

Вън вали сняг и зимата вече е факт. Не пиша често напоследък, защото offline ежедневието е достатъчно наситено с емоции и преживявания трудни за описване. Знам, че Скорпионите си чакат есето, а и Стрелците вече са на опашката, вече няколко хора ми напомнят – не, не съм забравил – просто тествам търпението на Зодиакалния кръг от втората половина на Зодиака 😉

Никога не пиша за да отбия номера – като ми дойде това, което трябва да бъде казано за Скорпионите ще го споделя със сигурност. Подхождам дебиянски (с риск някой да ме замери с домати), но „когато – тогава“ е принципа в момента.

Днес отново ще поснимам малко в тежки условия, но той Тони лесните задачки не ги забелязва, а пак той и Весела са виновни за поредното предизвикателство. Не, че се оплаквам, разбира се… Но явно е крайно време да започна да се оборудвам със студийна техника малко по малко…

Мислих си днес по пътя, че 2005-та скоро си отива и въпреки, че много неща станаха трудно, все пак се случиха. Много важни неща. Наближава и Коледа и една друга година, която ще започне с други важни неща. Неща, които се случват и имат смисъл,… което откъдето и да го погледнеш е прекрасно.