WannaBark (at the Moon)

Не. Няма да пиша за ИскаПлаче. Вече много се изписа – и както обикновено малка част си струваше четенето.

Проблемът е много по-голям от раздуханата случка. А резюмето е, че сме прецакани. Генерално сме прецакани! Нещо, което си повтаряме от време на време из технологичните среди, но е крайно време да го обясним с човешки думи на всички и да започнем някак да поправяме нещата.

Интернет е лабораторно чедо. Няма някакъв съвършен имунитет. Роди се и проходи в среда на академична романтика, обгрижвано с наивната добронамереност на първосъздателите и първопотребителите си. До скоро (в Интернет) все още беше донякъде вярно, че мнозинството по принцип е рационално, що-годе грамотно, а полезното и смисленото естествено ще надделяват над глупостта и враждебността. Вече не е така. Приказката свърши!

Време е да се събудим и да признаем, че доброто няма да победи злото по подразбиране, без да му помогнем.

Свързани сме. Всички. Повече от всякога. И затова трябва да осъзнаваме отговорността си един към друг. Както когато сме пипнали грип, не си стоим вкъщи само за да се излекуваме по-бързо, а и за да ограничим заразата сред останалите – така и не можем в наши дни да си позволим да ползваме компютър, смартфон и софтуер, който е стар и изоставен от поддръжка – защото сме уязвими не само ние, но застрашаваме и останалите.

Както някой сполучливо обобщи тези дни в twitter: „Не е вярно, че не можеш да си позволиш да обновяваш. Не можеш да си позволиш да не обновяваш!“

Системите, които ползваме явно или невидимо около нас, ще стават все по-свързани и отговорността да ги опазим е обща. Тя включва и да изискваме отговорност – от себе си, от операторите, от правителствата.

WannaCry нямаше да има този ефект, ако пострадалите бяха обновили софтуера си. Затова, когато на телефона или какъвто и да е компютър или умно устройство изгрее обновление, за бога, не го пренебрегвайте! Да, понякога може да е досадно. Не е много забавно и да си миеш зъбите, но е силно препоръчително и полезно за здравето.

Но… дори и от утре всички да започнем стриктно да спазваме това, то пак няма да е достатъчно, ако срещу себе си имаме правителства и организации, които злоупотребяват. WannaCry е производна на уязвимост в Windows, която Агенцията за сигурност на Съединените щати е открила, но вместо да уведоми за това Microsoft, неясно колко време се е възползвала от нея, за да прониква в чужди системи и да проследява и краде данни от тях. Кракерска групировка ги открадна пък от тях преди време, публикува присвоения арсенал – и ето – бързо се намери някой, който да го използва с користна цел.

Такива случки тепърва ще зачестяват. И ако правителствата ни играят срещу нас… няма да е никак весело.

Нужна е глобална, масова и упорита съпротива срещу практиката да се пазят в тайна уязвимости.

Играем и една друга рискована игра. Ежедневно. С великодушно безразличие за мащаба и ефекта на проблема. Смартфоните и таблетите ни също са компютри, а огромна част от производителите им, увлечени от стремежа за повече продажби на нови модели, бързат да „пенсионират“ старите, спирайки обновленията за тях, притискайки клиентите си да сменят устройството си. Това обаче не се случва така, както на производителите им се иска, и по-старите устройства продължават да бъдат ползвани без обновления, с уязвимости, препродават се на вторичен пазар, преотстъпват се на деца, роднини или по-възрастни хора. Докато един ден… нещо като WannaCry ще направи и от това новина… или тихо ще отмъква данни – телефонни номера, съобщения, снимки, пароли, кредитни карти, всевъзможна лична информация… И понеже сме толкова свързани – ще пострадат не само притежателите на пробити устройства, а косвено и тези, с които те са в някакви взаимоотношения.

Най-лошият пример са старите телефони и таблети с Android, за които Google няма механизъм да принуди производителите им да се грижат по-добре и по-адекватно и продължително за тях.

Огледайте се около себе си и вижте колко ваши познати използват много стари устройства.

За кошмарната сигурност на доста IoT джаджи за автоматизация и управление на умни домове и производства дори не ми се отваря тема.

Но като споменах Google… Необходим ни е нов, променен Интернет!

Централизираният модел на гигантски силози с информация, които пълним всички, но контрол върху тях имат малцина, е фундаментално сбъркан.

И тук проблемът не опира само до сигурност, защото пробив в такава система директно се проектира върху много хора, които разчитат на нея. Имаме и вторичен, но много сериозен проблем, свързан със зависимостта ни от нея и злоупотребата с данните ни там.

Подхлъзвайки ни да ползваме „безплатните“ услуги на Google, Facebook и подобните им… те ни обричат на зависимост и контрол. Елегантно се оказва, че данните, които им поверяваме, не са наши данни, а техни. Те ги използват, за да ни профилират, да отгатват интересите ни, темите към които имаме чувствителност, манипулират ни с тях, продават ги, за да ни манипулират и други. Това е цената на „безплатното“.

Както казва Aral Balkan (вече два пъти беше и в България) – това не е data farming, а people farming, защото нашите данни това сме самите ние. А пренебрежителното махване с ръка, че няма какво да крием, е престъпление към общността ни (пак да акцентирам) в нашия свързан свят, защото пък както казва Edward Snowden: „Да нямаш нужда от лична неприкосновеност, защото нямало какво да криеш, е като да нямаш нужда от право на свободна воля, защото няма какво да кажеш.“

Права = Сила

И борбата за тях (трябва да) е непрекъсната.

• Трябва да си върнем контрола върху дигиталното ни Аз в Интернет. Да редуцираме до минимум използването на безплатни услуги, които събират данни.
• Да приемем грижата за сигурността на софтуера и устройствата ни като част от личната ни хигиена.
• Да възпитаваме чувствителност към манипулациите в Интернет и особено към фалшивите новини и некачествената журналистика.
• Да настояваме за прозрачност от правителствата, организациите, политиците и корпорациите.
• Да предпочитаме децентрализирани или фокусирани (в едно нещо) услуги, вместо глобални конгломерати със стремеж към монопол в колкото се може повече теми (напр. ProtonMail или FastMail вместо Gmail, собствени блогове вместо Facebook и др.)
• Да използваме по-малки, децентрализирани платформи (медийни, за услуги, за комуникация) и да ги подкрепяме финансово, а когато можем – и да стартираме собствени такива.
• Да надвиваме индивидуализма си и да се подкрепяме взаимно в общността си.
• Да обучаваме и призоваваме повече хора да правят същото…

Бъдещето принадлежи не на големите мастодонти, а на мрежи от малки, взаимносвързани, независими и подкрепящи се проекти, които случваме заедно. Колкото по-рано осъзнаем тенденцията и силата си, толкова по-добре.

Снимка: Markus Spiske