Welcome To Europe

Всъщност това беше вчера, но понеже така или иначе малко ми се загуби границата между двата дни поздравленията са си валидни.

Вчера беше странен ден – понеделник всъщност, който обаче бе доста различен от останалите – и за добро и за лошо. Половината от него, прекарана в офиса, бе динамична и леко уморителна, но иначе свежа и готина. Обичам да работя с хора, които ми пасват емоционално и като светоусещане. Доставиха ми и самолетния билет за Варшава – няма мърдане. Не само, че ще пропусна рожденния си ден, семинара на ФМИ, но и пловдивското представление на „Камината“. Не съм бил в Полша до сега, но май Варшава било скучно място.

Лекцията в ТУ мина относително прилично като се има наум, че беше истинска импровизация. А след това се занесохме към Fans заради Балканджи като преди това с Emerald и Maniax си поделихме по една порция китайски ориз и пиле по Императорски. Всъщност разни блогъри отдавна ми се бяха заканили къде виртуално, къде реално да ме замъкнат там. Последно чух за някакво дране… Всъщност отидох с желание и само под виртуална заплаха за смъртна опасност. И преживяването си струваше. Абсолютно! Много читава група, с адски интересна музика и идеи. И очевидно предана публика. Купих си и двата диска с техни записи, които се продаваха на място. Съвсем в десятката на моята рок-палитра! А и Пейо вече ги е облъчил за Creative Commons. Май е адски наложително да взема да организирам един CC-купон в къщи за brainstorming по темата… с обичайните заподозрени…

След концерта имало ритуал за среднощна (или по-скоро предизгревна супа) и какво пък няма да го нарушаваме, я… Поговорихме за CC, поумувахме и за някаква кампания за Николай Баровски и към 3 и нещо се заизнасяхме към къщите си. Или поне тръгнахме… Беше късно и предложих на Emerald, Maniax и още един момък, който май се казваше Антон да ги закарам нямайки идея за случилото се, а то беше прозаично. Васил, обаче, реши да си ходи пеша.

В първия момент помислих, че съм забравил колата отключена, но стъпвайки в подволанната кора след като седнах на седалката се сетих, че не и е работа да се въргаля на пода в краката ми. Огледах се наоколо за нещо забележително – всичко си беше на мястото. Само дето никакъв шанс да запаля – явно някаква електрическа интервенция, след която алармата е блокирала. Обадих се на Allianz, защото се сетих, че имам Автоасистанс там към Каското и Гражданската отговорност. Обясниха ми, че за подобна ситуация не ми се полага такава услуга – само ако съм се бил ударил в ПТП, сигурно и само ако съм умрял при катастрофата. Трябвало да си платя извозването при подобен взлом. Гадове! Познайте как ще си купя повече шибания ви автоасистанс. И без това вече ви чаках 45 дни да ми платите един обикновен фар. И трябвало да се обадя в Полицията. Обадих се! Голяма грешка!

Предложих на Антон и Emerald да си взимат такси и да ходят да спят – упражнението не беше особено интересно. Антон ме послуша, Emerald – не. Влязохме поне на топло в колата докато дойдат ченгетата. През това време вече бях забелязал извадения мигач и вързаните му на късо проводници. Anyway нали чакаме полиция… Започнаха с викове, защо сме в колата – ами нали вече бяхме влязли преди да разберем, че е имало взлом. Външни белези нямаше – а и хич и през ум не ми мина, че мога да очаквам някаква ангажираност от ченгета. Аз за такива съм си купил антирадар – за друго не стават. Издразниха ме за секунди. „И какво да направим сега?“. Предложих им с трудно увладян възпитан тон ако няма какво да правят да си се качват обратно, а аз да си търся пътна помощ. При което по-отракания чичо реши да го раздава смел и да ме стряска с това кой съм бил и къде съм работил, на което съответно му отговорих, че не е негова работа… Нещо се беше объркал сериозно човека… питам се тези празноглави кретени кога ще се научат да не се появяват с ръце в джобовете и да се правят, че не знаят че работят за заплата дето тези дето си плащаме данъците им я генерираме. Както и да е увладях се, а и те се понаправиха на професионалисти. Сам си написах протокола – хич и не смятам да си го търся. По-скоро ако реша да се занеса в районното ще е за да подам оплакване. Всъщност дори не се представиха.

Обадих се отново в Allianz за пътна помощ с платформа и докато чакахме и си приказвахме за нещата от живота с Emerald измъкнах шунтирания мигач и махнах късото, но въпреки това колата се държеше по същия начин и категорично отказваше да запали. Всъщност всичко си и беше ОК, с изключение на мигачите, което ме накара да се загледам в питата с предпазители. Мда, разбира се, два си бяха заминали – смених ги с нови, които за щастие имах под ръка в багажника, но отново без особен резултат. Всъщност тайната се е криела в още един, който просто в тъмното нямаше как да видя и намерих едва днес.

Кратък research по темата днес показа, че атаката през мигачите е пълна идиотия поне за всички по-съвременни аларми. Всъщност най-вероятния ефект е, че ще се блокира. Преди е било уязвимост, но принципно сега се patch-ва. А и разбира се, аз не разчитам само на алармата – а кретенът за щастие не е намерил имобилайзера. Всъщност дори не беше намерил релето, с което можеше да я байпасне, както направих днес на светло за да намеря третия изгърмял предпазител. Очевидно му е трябвала цялата кола, защото като е видял, че не може да я подкара я е зарязал и нищичко не е докоснал… за щастие. Какво пък толкова съблазнително видяха точно в деветгодишен FIAT? Всъщност сещам се – пловдивската регистрация е очевадната причина… Иначе наоколо имаше далеч по-привлекателни коли.

Както и да е около 5 сутринта успешно пристигна платформата и събуждайки квартала натоварихме автомобила отгоре и, а Emerald си взе такси. Половин час по-късно разтоварих колата пред блока и я заключих криво-ляво – и без това няма как и кой да я премести на собствен ход, докато не живне електрониката. В 5:30 се засилих към възглавницата, пускайки SMS на Кети да не ме чака на път за работа, че съм без кола. В 7:30 часовника иззвъня за ставане…

Отидох до офиса с такси, а след това се върнах да преборя колата – стана бързо и лесно на светло. Засилих се отново към офиса, този път с нея и си мислех, че всъщност точно в този ден България подписа за членство в ЕС. Каква ирония, нали? Жална и майка на Европата. Идем! Идееем!…

Emerald, още веднъж благодаря за компанията и пожертвания сън! Поне беше интересно приключение! 🙂