Отново съм в София, след като вчера около пет следобед си тръгнахме от Бургас. Не беше лесно – според тройна представителна експертиза в този град очевидно живеят най-прекрасните жени в България (поне през лятото). Направихме няколко опита да ядем сладолед и да обядваме из центъра на Бургас, както и да премислим някои неща,… тц… не се получава – в най-добрия случай докарваш мисълта си до средата на изречението и минава нещо, което кара цялата маса да утихне. Ако отпиваш нещо като нищо може и да се задавиш. После мисленето вече няма смисъл. Всъщност с Тони имахме и допълнителен проблем при създаване на статистическата извадка – липсваше методология, по която да се прецени еднозначно освен това, че са хубави, колко от тях имат нещо в главата. Пейо се възмути най-искрено за това наше стремление, а на плахия опит да му противоречим, че е добре да можеш и да си говориш с нея, той ни простреля с една единствена дума: „После!“

Предишната вечер над острова се изсипа сериозна буря – надявахме се да ни се размине, но фурията прелетя над острова, при което настана страшна суматоха, при опитите ни да спасим каквото можем от стихията, най-вече техниката. Половината остров остана без ток. Беше голяма психария – множество тичащи в проливния дъжд сенки мъкнещи разни неща под проливния дъжд и силния вятър. Разбрах и какво е буря на малък остров – няма какво да те пази от нищо, отвсякъде хвърчи вода, няма хълмчета или нещо, което да спира стихията – бурята е с теб и ти си с бурята, която за щастие не продължи повече от половин час.

За щастие спасихме техниката и палатките, които почти всички бяха отскубнати от вятъра , имаше само пострадали кабели, за които никой не се беше погрижил. Имаше и мокри дрехи, легла и счупени прозорци. Но това още на следващия ден с изгрева изглеждаше точно така, сякаш вечно е било така.

Условията на острова са наистина доста спартански и още малко погром по никакъв начин не променя общото усещане. Иначе преживяването си струваше – и бурята и животът на острова изобщо. Макар и само за ден. Някой трябва да направи атентат на този, който държи т.нар. кръчмица там, но това е една друга тема.

Нашият тематичен панел продължи след вечерята и след бурята (когато вече някой сполучливо беше преименувал конференцията от Net User на Wet User), на закрито в кръчмата. Тони показа open-culture.net, а аз набързо представих urbanstyle.org, с жива демонстрация на фото-хака на Ясен за макро-снимане.

Не останах особено доволен от нашия панел. И двамата с Тони искахме да провокираме дискусия, а не се получи. А публиката беше перфектна за това, защото темата и беше добре позната и можехме да направим разкошен брейнсторминг, да измислим заедно някакви идеи, особено ако бяхме излезли от сферата на пиратство vs. свободно съдържание. Най-вече аз и Тони сме виновни за това, но и на човекът от Хърватска особено много му се говореше от позицията на лектор/ментор, а трябваше да няма такива дистанции. Както и да е… не беше лошо – просто можеше да е още много по-добре. Razvan Ion не присъстваше, защото пострадал с мотоциклет и си счупил крака.

Иначе хората от Интерспейс бяха направили острова, толкова гостоприемен, колкото е възможно. А Галя непрекъснато обикаляше сред хората, настаняваше ги, обясняваше за храната – всички бяха като едно голямо семейство.

Беше голяма психария всичкото това количество техника на такъв остров. Вчера се чудех ако наредим всички лаптопи там един до друг каква ли площ можем да покрием с тях от двата декара на острова. Беше и много гот факта, че можеш да оставиш компютър или всяко свое друго нещо някъде из острова без да се тревожиш за него и после отново си го намираш там непокътнато. Сутринта станах (недостатъчно) рано за да опитам да снимам изгрева и открих, че съм си загубил някъде предната капачка на единия обектив. Малко по-късно като се занесох за кафе в кръчмата я намерих на една от масите.

След като оставихме Пейо в Пловдив, с Тони се разприказвахме за разни идеи в колата до София. И май поизмислихме някои важни дреболийки… Все ще станат някак работите, но няма да е съвсем лесно… Днес можем още да поумуваме докато се разхождаме из Мальовица – още повече, че и Деси и Юлия ще са на линия. Пейо не пожела – работлив бил – трябвало deadline да гони…

Всъщност забравих да отбележа, на път към София спряхме и в Стара Загора, но… нищо не е в състояние да засенчи бургазлийки.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

2 коментара

  1. Бе и аз така мислих за бургазлийки, но после минах през Ямбол… и пак ще отида :-) поне за да погледам (още) малко :-)

    Отговор

  2. Явор Атанасов 7 септември 2005 в 15:57

    А видяхте ли торнадото (или смерча)?
    Аз съм го снимал ма с GSM-а. Едва ли ще се види нещо, а и беше на хоризонта.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо