Where is...
Точно на петък тринадесети получих нов новеничък ThinkPad T40 – за съжаление preinstalled с XP, но това няма да е задълго. През уикенда се посветих на Alpha-и маневри, но още тези дни ще опитам как се движи Linux на гигахерц и половина с гигабайт RAM. Тъжното в цялата история е, че ще трябва да си продам стария T22, защото остава излишен, а и така по-бързо ще натъкмя пари за някое старо возило…
Отмина петък тринадесети, след него тройнокритичния четиринадесети (Свети Валентин, Трифон Зарезан и задушница), отмина и неделята. Отново е понеделник. Един от особените дни от седмицата. Може би не за всички, но за мен определено е адски особен. Но както се случва обикновено една седма от този живот преминава в понеделници, уви :).
Денят на влюбените вдъхна нов живот на старата AlphaStation 500 след като почти без борба се отдаде на едно FreeBSD 5.2, което с Мишинев и натресохме в събота. Работи страхотно перфектно и безпроблемно 🙂
За сметка на това голямото желязо DEC 3000 се опъваше доста. Изобщо не сме си и правили илюзии, че ще бъде лесно, особено след като отписахме идеята да закачаме каквато и да мишка, клавиатура или монитор на странните куплунзи. Единственият ни шанс беше да се преборим с особената му конзола, която все пак е някаква конзола. Успяхме с еквилибристично оригами от преходници, кабели и импровизации да достъпим конзолата обаче. По-късно в интернет открих достатъчно инфо как да стъкмя DEC-MMJ/DB{9/25} конзолен кабел, който определено ще трябва да направя за да си улесня живота. Както и да е… Това не беше всичко… CD-то отказа да чете, а машината си няма флопи… Взехме CD-то от първата Alpha – тръгна. За сметка на това единия hard disk се оказа малко посчупен… работи някак, но… Както и да е – с още малко манипулации инсталацията на NetBSD 1.6.1 мина почти безпроблемно – инсталаторът упорито гърми и инсталацията трябва да се довърши ръчно.
В крайна сметка обаче сега и двете алфи са онлайн в интернет и работят чудно. И все пак DEC 3000 е мазохизъм – тежи като слон – в интернет намерих предупреждение в стил „пазете си кръста“. Там работи само NetBSD заради TurboChannel архитектурата и добре, че беше предната вчовечена alpha, че да свикне човек със SRM конзолата, защото тази на DEC 3000 e съвсем в зародиш за сметка на SRM-комфорта на AlphaStation 500, което направо си е цяла OS.
Забавлението си струваше… А усещането от тази архитектура буди уважение и съжаление, че днес вече е такава рядкост…
Между двете алфи направих едно кино с Генко и Поля – „Последният самурай“. Малко патетиката ми дойде в повече, но иначе ако решиш да погледнеш на филма като метафора и развлечение се понася. Генко обаче беше крайно възмутен, както обикновено напоследък 😉 От притеснения, че в нощта на влюбените няма да има свободни места в заведенията се засилихме след киното на китайски ресторант – при това един от огромните и не особено приятните в Пловдив – „Азия“. Прилича на столова или студентско-работнически стол от близкото минало. Какво бе учудването ми, когато и това долнопробно място се оказа препълнено до тавана… Баси колко много влюбени имало… Интересно къде се крият, когато не е 14-ти февруари? И колко оригинално е да си заведеш половинката на китайска манджа и оцапана покривка в нощта на влюбените? Както и да е обстановката беше подтискаща, хапнахме набързо, поговорихме си за компютри и работа и се засилихме да спим
Коментари ()