Обичам да гледам рекламни клипчета. Да знам, че е странно, затова уточнявам – обичам да гледам такива, които носят оригинална идея. Които не те бутат първосигнално към продукта, а които се опитват да те омагьосат, които разказват история, които отделно от самия продукт са провокация, шега, изкуство, преразказ, магия…

Преди време Fujifilm решиха да направят една различна фотокамера. Разкриха предварително детайлни подробности за нея в специален сайт, напук на установената практика да се пази в тайна всичко до последния момент. Облякоха страхотен и модерен сензор в ретро дрехи, които едновременно правят апаратчето уникално и красиво, но и в същото време ненатрапчиво, когато е килнато на врата на шляещия се фотограф…

А къде може да се шляе един фотограф с малка и компактна камера с 35-милиметров обектив, ако не близо до хората… на улицата… в пулса и темпото на града… в къщи… сред приятелите и семейството… снимайки реалния живот, в цвят или черно-бяло, с репортажната неподправеност на болките и емоциите…

И каква реклама би била подходяща за такава камера? Разбира се, навярно не в Европа и Америка заради все по-клишираните ни съзнания и възприятия… И никак не е нужно да си фотограф за да усетиш магията около тази камера, но отдавна не бях попадал на толкова различна и въздействаща реклама, в толкова уникален синхрон с това бижу, наречено простичко x100…

Японският текст гласи:

Like a stray dog, I take pictures here and there.
If you call a photograph a record, I say it’s more of a memory.
The story, someday will be gone but the memory will remain forever.
The by-gone days will be felt close-by.
A picture, those who take, and those taken through the work of the lens, furthermore, add the camera. That is a threesome right?
I wonder if this world is just a graveyard.
I wonder if I’m still alive…

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Спомних си за един от първите фотоапарати, с които снимах…

    Мир (50 mm обектив, ръчен фокус, всички ръчни настройки…)

    X100 по нещо ми напомни на него – ретро дизайн? :)

    (Даже се зачудих, дали да не го изтупам от праха и да видя, дали още работи… Отдавна не съм снимал на филм…)

    Отговор

  2. Всъщност тук x100 успява добре да заблуди публиката. Куцото му място е именно ръчният фокус :)

    Провокация: Ако изтупаш от праха антиката – имаш един ч/бял филм от мен подарък + проявяване :)

    Отговор

  3. Ами ако го намеря (и още работи? спомням си, че го носих на ремонт преди години, като спря да му работи затвора, но после май пак работеше добре…), ще приема предизвикателството! ;)

    Отговор

  4. У нас трябва някъде да лежи една Beretta…

    Отговор

  5. @Дончо:

    Айде, сега и ти искаш да се доредиш до някаква провокационна промо-оферта от Йовко, знам! ;-) :-PPP

    Отговор

  6. А я вместо да спорите, да вземете да си почистите оръжията или да ги занесете на Наско от Дондуков да ги стегне и да видите, че не само, че още снимат ами и кеф ще ви доставят като си погледнете кадрите :)

    Отговор

  7. Ами ще ги почистим и ще видим… :)

    Отговор

  8. Ей, внимавай!
    Потъваш….

    Отговор

  9. Отдавна да съм потънал ако играчката беше със смислен ръчен фокус :)

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *