Върнах се от Семково в късния следобед. Никога не бях чувал за това място преди. Бърза справка в Google показа, че това било близо до Белица, където Бардо направи парка за (бившите) танцуващи мечки. Дотук добре. Добре беше също и това, че предварително знаех, че трябва да следваме табелите за Велинград малко преди да стигнем до Банско, защото табели сочещи Белица или Семково просто няма. Всъщност въпросното Семково липсва и на картата и с основание. Не намерих такова обаче за факта, че Белица всъщност е град. Впечатлението, минавайки през него никак не те довежда на тази мисъл.

Семково е местност на около 17 километра от Белица, където има три-четири хотела. Всъщност това по-скоро са нещо като хижи или едновремешни почивни станции. Там май можело и да се карат ски някъде наоколо, ако има сняг. Нашето място беше първият такъв хотел. Внушителна гигантска постройка на няколко етажа и поне две крила – нещо като гранд-хотел Търново. Само, че с име „Рила“. Още влизайки вътре се почувствах поне с 15 години по-млад. „Яко соц“, както се изрази по-късно колегата. От поведението и излъчването на персонала, обстановката, ресторанта, стаите, окаяната мебелировка в тях, сивите чаршафи и протъркани хавлиени кърпи. Не предполагах, че подобни места все още съществуват…

На фона на всичко това модерната PVC дограма в работещото крило на бившата почивна станция, сега набедена за хотел и знамето на ЕС опънато на стената ми се сториха някаква пародия на действителността.

Сутринта на закуската, състояща се от нарязани вчера търкалца шпеков салам, подпрени до лъжичка конфитюр, в компанията на две парченца кашкавал и бучица 12-15 грама масло се пощегувах с колегата, че се надявам машината на времето, с която се озовахме тук, да може да ни върне обратно в 21 век. Оказа се възможно… За щастие – предполагам, че на 36-тия час там бих направил ритуално самоубийство пред рецепцията.

Бях там по задължение и безплатно, но не мисля, че някога бих се върнал там отново дори и при тези обстоятелства.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

10 коментара

  1. преди 10 години бях там на екскурзия с ученици … явно не е мръднало :)

    Отговор

  2. Николай 11 март 2007 в 3:04

    Това, което си описал е точно така, но пропускаш доста важен аспект. Именно заради тази си откъснатост от света там е страхотно за почивка. Чист и свеж въздух, спряло време, малко хора – дружелюбни и най-често студенти, които са там за да си прекарат хубаво и става голям купон. Различно изживяване е. Бил съм 3 години подред. Незабравимо е. Съжалявам, че пропуснах тази година.

    Отговор

  3. Ходихте ли при меците в Белица? Вероятно щеше да ти хареса… /ако вече не си бил там…/

    Отговор

  4. Не – аз бях там по работа…

    Отговор

  5. читател 12 март 2007 в 0:18

    ставаш претенциозен напоследък. прекалено е.

    мрънкане.

    преди беше по-интересно.

    и преди може би щеше да мислиш като Николай – че там е добро място за почивка.

    а и изобщо..какви са тези ритуални самоубийства!?

    Отговор

  6. Така е… читател(ко)… И клоуните понякога се уморяват. И на мен преди ми беше по-интересно, но времената се менят. Хората също. Не знам дали разбираш, че този блог отразява мен – и когато съм интересен и когато не съм. И без значение дали на нас двамата ни харесва. Той не съществува за да е интересен някому или да забавлява публиката си. Както и аз… Читателите ми не са във фокуса му, колкото и недружелюбно и претенциозно да звучи.

    Освен това винаги съм бил претенциозен – при това много :-) Интересното е, че само 16 минути след този негативен (да го наречем) пост има ведър и положителен за една изложба, който обаче никой не коментира. Дали не е по-фйешън да се пише мрачно напоследък – предизвиква отзвук ;-)

    Всъщност от нас двама ни – ти имаш по-голям избор – можеш да не четеш, когато не ти е интересно.

    Отговор

  7. Аз един път съм бил там, но много ми харесва. Точно тази машина на времето ме привлича, тъй като нямам много спомени от соц времето. (86ти набор съм :) Семково ми напомня и за лагерите на морето, които се организираха за през лятото от училищата. Абе…якУ :)

    Отговор

  8. Според мен всичко зависи от компанията, с която си и повода за престой. Всяко място си има своя чар… Винаги по-лошите неща се забравят и преглътват и на повърхността остава наистина важното и хубавото.

    Отговор

  9. Хм, „яко соц“ е съвсем различно от „спартански битови условия“. Можеш да се почувстваш безкрайно уютно на заслон „Кончето“ приятна компания след цял ден ходене по билата, без бели чаршафи, без баня даже и тоалетна. Но хотел, дето да ти дават конфитюр със салам, да ходиш по протъркани мокети, гардероба да е с провиснала врата, хората да не знаят нищо ново (въпреки че искрено се стараят да те обслужат) – е това е соц.

    Отговор

  10. В Семково има бази на някои университети.. това донякъде обяснява соц обстановката, но все пак си мисля, че за студенти е много добро :)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо