За 6 евроцента в повече
Днешната история си има начало. Затова ето какво се случи някъде около преди пет години в един банков клон на една голяма българска банка в Пловдив. Вече бях започнал работа в София и постепенно започвах да ползвам други банки, други сметки и тези в Пловдив ставаха безполезни. Да, тогава имаше сериозно значение къде е сметката и кой клон я обслужва. И така случайно се озовах в работен ден в Пловдив и посках да закрия сметката си, която вече не използвах. Там обаче ми казаха, че не могат да ми дадът цялата сума, защото… не била ясна колко точно била… Бам! На моето онемяло учудване ми казаха, че защото олихвяването ставало през нощта сега съм можел да си взема сумата плюс лихвата до вчера, но лихвата от днес щяла да се появи по сметката ми на следващия ден. Попитах това четвърт, една или две стотинки са? И момъка ми казва – колкото толкова, но не мога да затворя сметката без това.
Аз му казах:
– Вижте какво – днес е петък, а аз живея и работя в София – нали не очаквате да си взема отпуска в понеделник за да си прибера някаква смешна лихва от три стотинки?
– Ама аз не мога да ви закрия сметката ако не си вземете лихвата!
– Това изобщо не го намирам за свой проблем – му отговорих най-нагло и се зарекох да не употребявам повече тази банка. Принцип, който наруших… И пак си тегля от това от време на време…
Ето как…
Поисках от въпросната банка новия си IBAN номер на банковата ми сметка, която ползвам от около две години и нещо за разплащания по една от кредитните ми карти. За моя изненада получих два IBAN номера. Познахте! Онази сметка от Пловдив още съществува в системата с абсурдното салдо от 6 евроцента. Издразних се – онзи спомен изгря в паметта ми и реших да закрия въпросната зомби-сметка. Голяма грешка…
За да го направя от София (ура – това вече е възможно!) цената беше около 45 минути чакане. По операцията работиха две служителки на въпросната банка, аз се подписах шест пъти на три различни документа и в резултат получих 12 стотинки…
