Отдавна не съм писал нищо в офиса. Но днес е някакъв спокоен петък и на няколко квадратни метра сме се пръснали едва четирима души. Затова ще опитам. Спрях да пиша в офиса, не за да не хабя работно време, а от уважение към думите. Някои от тях заслужават внимание заради това, което казват, а други заради това, което прикриват. А в днешните офиси думите са преизползвана медия, хвърчат насам-натам безполезни и често празни от всякакво съдържание. Запълват пощи, документи, които често никой не чете…

Интересни са ми и реакциите към тях – невинни думи могат да предизвикат бури, а откровенно обидни ги преглъщаме без реакция.

Когато започнах да блогвам се запитах колко мога да съм откровен, колко бих наранявал, колко истина мога да си позволя? И до днес се изненадвам как неща, които са очевидна художествена измислица се възприемат като мое лично откровение и обратното. Вярно е, че си позволявам голяма доза истина, дори и в художествените си измислици, дълбоко я маскирам обикновено, но си е там. И нямам против това да си личи. В това не виждам нищо лошо, макар понякога реакциите да са непредвидими. Един текст преди доста време дори ме раздели с момиче – не болеше – и без това нямаше повече какво да правим заедно… Но… думите…

Могат толкова много и толкова малко… И наличието им или липсата им понякога наистина и истински боли.

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Интересно ми е какво става с неизказаните думи. Къде отива тяхната енергия. Защото според законите на вселената енергията не се губи. Тя просто преминава от една форма в друга. Следвателно, какво ли става с енергията на хилядите неизказани и насъбрани думи от милионите офиси по света?

    Отговор

  2. Съгласна, в думите може да има и самота, и общуване. Самота, когато не умееш да споделиш и да отвориш, това което чувстваш/мислиш, или пък като не чуваш. И общуване – когато ги уважаваш и виждаш, а не ги използваш като клишета. Защото клишетата могат да казват неща, които ги няма в ситуацията и да не изразяват, това което има. И разбира се като слушаш и чуваш :).

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *