За майсторите и къщите

Майстор да не ти влиза в къщата е популярно българско пожелание и макар и не заради него често предпочитам сам да си правя това-онова. Става по-бавно, губя от свободното си време, но поне се получава така както искам или ако не сполуча се сърдя само на себе си и опитвам пак докато се получи.

Вчерашният и днешният ден прекарах вкъщи вместо в офиса – работих отдалечено, разбира се – но причината беше, че трябваше да се сдобия с радиатори за парно – бях се уговорил с препоръчана ми от две места фирма още преди Коледа… за миналата седмица… Но хората решиха да си удължат почивката заради снежните преспи по пътищата. Вчера беше първия им работен ден. Дойдоха, мериха, гледаха, поискаха парите за радиаторите и си отидоха, като след малко ми се обадиха по телефона, че склада им правел ревизия и не могат да ми доставят радиатори. Процедурата остана за днес. Закъсняха с един час. Имаха да сложат два радиатора и една лира и това отне около 5 часа (на двама души). Всеки радиатор се закрепва с две конзоли към стената – по две дупки на радиатор. Лирата в банята с три. Общо седем дупки. При едната дори успяха да пробият стената на банята с перфоратора, така щото другия край на свредлото се озова в спалнята. Аз, че го преглътнах преглътнах го, но поне едно извинявай да бяха казали… Поискаха си парите за монтажа и си отидоха.

Загубих два дни, няколкостотин лева и тази привечер се забавлявах да отстранявам пораженията, да почиствам и да запълвам дупки с гипс, а утре-другиден ще трябва и да пребоядисам кръпките. Добре, че предвидливо съм си запазил боя със съответните цветове. И като се замисля… май съм доволен, поне знаеха какво правят… Малко мерак им липсваше на момците за да им върви работата както трябва, но… със сигурност сам или с още един помощник щях да се справя с по-малко нерви и за по-малко от два работни дни. Макар и никога през живота си да не съм монтирал алуминиеви радиатори…