За триглавата ламя или за златните ябълки

Всички сме чели и слушали преразкази от народния фолклор за тримата братя, златната ябълка, триглавите лами, дето ако не им отсечеш и трите глави едновременно, на мястото на всяка отсечена поединично, поникват моментално три нови. Е, докарахме се дотам метафорите от приказките да ги преживяваме offline. Защото не сме си свършили работата. Преди време уж отсякохме главата на ламята, а сега пак една триглава ламя ни отнася златните ябълки…

Дали от протестите идните дни ще има някакъв читав резултат и смисъл не знам. Ще видим… Подмяната на едни литературни герои с други не е промяна. А и триглавата ламя не се впечатлява от тези дето са си взели орехи да си чупкат за да не заспят докато пазят ябълката. Тя още подхожда по Сталински… Та именно затова от задаващите се протести смисъл има. Триглавата ламя – тази е пътник – кучета я яли, но следващата трябва да знае, че това няма да мине… No Pasarán!

Защото ще има и следваща триглава ламя. И няма да е последната… И колкото по-рано многоглавите лами научат, че са слуги, а не господари, на толкова повече златни ябълки ще се радваме всички останали.

На този фон дали тази коалиция ще си иде няколко месеца по-рано няма особено значение. България вече загуби много от инерцията на положителните промени. Върна мутренския си облик. Отново сме на поправителни изпити… Само затова тази коалиция не заслужава да затвори цял мандат, за който не се съмнявам, че ще намери и достатъчно безсрамие да оцени като успешен. Най-важното е следващата ламя да има не едно наум, а хиляди причини да трепери от страх преди да посяга към златните ябълки. Ето, тази работа не сме си свършили както трябва преди…

Затова утре има смисъл. Иначе за жалост съм адски съгласен и с Ясен. Освен за вятъра. Понеже милост заслужава само този, който помоли за прошка…