Почти всеки месец някой приятел се оплаква, че му откраднали нещо – разбити апартаменти, изби, коли. От дреболии до съвсем сериозни неща. Полицията в същия момент се е превърнала в констативен орган, пише ли, пише документация…

На 31 януари около 22 часа паркирах автомобила пред блока. Сутринта на 1 февруари около 8 часа не го открих на мястото, на което го бях паркирал.

Написах горния текст около 3 пъти за полицията и два пъти за застрахователите от Булстрад, научих наизуст номерата на рамата и двигателя, защото ги попълвах в около 7-8 формуляра. Дори се возих на полицейски Land Rover, който ако случайно успееше да развие нещо над 35 км/ч би се разпаднал. Пътувахме с две ченгета за да снимат мястото, откъдето липсваше колата. Много ми е интересно какво значение има място, на което със същия успех можеше да е спряла съвсем друга кола. Чертаха се скици… Не знам защо си спомних за две реплики по този повод – едни други две ченгета в разбития апартамент на една близка приятелка през миналото лято отговориха на учудването и дали само това е, което ще направят с изречението „Ама вие много филми гледате“. А другото е един цитат, който се търкаля на блога ми, че „Който може прави нещата, а който не може пише документация“…

От вчера си мисля за саморазправата. Даже ми мина и за колата. Служебна е, като даже не е на фирмата, лизингова е, и е застрахована. Ако не се намери, което е най-вероятно, застрахователя ще я плати на лизинговата компания, а фирмата ще ми купи друга. Единственият набутан е застрахователя, в края на веригата… и аз, разбира се, защото ще ходя няколко седмици пеша, след което ще имам даже по-нова кола, но ме дразни всичко това. Безхаберието и фригидността на полицията. Ерчат се на нормалните хора, а са като беззъби баби, всъщност.

Та за саморазправата – много ми се иска да видя някой крадец в действие – ей така, да ми падне наблизо – без значение какво краде… Да му върна за лисващите компютри, бижута, гуми, касетофони, за опита за кражба на предишната ми кола, за липсата на тази, за избата на майка ми, и т.н. и т.н. без милост, без спирачки. Не съм такъв човек – това ми е проблема. Иначе сцените от „Ханибал“ са нежни за това, което би сътворило въображението ми – само да успея да анихилирам човешките си задръжки от него.

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. „Та за саморазправата – много ми се иска да видя някой крадец в действие – ей така, да ми падне наблизо – без значение какво краде…“

    Преди време видях как двама отварят с инструменти посред ден, в Неделя, една кола на Фритьоф Нансес. Единият действаше, а другият обикаляше и наблюдаваше за нещо подозрително. На 200 метра от РПУ-то! Отидох да докладвам на дежурния. И той знаеш ли какво каза? Каза, че в момента нямало свободни патрули! Разбира се винаги имат свободен автомобил, който да стои денонощно пред блока на Каравелов и Графа, където живее Бойко Борисов, но нямат свободна кола и хора, с които да ловят това за което им плащаме!

    След това написах email със случката до всички адреси, които намерих в mvr.bg, но отговор чакам вече втора година. Това което остава да се надявам е, че човекът си е бил застраховал автомобила.

    Отговор

  2. Преди години се опитаха да откраднат една наша служебна кола. По обедно време от паркинга пред офиса. Алармата се включи, съсед (патил от крадци) изскочи на балкона си и снима крадците! Поне 20 снимки на лицата им направи. След това се включи имобилайзъра на колата ни и крадците се принудиха да я изоставят. Избягаха с червено БМВ, чийто номер записахме. Повикахме полиция, дадохме им снимките на крадците, дадохме номера на БМВ-то, те свалиха читави отпечатъци от волана… Познай дали ‘хванаха’ някого? Неее, не било толкова лесно, това да не ни е американски филм. Снимките и отпечатъците не стигали като улики! Целият офис бяхме побесняли от нерви. Защото ни е ясна картинката с покровителството на определени личности и т. н. И защото просто нямаше какво да направим. Всички почтени хора сме жертви в тази държава, уви!

    Отговор

  3. Проблемът ти не е в крадците. Един и да пребиеш, ще останат много други. А пребиеш ли много, теб ще пребият хора, пратени най-вароятно от шефа на някое РПУ. Защото му пречиш да си получава „таксата покровителство“.

    Проблемът според мен е във всички обикновени, кротки и некрадливи хорица, кито не се вълнуват от политика, не ходят да гласуват (или пък го правят, без да мислят как реално се е представил този или онзи политик), и най-вече те съветват да се таиш и да си трайкаш, щото „ти ли ще оправиш света?“.

    Без тях нямаше да виреят нито безхаберни полицаи и продажни техни шефове (и като следствие всякакви престъпници), нито скрили се в парламента от разследване депутати, които продават всичко на всеки, за да си останат там, нито… Да не почвам, че няма лесно да свърша.

    Всъщност, тези хорица са, които са ти откраднали (непряко, ако това има някакво значение) колата. И т.н.

    Толкова от мен.

    Отговор

  4. Хахаха :) Имам един познат полицай и на въпросът ми „Ако хвана крадец вкъщи какво да го правя?“ той отговори така:
    По-добре гледай да го закараш до терасата и без много улики да го бутнеш от там… След което викаш полиция и пишеш, че си го стреснал той без да иска е паднал през терасата. Полицаите ще са радостни да приемат подобна версия :)

    Съжалявам за колата ти… беше сладка :)

    Отговор

  5. Много съжалявам за неприятностите които са се струпали на главата ти.
    Но коментарът не за това.

    Виж в подобни ситуции важи отново пазарния принцип: Масово полицаите са нереализирали се бандити. Самият факт че са избрали (или им се налага) да упражняват по-недоходния занаят е ясно колко са кадърни.

    А за саморазправата и задръжките – не бъди толкова сигурен за това което може да ти се наложи да свършиш.

    Отговор

  6. В подобни ситуации нищо не може да се окаже достатъчно успокояващо – нито „влизането във филми“, нито безучастното наблюдаване отчаяните некоординирани действия на хората, които трябва да те изведат от неблагоприятното положение… Отново истината е някъде по средата. Опасявам се, че тази среда в случая е да се откажеш… да не рискуваш… А със затворени очи не можем да живеем. Може би по-малкото зло…?! ;-)

    Отговор

  7. Ако сбараш такъв (крадец)- свиркай и аз да идвам!

    Един път апартамента, три пъти колата… Писна ми!
    Вече като писне аларма по паркинга скачам да гледам за какво пищи- от септември миналата година до сега 4 (четити) пъти гоня по нощите автоапаши.

    На края си взех една въздушна пушка с добра оптика, и седи постоянно в „бойна готовност“ до вратата на терасата. След 2 седмици тренировка съм станал като командос- прицелване, стрелба, презареждане, прицелване и пак стрелба- за под 20 секунди!

    И аз не съм злобен или агресивен човек, но както се казва- идва момент, в който и на човекоядеца му писва от хора!
    Като ти прочетох постинга, се сетих, че отдаван се каня да си попълня в данъчната декларация стойността на откраднатите неща и претърпени щети, за които нито съм възмезден от някъде, нито полицията е открила извършителите. Та да си попълня тези суми, и след като за 3 години полицията не е открила нищо, да ми бъде намалена с въпросната сума основата, върху която ще ми смятат данъците. То е ясно, че няма да гопризнаят, ама ей така, на мен да ми мине…

    Отговор

  8. А пък аз си мислех – как така все на мен ми се случва… е явно не съм само аз.
    Моята кола я откраднаха миналата седмица и доста мисли ми минаха през главата през това време, но общо взето накрая се сетих за това стихотворение на Ръдард Киплинг „Ако…“ ето и част от него:


    If you can meet with Triumph and Disaster
    And treat those two impostors just the same;
    If you can bear to hear the truth you’ve spoken
    Twisted by knaves to make a trap for fools,
    Or watch the things you gave your life to broken,
    And stoop and build ’em up with wornout tools:

    Отговор

  9. Йовко Йовков 4 февруари 2006 в 15:48

    Адаш, добре е, че колата е служебна, защото доколкото може да се разчита на полицията – или колата сама си е тръгнала или ти си я прибрал някъде в килера си и се ебаваш с тях.

    Преди няколко години бяха откраднали една полицейска кола в Ямбол. От паркинга на полицията. Полицаите го удариха на чест и веднага намериха колата (на втория или третия месец). Оказа се, че НЯКОЙ се е кудошил с тях и като е взел колата е я преместил няколко преки настрани… Няма да коментирам!

    Всяко зло за добро, в крайна сметка. Застрахователните компании добре знаем как започнаха. Така че, щом сега ще поемат вината – бълха ги охапала.

    Отговор

  10. Адаш, служебна или не – нали аз ходя пеша… Иначе около откраднатите коли и Полицията се оказа, че има и друга драма. Но смятам да събирам пара около седмица и ако драмата се окаже вярна – пушилка ще вдигам…

    Отговор

  11. Голяма са напаст… И на мен преди няколко месеца ми разбиха колата. Звънах в полицията и след 20-тина минути довтасаха 2 полицайчета с една папка… огледаха колата звъннаха по радиостанцията и другата страна се чува някакъв със супер отегчен тон, едва ли не с възмущение: „Ако има някакви претенции нека дойде в тука“. И с това се изчерпи всичко. Просто като го чух и ми стана ясно, че само ще си загубя времето.

    Отговор

  12. Йовко, тъжната истина е, че крадците са постоянно около нас и всеки ден ги виждаме… Личен опит… В момента България е разграден двор, държава без общество, която се движи по инерция… Мисля, че е време за България 2.0… Някъде другаде…

    Отговор

  13. Кофти работа, не се ядосвай – няма смисъл……/
    По ирония на съдбата същия ден като се видяхме те питах къде ти колата…

    Отговор

  14. Тогава беше на платен паркинг :-) Вечерта я откраднаха пред блока…

    Отговор

  15. Георги Назъров 6 февруари 2006 в 12:07

    йовко, за съжаление нещата са гадни. Не знам дали съм ти разказвал, но и нашия 190D го откраднаха преди време. На петия опит се справиха. Преместиха го един микрорайон на север в Люлин. Бяхме бесни. На следващата вечер ни се обадиха на домашния телефон. Как ли са го разбрали а? Видях баща ми (безкрайно съвестен и честен човек) как вече изтегляше наглеца през слушалката. Ако този човек беше наблизо, и най-дръзките филми на ужасите, може би щяха да приличат на розов сериал. В крайна сметка, с договорки от познати, се спазарихме за цената на собствената ни кола. След 2 дни си я откупихме с пари на заем. Абсурдно не мислиш ли? Но това не е най-лошото. Примирихме се с поскъпването на автомобила. Ден след като автомобилът ни беше на паркинга пред блока баща ми отиде в полицията за да спрат издирването. Познай как са го посрещнали? Преразказвам разговора:
    – Срещу колко си намерихте автомобила?
    – 1800
    …..
    – Защо не ни се обадихте за уговорката?
    – Как да ви се обадя, нали и вие сте с тях.
    – ! Е, да… Така е…
    За какво да говорим повече. Правим грешката да търсим престъпниците по улиците. А те се движат бавно напоследък. Бавно, но със светнати лампи на покрива. И аз сънувах зверско пребиване на наркоман с отверка и тел в ръка. За щастие не го намерих.
    По принцип не обичам да си трая. Ако някой има някаква идея да каже. С просто седене не става. Трябва да се действа, но никой не знае от къде да я подхване. А и чувството да си сам срещу системата е унищожително. Знаеш, че имам опит в борба със системата (цигарен дим и кухня трябва да са достатъчно като ключови думи). Аз съм на линия. Търсят се и други…

    Отговор

  16. Ами както казах 5-6 коментара по-горе в момента драмата ми е именно с полицията… Отказват да ми дадът служебна бележка, че колата се издирва!! Това не знам какво значи? Че не се издирва вероятно… Имали методически указания от Столична дирекция… Има хора с откраднати коли от два месеца и нямат такъв документ!? А този документ трябва да съдържа данните на колата и номера на преписката, която се води… т.е. нищо, което не е вече известно…

    Както казах, ще изчакам около седмица да ме разгневят окончателно и след това ще видя как ще действам…

    Отговор

  17. Абе щом „познати“ са се свързали с тебе (с Георги), веднага им правиш клопка – отиваш в полицията, ще го спипат човека, дето ти е казал че се иска откуп и готово… на мои приятели така намериха колата, че даже хванаха и престъпниците. И мисля, че сега лежат в затвора. Никога, ама никога не трябва да плащаш откуп, защото те набелязват и всяка следваща кола, която си купиш съответно бива крадена и искат откупи.

    Отговор

  18. С мен нямат как да се свържат, колата е на лизингова компания, отдадена на фирмата, в която работя, а тя пък я дава на мен – докато стигнат до мене ще се оплезят, а и Пежо 206 не е кола за откуп. Вдигнали са я за да я разкостят. Както и да е… Радостното е, че колежката, която е карала колата преди мен, я е удряла хубавичко – и отпред и отзад… на сандвич – така, че колата е китова в голяма степен – хак да им е…

    В някакъв смисъл дори ми направиха услуга – но не е там работата. Мен ме е яд на две неща – на тоталната власт на мутрите в БГ и на тоталното безхаберие на купища властимащи в последните години.

    Проблемът е много по-сериозен – хората са се предали – все им е тая – такова зомбиране на цял един народ не знам някой да е постигал някъде и някога… И докато нещо кардинално не се случи нищо няма да се промени – и това кардинално нещо не е влизане в ЕС, а промяна в мисленето, всъщност започване да мислим… и не тези дето тук-там го правим – а една критична маса, която да започне да мисли – as soon as possible…

    Как избира, кого избира, защо избира… Как контролира, защо контролира… Как търси правата си…

    Докато това не се случи приоритетно ще ни управляват (разбирай манипулират) крадци, мошеници, мутри, царе, царедворци, шерифи, генерали, журналисти, комплексари, Бат’ Бойковци и Слави Трифоновци…

    Отговор

  19. Аз лично не виждам особени проблеми пред премахването на престъпността.

    Трябва само да осъзная, че тя е общ проблем, да се запитам с какво я подпомагам, с какво я правя възможна всеки ден.

    Да, в България има престъпници, но има и милиони силни негласни съучастници. Това, че те не вярват в себе си, че се смятат за „безсилни“, не ги прави по-малко силни, не отнема от тяхната същност.

    Отговор

  20. Аз пак ще се обадя…
    Извинявам се че ви занимавам с мойте неща, ама просто ми дойде доста.
    Днес ми разбиха колата на паркинга пред едни колеги. Този път посред бял ден :( Само че този път последствията са плачевни: Разбити ключалки(майната им), Разбита ключалка на багажника(очертава се като проблемна). От багажника изчезна стока за приблизително 2000 лева. В което влизат 1 17 инчово LCD, части за почти цяла конфигурация (без дъно само), 6 касети за принтери HP. И такива ми ти работи. И всичкото това при положение, че ме е нямало точно 10 минути. Бях отишъл само да взема един принтер. Най-тъпото е че на багажника тотално са му разказали играта от вътрешна страна(някакви избити болтове, счупени пластмаси и тн). Смотано е и че колата няма каско и сега едно голямо дърво.
    Писах там в полицията какво е изчезнало, описал съм им всичко със сериини номера и тн, но много ме съмнява да се намери нещо.

    Отговор

  21. Но смятам да събирам пара около седмица и ако драмата се окаже вярна – пушилка ще вдигам

    Мина седмица! Какво стана? Къде е пушилката?
    Много, много мръсна ситуация е това! И няма оправия, Йовко.

    Отговор

  22. Ами виждаш колко намирам време да пиша напоследък. А и какви ли не странични неплодотворни времеизяждащи неща се плискат из ежедневието ми съвсем неполезно. Както и да е…

    1. При всички случаи ще опиша ситуацията, защото е хипер тъпа, но понеже аз не съм пряко засегнат, се пада малко леко встрани от мен и е малко несериозно да ритам ей така по принцип, както бих го направил ако съм пряк потърпевш. Макар, че би трябвало! А не съм пряко засегнат, защото колата не е моя – на лизинговата компания е, отделно е служебна и застрахована. Демек на никой не му пука (освен може би на застрахователя, който трябва да я плати в един момент)… Но ще разкажа абсурда с полицията. Просто ми трябва малко време да го опиша.
    2. Подходих прагматично и си поръчах нова кола – по същата схема – застрахована, лизингова и служебна.
    3. Лизинговата компания иззе изцяло проблема от ръцете ми. И държи да се оправя сама, което си е нейно право.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *