Загреб

Вече съм в Загреб. В страната на островите – в границите на Република Хърватска имало цели 1185 острова, 47 от които са обитавани. Според колегите ми тук преди време било адски модерно местните богаташи (и чуждестранните такива) да си купуват острови – необитаеми също – и да си строят резиденции, но нещо правителството пресякло някак мераците. Mай ги обявило за национално богатство.

След десетина минути в България ще е понеделник, но тук времето тече в синхрон с централно-европейското – т.е. с час назад както в Австрия или Германия. Не само това е в синхрон с тях. Още на летището и после в хотела ми направи впечатление, че немският език и култура определно имат своето влияние навсякъде. Тук за разлика от Германия и Австрия всички шофьори на таксита се оказа, че говорят поне един чужд език – и той в 95% от случаите е немски. Само по-младите говорят английски… Защо направих това проучване ли? Е, стана случайно – трябваше да си намеря такси, което да приема плащане с кредитна карта. Не беше особено лесно, но не е невъзможно – както е в България все още. Изобщо още първите няколко минути на хърватска земя ми показаха, колко страна, доскоро в същия кюп като нашия и дори водила война за да се откъсне от Югославската федерация е близо до Европа и колко далече сме ние… Не – не съм комплексар… Просто факт.

Перфектно асфалтирани улици, осветление навсякъде, декоративно включително, усмихнати и сърдечни хора – същата култура и уважение между шофьорите към пешеходците. Няма нерви, никой не бърза за отвъдното. А у нас – всеки хитрува на дребно – половин кола да изпревари, да се шмугне между капките. В поведението си на пътя българите сме Селяни – без какъвто и да коментар – осИмат си хърватски RTL тук. Още едно влияние от Германия.обено в София – вероятно затова регистрационните табели започват с „С“.

Е, за сметка на това тук пък пешеходците са много отворени – май само аз не минавам на червено. Може би защото е вечер и няма много движение. Нямам идея защо – на пъпа на центъра съм – поразходих се преди малко наоколо – часът беше между 21 и 22 местно време – по това време в София движението е относително активно. Ще видя утре през деня – на светло може да се държат по-различно 😉

Загреб е страхотен вечер – жалко, че не си нося статив – щях да направя страхотни нощни снимки. Хърватките също не са за пропускане – има достатъчно красиви жени на всяка крачка – почти като в България. Още в самолета си пролича – летях с Lufthansa до Мюнхен и оттам за Загреб с Croatian Airlines – за по-кратко – немските стюардеси не могат и на кутрето на хърватките да се покачат.

Точно една пресечка пред хотела дори успях да се натреса на проститутка. Май повече зъзнеше отколкото да и върви бизнеса. Мило и обикновено момиче – даже възпитано ми се видя, но адски грозничко – и едно такова сконфузено… Всъщност като не схванах какво ми говори тя веднага включи на английски, Очевидно туристически ориентирана страна 😉

С шофьора в таксито обаче си говорехме той на хърватски – аз на български и почти без грижи се разбирахме. Пробвахме аз на английски той на немски, но определено не се получи. Въпреки, че май аз разбирах повече отколкото той мен и при двата варианта.

Шератон е най-новия петзвезден хотел в Загреб – огромен е – ама наистина е огромен. Не мога да го сравня с никой хотел, в който съм бил и дори и с такъв, в който не съм отсядал – само отвън да го погледнеш е адски внушителен – целият в стъкло. Бях любопитен за какво се плащат 300 евро на вечер за стая в такъв хотел. Да – толкова е цената – някъде около 2200 хърватски куни. Разбира се, аз не плащам толкова – имам на база някакъв договор корпоративна цена, но въпреки това тя е два пъти по-висока от най-високата цена, която съм плащал за нощувка в Европа.

Съотношението на местната валута към еврото е около 7 куни за едно. Забелязвам обаче, че май няма да имам никакъв проблем и дори ако не разполагам с ни една куна – навсякъде с охота приемат плащане с евро – даже май се предпочита. Обменните бюра тук се наричат менячница. По вратите на всички магазини, покрай които минах – се мяркат знаците на всички видове кредитни карти AMEX, Diners, Visa, Master – в ресторанти, малки кръчмички и квартални магазинчета дори. Maestro също се приема. А от Юра и Влатко знам, че най-разпространената карта в Хърватска е AMEX – у нас в България тя май се счита за елитна, доколкото останалите са направо достъпни – особено напоследък.

Всъщност особеното в Шератон са детайлите – показният лъскав лукс на подобни хотели никога не ме е привличал. Позлатените рамки на огледала и кристали навсякъде по-скоро ме дразнят. Вярно, че съм в командировка и това е единствения хотел, в който мога да отседна – не се оплаквам – едва ли сам бих дошъл и ми беше любопитно, но аз определено съм склонен да давам повече пари за функционалност, а не толкова за безсмислен лукс.

Всичко е като в нормален хотел с изключение на детайлите – осветление по много и различно, преса за панталони с цвета на мебелите, датчици навсякъде по тавана за какво ли не – усещането е като във филма Бразилия – честно казано половината не схващам за какво са – повечето са дублирани. Два телефона в стаята – Ericsson специална изработка – свързани със системата на хотела за гласова поща, факс, съобщения и т.н. един на бюрото и друг до леглото. Втория малко по-опростен като възможности, но достатъчно сложен за да има малка книжка с документация до него – съответно и два бележника за записки до двата апарата. Стаята е приблизително три на четири метра и в момента преброявам 6 позлатени настолни лампи – такива като с нажежаема жичка и с шапчеста плафониера върху им, но всъщност са газоразрядни – две еднакви върху двете нощни шкафчета от двете страни на леглото – трета на бюрото, още две еднакви на стената от двете страни на огледалото и една огромна в единия ъгъл на стаята. Общо четири различни размера но изпълнени разбира се в един дизайн. Освен тези на тавана над леглото има още две халогенни, същата такава в предверието и още четири такива в банята.

Всъщност в стаята има и трети телефон – съвсем обикновен за разлика от предходните два – намира се отново в банята – на височината на главата ти ако си седнал на тоалетната чиния. Ми няма ако ти звънне някой да си пресекваш работата я.

Във ваната освен стандартната чучурка и смесителна батерия, които са вградени в стената има душ-слушалка, с който можеш да се разхождаш около себе си и още един отново вграден в стената, който те поръсва по главицата ако си нормално висок, но на мен, понеже се поувлякох с растежа по време на пуберитета, малко ниско ми идва… Цялата система се командва от проста система с дърпане, ръчкане и въртене (на две ръчки плюс смесителя) за да си избереш откъде да ти тече водата и колко топла да е тя. Няма документация, а би трябвало – на мене ми отне поне половин минута за да изпробвам всички комбинации и едно неочаквано поливане с водица малко по-студена от очакваното. Загубих още половин минута за да установя, че няма комбинация, в която да текат и двата душа едновременно. Жалко…

Точно под ключа, с който се пуска осветлението в банята забелязвам друг, който някак е странен – върти се, но явно не ще да е за силата на осветлението, защото е разграфен в минути. Я? Врътнах го, разбира се – как няма да го пробвам… Хм – банята стана червена, като среднощен бар или дискотека, а някакъв часовников механизъм взе да тиктака… Мда – на тавана на банята забелязвам още един осветителен уред, но всъщност не точно осветителен – инфрачервена лампа, затова е и часовника… За кошничката, в която върху нарочна хавлиена кърпа са подредени сапун с хидратиращи субстаниции и сусамово масло, шампоан с протеини, енергизиращ душ-гел пак с протеини (половината от спецификациите ги спестявам) няма да разказвам – омръзна ми… За огледалата също… само в стаята са три…

При всичко това няма едно толкова нормално и естествено нещо – при тази цена на вечер. В Баден цената беше три пъти по-ниска и имаше платен wireless интернет и безплатен broadband с RJ-45 в стаята. Тук няма! Мога да dial-up-на по телефона, но то това Интернет ли е изобщо? Sheraton имат различна визия за лукс, очевидно… Но стига толкова с глупостите…

Утре имам половин ден за скитане – само следобеда ми е зает – сутринта ще поразгледам наоколо и ще направя снимки.

Вашият коментар