Днес денят над София бе слънчев и топъл, почти пролетен, но не за всички…

Познавам един човек – изключително добър и мил човек, който никога за нищо на света не би наранил някого, който би загърбил себе си само да не се натрапи някому или да не обиди друг. Като всеки човек на този свят и той си има баща – предполагам също мил и добър човек, щом е възпитал така детето си.

Преди години този баща влиза в болница с лека форма на диабет и подозрения за язва, всъщност в последния момент лекарите се усещат, че са сбъркали. Щели да го оперират по погрешка. Това му се разминало, но поради погрешно лечение диабетът се влошил, от хапчета човекът минал на инжекции инсулин – това било предписано. Само за 24 часа като страничен ефект зрението му почти изчезва – изписан е почти сляп от болницата, за да започне ходенето по мъките за него и семейството му.

Коварното заболяване глаукома, което е следствие от диабета се изразява в повишено очно налягане, което води до пълна слепота в повечето случаи. Следват опити за спасение на зрението, операция, но за нещастие без особен положителен ефект. Това, което би било щастие за този човек щеше да е поне задържане на зрението му такова, каквото е и евентуално медикаментозни влияния за частично възстановяване. И точно, когато семейството му е обнадеждено, че нещо може да се получи идва нещастието.

Човекът е адски предпазлив, когато пресича улиците, защото не вижда добре. Внимава много откъде минава и как се движи, но това не попречва на една пешеходна пътека, докато светофара свети за него, автомобил с бясна скорост да мине на червено през него, без дори да го види преди да го е помлял. Твърде късно е било дори за спирачки…

Близките му успяват да си поговорят няколко дни с него в интензивното отделение на една болница, където той лежеше последните няколко дни с множество счупвания, мозъчни наранявания и окончателно липсващо зрение. Опитите да се закрепи състоянието му се оказват неуспешни, в следствие, на което е опериран по спешност и изпада в кома. До днес… когато тази сутрин на този свят вместо един добър човек, остана само спомена на неговите близки за него. И заедно с това си отидоха усмивките им.

Точно снощи за капак на всичко крадци ограбиха дома на дъщеря му, която вярвам с всички сили, се молеше всяка секунда в мислите си за неговото оцеляване.

Не искам да мисля за това, колко кофти неща са злощастните съвпадения, защото това не са съвпадения. Това не е лош късмет, нито само лекарски грешки, нито само непредпазливост, нито само смахнато общество, пълно с крадци и идиоти по пътищата. Да, на всеки може да се случи нещастие и всеки може да нарани някого по грешка, но не… не е само това… Това е, защото не ни пука за другия, защото не живеем сами, за да можем да си позволим да не ни пука и защото всичко зависи от нас – не от боговете…

Защото богове не съществуват…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.