Завръщане

На Преслава, с цялата ми благодарност
за това завръщане

Нощта вали
със капки мрак,
отронени
от вихърa на времето –
палачът
на прогизналите ми
от влага спомени.
Нощта вали,
звездите плачат.

На пълнолунна светлина
съзирам сенките
на петилетното си мълчаливо бродене.
Безбройно много са
и хладни са
отломките
на отегчително-жестоките ми роли.

Нощта вали –
поройно и свирепо
със влагата на минали виелици
и прерисува тихо –
с лунен шепот
чудовища,
русалки,
преживелици.

В които моите молитви премълчавах,
опитвайки се
да опазя себе си,
а всъщност драматично пресъздавах
едни и същи
сиво-скучни гръмотевици.

Нощта вали,
но моите копнежи не отмива.
Не знам
кое от тях сега е грях.
Завърнах се.
При себе си отивам.
Не бях на себе си.
Не бях.

1 Декември 2001
гр. Пловдив