Живи ли са живите бактерии?

Вчера с Юлия се заприказвахме за млякото, което е похапвала в Индия и си спомних за истинското мляко, което обичах като малък, когато можех да прекарвам около месец от лятната си ваканция из Родопите. Говоря за кисело мляко, никога не съм си падал особено по прясното. Не знам и колко от съвременните хора изобщо някога са опитвали истинско мляко, но със сигурност повечето си го пазаруват от магазина – обработено, опаковано, с ниска или висока масленост. И аз включително…

Наскоро в магазините откъдето се прехранвам забелязах мляко в някаква нова шарена опаковка, на която бяха изписани любимите на всички млекопроизводители фрази, а именно – без консерванти, натурално и т.н. Пробвах го, допадна ми вкусово и от време на време си го купувам. Нямам някаква любима марка мляко, а по-скоро нещо като Top 5 списък. И понеже не обичам да пазарувам всеки ден – обикновено купувам по две-три кофички, които пребивават в хладилника ми.

Заради отминалите празници около десетина дни не бях в София. Като се върнах се оказа, че в хладилника има забравена, неотворена кофичка с мляко, купена преди Коледа. След вглеждане в обозначенията по нея всъщност се оказа, че по някаква причина тя е забравена от още по-отдавна, понеже датата, преди която е трябвало да бъде изконсумирана беше 4 декември 2007. Преди около месец. Това, което ми направи впечатление обаче бе, че капачката му дори не се беше понадула, нищо… И в този момент пак ми се набиха в погледа надписите без консерванти и за натуралната естествена закваска… Отворих го… Нищо… Изглеждаше идеално. Малко отцедена водичка отгоре, но иначе супер. Взех малка лъжичка и вкусих от повърхността – прекрасно, точно все едно току-що съм го донесъл от магазина. Пак погледнах датите – няма грешка – използвай преди 4 декември 2007. Трябваше да правим нещо с мляко и реших да го използвам, понеже не ми се ходеше до магазина, но приятелката ми нададе вой и аз го върнах в хладилника – вече разпечатано – с перверзната мисъл в главата, че въпреки това ще го изям заради експеримента. Всичко това се случва някъде около нова година….

Вчера (всъщност в сряда вечерта), след като още поне два дни беше стояло отворено в хладилника – реших да си направя теста, макар на собствен гръб такива опити да не са най-добрата идея – и да изям млякото. И нищо. Същия прекрасен вкус, сякаш току-що е купено… Вече повече от 24 часа няма никакви последствия за мен и храносмилателната ми система, а обикновено стомахът ми е чувствителен към странни млечни субстанции. Тази дали беше млечна нямам намерение да споря, но си беше вкусна и съвсем като истинска.

А онова мляко, което в Родопите даваха кравите едно време се разваляше за няколко часа… пак с натурална закваска и без консерванти… А днешните бактерии никакви ги няма нещо – или са нов модел, които спят зимен сън…