/ Лично

Зима е

Работната 2008-ма започна с фалстарт. Трудно откопаване на колите, шофиране на шейни по непочистените улици, малко хора в офиса, поради невъзможност на доста хора да се доберат до него и предпочели да работят от вкъщи, други пък пуснали си отпуск един-два-три дни за да си удължат празниците, дори малка част блокирани на различни места в страната, с невъзможност да се доберат до София. Дори фирмата, която днес трябваше да ми монтира радиаторите за парното също ми се обадиха да ми кажат, че работата ще стане в понеделник, понеже били затрупани някъде и нямали никакво желание да се връщат в София, с което увеличиха с няколко дни неприятния начин за отопление с ток.

Всъщност едва ли някой си е мислил, че тези три работни дни ще са най-пълноценните в годината, но времето развали пост-почивката на кмета и почистващите фирми. Голям рев настана – за 30 см сняг. Поне новинарите трябва да са били доволни – на летящ старт с „горещата“ новина на деня влязоха в работно темпо. А всъщност дали вроденото ни качество да драматизираме всичко не бе отново провокирано и преексплоатирано. Ами зима е – обикновено през зимата вали и сняг – вярно, че напоследък сме го позабравили, но ето тази година имаме прекрасна хубава зима. И това е добра новина всъщност… Така е нормално да бъде… Навън е красиво, колите са малко, тези които се движат карат внимателно и си помагат, пазят повече и пешеходците – сякаш хората са по-добри – без значение от причините. Нещо не смогвам да се отърва от празничния мързел иначе бих се поразходил с фотоапарата – особено вчера, когато всичко беше затрупано, бяло и красиво. Вече започна да посивява…

Да – в заведението вчера на обяд имаше само две неща, които можеш да си поръчаш, в кварталното магазинче снощи нямаше хляб – не ги снабдявали заради непочистените улици. Откопавах си колата около половин час сутринта, включително се наложи да се връщам вкъщи за да се преобличам и сменям обувките, понеже се намокрих почти до колене… И какво от това – колко такива бели, различни и истински зимни дни ни се случват в годината, че не им се радваме…

Вярно е, че не е гот всеки нормален снеговалеж да се превръща в бедствие, или един по-сериозен дъжд в наводнение, не е гот и кмета или управниците ни да са PR-герои, но дали всичко това не е заради другото ни вродено качество – да си мислим, че проблемите на другите не ни засягат, че не са наши, че сме сами на този свят. Че отлагаме всичко до последния момент или все си мислим, че точно на нас ще ни се размине. Без значение дали сме обикновени хора или някакви decision maker-и…

Стълбището на новото ми жилище е затрупано от строителни боклуци. Аз направих своя ремонт и платих на хамали да ми изхвърлят строителните отпадъци. Повечето ми съседи обаче незнайно защо си ги държат в коридора и по стълбищата, скоро няма да може съвсем да се минава тук-там. Дори учтивото напомняне с бележка на входа да си изхвърлят отпадъците не помага. Те се трупат и трупат… Хората са си решили личния проблем като си струпат чувалчетата в коридорите и го превърнат в общ проблем. Така е и с поведението по пътищата, с почистването на коритата на реките и регулирането на язовирите, с екологията, с много неща… Имаше една кампания миналата година, която може би е добре да продължи в друга посока и с леко модифициран слоган, а именно… Не сме сами… Не сме сами на улицата, в блока, в офиса, навсякъде – всяко нещо, което правим има отражение и върху останалите и когато започнем да се съобразяваме с това, ще започнем да живеем и по-добре, а може би и по-щастливо – няма значение дали ще е по-европейски или не… клишетата нямат значение… Когато започнем да избираме хора, без да се впечатляваме от PR-ските им изпълнения, а като оценяваме потенциала им… Щото този кмет е същия, който София си избра – с пасивност, с безразличие по-инерция – няма значение… И той си е такъв – да не се правим на изненадани. А да мислим повече следващия път – и като гласуваме, и като шофираме, и като си хвърляме боклуците, и като подписваме договори и като не ги изпълняваме и като настъпим или се развикаме на някой в магазина или трамвая…

А докато се научим да ни пука повече за останалите, поне можем малко по-малко да се мръщим и изнервяме, а вместо това да се огледаме, да намерим парченце красота, да се усмихнем на някого, да се порадваме да двата дни белота, защото в крайна сметка е зима и снегът е нещо нормално.

Това си мислех тази сутрин като ми разказаха за един чужденец, дошъл на работа в България, но поради ред бюрократични забавяния документите му не са наред и втори месец нито може да работи, нито да получава заплата, но той за празниците вместо да се тюхка отишъл на ски, в компания депресирани българи, които си накупили жилища в центъра на София и прекарали празниците във вайкане колко им било тежко.

Я, в София грее слънце… Някой забелязва ли го?… 😉

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT и интернет експерт, предприемач и блогър. Понякога запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Read More
Зима е
Share this