Зима е

Default Featured Image

Работната 2008-ма започна с фалстарт. Трудно откопаване на колите, шофиране на шейни по непочистените улици, малко хора в офиса, поради невъзможност на доста хора да се доберат до него и предпочели да работят от вкъщи, други пък пуснали си отпуск един-два-три дни за да си удължат празниците, дори малка част блокирани на различни места в страната, с невъзможност да се доберат до София. Дори фирмата, която днес трябваше да ми монтира радиаторите за парното също ми се обадиха да ми кажат, че работата ще стане в понеделник, понеже били затрупани някъде и нямали никакво желание да се връщат в София, с което увеличиха с няколко дни неприятния начин за отопление с ток.

Всъщност едва ли някой си е мислил, че тези три работни дни ще са най-пълноценните в годината, но времето развали пост-почивката на кмета и почистващите фирми. Голям рев настана – за 30 см сняг. Поне новинарите трябва да са били доволни – на летящ старт с „горещата“ новина на деня влязоха в работно темпо. А всъщност дали вроденото ни качество да драматизираме всичко не бе отново провокирано и преексплоатирано. Ами зима е – обикновено през зимата вали и сняг – вярно, че напоследък сме го позабравили, но ето тази година имаме прекрасна хубава зима. И това е добра новина всъщност… Така е нормално да бъде… Навън е красиво, колите са малко, тези които се движат карат внимателно и си помагат, пазят повече и пешеходците – сякаш хората са по-добри – без значение от причините. Нещо не смогвам да се отърва от празничния мързел иначе бих се поразходил с фотоапарата – особено вчера, когато всичко беше затрупано, бяло и красиво. Вече започна да посивява…

Да – в заведението вчера на обяд имаше само две неща, които можеш да си поръчаш, в кварталното магазинче снощи нямаше хляб – не ги снабдявали заради непочистените улици. Откопавах си колата около половин час сутринта, включително се наложи да се връщам вкъщи за да се преобличам и сменям обувките, понеже се намокрих почти до колене… И какво от това – колко такива бели, различни и истински зимни дни ни се случват в годината, че не им се радваме…

Вярно е, че не е гот всеки нормален снеговалеж да се превръща в бедствие, или един по-сериозен дъжд в наводнение, не е гот и кмета или управниците ни да са PR-герои, но дали всичко това не е заради другото ни вродено качество – да си мислим, че проблемите на другите не ни засягат, че не са наши, че сме сами на този свят. Че отлагаме всичко до последния момент или все си мислим, че точно на нас ще ни се размине. Без значение дали сме обикновени хора или някакви decision maker-и…

Стълбището на новото ми жилище е затрупано от строителни боклуци. Аз направих своя ремонт и платих на хамали да ми изхвърлят строителните отпадъци. Повечето ми съседи обаче незнайно защо си ги държат в коридора и по стълбищата, скоро няма да може съвсем да се минава тук-там. Дори учтивото напомняне с бележка на входа да си изхвърлят отпадъците не помага. Те се трупат и трупат… Хората са си решили личния проблем като си струпат чувалчетата в коридорите и го превърнат в общ проблем. Така е и с поведението по пътищата, с почистването на коритата на реките и регулирането на язовирите, с екологията, с много неща… Имаше една кампания миналата година, която може би е добре да продължи в друга посока и с леко модифициран слоган, а именно… Не сме сами… Не сме сами на улицата, в блока, в офиса, навсякъде – всяко нещо, което правим има отражение и върху останалите и когато започнем да се съобразяваме с това, ще започнем да живеем и по-добре, а може би и по-щастливо – няма значение дали ще е по-европейски или не… клишетата нямат значение… Когато започнем да избираме хора, без да се впечатляваме от PR-ските им изпълнения, а като оценяваме потенциала им… Щото този кмет е същия, който София си избра – с пасивност, с безразличие по-инерция – няма значение… И той си е такъв – да не се правим на изненадани. А да мислим повече следващия път – и като гласуваме, и като шофираме, и като си хвърляме боклуците, и като подписваме договори и като не ги изпълняваме и като настъпим или се развикаме на някой в магазина или трамвая…

А докато се научим да ни пука повече за останалите, поне можем малко по-малко да се мръщим и изнервяме, а вместо това да се огледаме, да намерим парченце красота, да се усмихнем на някого, да се порадваме да двата дни белота, защото в крайна сметка е зима и снегът е нещо нормално.

Това си мислех тази сутрин като ми разказаха за един чужденец, дошъл на работа в България, но поради ред бюрократични забавяния документите му не са наред и втори месец нито може да работи, нито да получава заплата, но той за празниците вместо да се тюхка отишъл на ски, в компания депресирани българи, които си накупили жилища в центъра на София и прекарали празниците във вайкане колко им било тежко.

Я, в София грее слънце… Някой забелязва ли го?… ;-)

No comments

Leave a comment
  • Навън е уникално красиво! А и слънцето днес допринася доста :)
    Говорих с една приятелка преди около месец, която живее в Лондон и от няколко години не е виждала сняг, молбата и беше да снимам ако и когато завали, така че хора наистина … радвайте се на снега, всичко останало са дребни недоразумения :)

  • Аз. И му се радвам като дете, както и на снега. И нямам търпение да дойде мой ред да чистя снега пред входа. :-)

  • Страхотен пост. Не заради заключенията, не съм съгласен с някои от тях. Обаче този позитивизъм – няма равен. Успешна 2008!

  • Тъкмо на тази тема си говорихме с жена ми снощи. София е хубава под снега. Скриват се един куп грозотии, които иначе ти се набиват в очите. А и движението беше ОК – отне ми два пъти по-малко време да откарам детето на градина и жената на работа от нормален ден. Явно доста хора си бяха оставили колите, изплашени от апокалиптичните картини, рисувани от медиите. За инерцията няма да коментирам. Изтъркал съм поне една клавиатура на най-разни места да обяснявам колко е полезно да се мисли като се гласува и по принцип във всяка една дейност. Но явно късата памет и безхаберието ни е национална черта :)

    Аз също платих на хамали да ми разкарат строителните отпадъци, но след като ги натовариха на камиона ги попитах къде ще ги изхвърлят – последва споглеждане и отговор „миии – ще видим“. Мисля си, че спасяването „поединично“ в голяма степен е предизвикано и от неспособността на институциите да решават елемтарни проблеми – тогава средностатистическия бай Пешо си казва „**ал съм им майката, държавата не прави нищо, та с мен ли ще се занимава някой“. И нема как да му хрумне, че държавата е той и всички около него. И тя е такава, каквито са хората. Това е начин на мислене, който не може да изчезне просто ей така – ще мине поне едно поколение. Хората, живели по времето на соца са свикнали със мисълта, че „някой горе“ решава нещата, а те безропотно ги приемат. И по тази причина си мислят, че някой „трябва“ да им осигури работа и безгрижен живот и не се сещат, че могат сами да се опитат да направят нещо за себе си. Както и да е – това е дълга тема и не е за коментар. Тъжното в цялата картинка е, че подобен мироглед имат и много млади хора. Ние си пишем и четем в интернет, но това създава една крива представа за нещата. Реалния живот на 60% от населението е една друга история, в която за да излъжат държавата с примерно 100 лева хората правят някакви чудеса от героизъм и губят по една седмица. И не се сещат, че ако инвестират това време в нещо смислено имат шанс да изкарат доста повече. Или пък се сещат, но не им се занимава. И не им хрумва, че не е добре да взимаш социална помощ и да работиш на черно, щото така крадеш от разни хора, които си плащат данъците. Напротив – това е повод да изпъкнеш в подходящата компания какъв тарикат си. Резултата от опитите на много хора да прецакат държавата на дребно обикновено е законодателство, с което държавата удря голямата балтия на всички или поне на тези, които се съобразяват с него. Аз гледам да се държа нормално и да се абстрахирам от глупостите, които виждам. Понякога даже се опитвам да обяснявам, че не може да паркираш точно пред входа на кооперацията, защото майките с колички няма как да излязат или пък, че като си седнал на маса с надпис „непушачи“ не е уместно да си тръскаш цигарата в чинийката от кафето. Кога ли ще си изкарам боя :)

    А и слънцето се скри вече :)

  • Тц тц, и в нашия квартален магазин нямаше хляб! :)

    Аз лично оставих колата на служебния паркинг и действах с таксита или с колеги, които така или иначе се бяха излъгали да излязат с автомобилите си. Добре, че имам няколко наблизо!

    А ти не ходиш ли пеша до Интерпред :) ?

  • @ivan: Грозотии има само ако имаш очи, с които да ги видиш. Този пост беше за това с какви очи гледаш на всичко около теб. По същия начин проблем с инерцията има само ако ти (с твоите очи) виждаш проблем.

    За да почнем да се спасяваме „групово“ трябва първо да се научим да се спасяването поединично. Просто има стъпки, които трябва да се извървят, една по една. Днеска плащаш на хамали, утре правиш сметище щото те е грижа къде се депонират боклуците ти, вдругиден организираш държавата да събира разделно битовите отпадъци. Изглежда трябва да пораснем и да прозрем, че първите стъпки правим ние, щото държавата реално няма – има хора с общи интереси.

    Относно „тъжния“ мироглед на младите хора, това въобще не ме притеснява. Но ако продължим да говорим за други (а не за нас), вече ще започнем да клюкарстваме. Аз решавам подобен „проблем“ като се движа максимално бързо напред. Обикновено в един момент (дали от завист, дали от любопитство) тези млади хора проявяват интерес, чудят се как така има начин за развитие. А истината е, че не съм срещал някой, който е успял да промени другите, само хора които вдъхновяват останалите за промяна.

    cheers,

  • Докато, премръзнал, се прибирах от работа в студения автобус се загледах в заледените стъкла – видях зимни цветя и всякакви най-различни шарки, красиво. Наистина снега скрива грозотата и безличието на места, уви не за дълго.

    А слънцето го видяхме (и усетихме ;)).

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>