Още преди десетина години започнахме да си задаваме въпроси какво се случва с блоговете. Днес все по-малко пишем в тях и все по-често чувам как някой спира или ще спира своя блог, защото му е минало времето или по сходно звучащи причини.

Аз пък ще направя обратното. От една страна, във връзка с #DeleteFacebook, което е малка част от всичко, но от друга – защото днешните тенденции за централизиран Интернет и тотално завземане на Мрежата от няколко технологични гиганта е ужасен проблем не само за Интернет, но и за обществото, медиите, институциите и функционирането на демокрацията изобщо. Нужна е сериозна съпротива срещу това, а ние, простосмъртните, разполагаме само с две-три достъпни оръжия – първото от които е публицистиката. Както професионалната публицистика, така и тази от първо лице. Също и децентрализацията (във всякакъв смисъл – и технологичен, и институционален) и софтуерът с отворен код.

Блогърите сами се предадохме на социалните мрежи. От подхлъзването да пробваме всичко ново и модерно, до илюзията, че популярността има повече смисъл на чужда територия.

Съдържанието обаче тежи повече, когато не е прекъсната връзката с неговия автор и репутацията му. Социалните мрежи от усилвател станаха заглушител с генерирането на плява, посредственост и шум. И ги превърнаха в норма.

Затова вместо да затваряте блогове, отваряйте такива. Преди беше лесно и модерно, сега е малко по-трудно, но по-необходимо. И вместо в Medium, по-добре в WordPress, Ghost или най-добре на собствен хостинг/сървър, ако имате възможност и познания. Има смисъл от всяко усилие, което да върне гласа на хората, които имат какво да кажат. Вместо курирани или целенасочено манипулирани платформи да създават илюзии за плурализъм и диалог с хора, които не могат да формулират завършени изречения.

От следващата седмица няма да ползвам профила си във Facebook за комуникация, няма да влизам и в сайта им, затова не ме търсете там. Когато имам да кажа нещо, ще го пиша тук, в своя блог. Той е конфигуриран автоматично да публикува всеки нов пост и в twitter и във Facebook, затова ако все пак ме следвате там, засега няма съвсем да загубим връзка, но във Facebook тя ще е еднопосочна, защото няма да влизам и да следя кой как е реагирал или коментирал. Това е моята версия на #DeleteFacebook – дълго се колебах дали веднъж завинаги да не изтрия акаунта си (особено след GDPR), за което си мечтая от години. Но от една страна реших, че не е честно да задраскам с лека ръка 500-те виртуални приятели там и останалите 940, които ме следват, а от друга, ми се струва чудесно и перверзно да експлоатирам ненавистта си към Facebook, ползвайки го за оръжие-усилвател срещу самия него.

Все пак за тези, които са позабравили – RSS протоколът е още жив и за мен продължава да е най-удобният начин да следя, без да пропускам нищо от сайтове и блогове, които не прекаляват с интензивността на публикациите си. Виждам, че чрез Feedly и Inoreader все още са абонирани за RSS-емисията ми повече от 500 души. Благодаря ви!

И нещо ново. Отскоро под всяка публикация в моя сайт ще стои малка форма за абонамент за имейл бюлетин, който всяка събота сутрин ще изпраща автоматично всички публикации от седмицата на тези, които са се записали за това. Само ако съм писал нещо ново през седмицата, разбира се.

Основен фокус на писанията ми занапред ще бъдат както обичайните теми, свързани с технологиите и иновациите, така и по-нови за мен, като индустрията, която ме вълнува напоследък, особено как от традиционна да се превърне в такава от бъдещето; също и теми от бизнеса, от Пловдив, за който с група колеги скоро ще анонсираме и нов проект; и вероятно много други, свързани с политиката и обществото.

Ако вече сте забелязали, че в сайта ми повече няма коментари – така е, винаги можем да си общуваме в Mastodon или (все още) в twitter. Или пък по други известни начини... ;)

Снимка: Glenn Carstens-Peters от Unsplash