Утре е 27 септември – един ден, в който са концентрирани надеждите и тревогите на голяма част от каталунците – малък народ, наброяващ около 7,5 млн жители (16% от населението на Испания) и исторически обитаващ днешните си 32 хиляди кв.км. от североизточната част на Испания поне от десети век, а официално като самостоятелна държава от 12-и век. Казвам днешната територия, понеже през средновековието земите, които са достигнали и владяли, са стигали до Сицилия, Атина и дори се твърди за следи за кратко пребиваване на техни войски в Пловдив. Преди 3 века, след войната за испанското наследство, губят независимостта си. Днес Каталуния (според речника на БАН е редно да я изписвам Каталония, което съзнателно няма да правя) е втората по големина автономна област в Испания и основен двигател на икономиката на кралството, отговорен за 20% от брутния вътрешен продукт (БВП) и 25% от износа на испанската държава. Самостоятелният годишен БВП на Каталуния като правило, дори през годините на кризата, бе над средния за ЕС.

Защо утре е особен ден, който може да промени много неща?

На 27 септември 2015 ще се проведат предсрочни парламентарни избори в Каталуния, които всъщност са поредният опит за де факто референдум за независимост. Пореден и логичен опит, доколкото всички предишни бяха блокирани от Мадрид с всички възможни инструменти и процедури и без никакъв диалог между каталунските автономни власти и централното правителство. Макар този процес да тлее от години и да стана все по-яркоизразен в последните няколко, през които правителството на Мариано Рахой не само не пожела да обсъжда проблема, отричайки, че има такъв и заравяйки глава в пясъка, оправдавайки се с Конституцията, но и даде редица поводи да се коментира, че властите в Мадрид са в главната роля на наливащи масло в огъня на каталунската независимост.

Кой е Мариано Рахой? Министър-председател на Испания и лидер на управляващата в момента Народна партия, по дефиниция дясно-консервативен политик, с посредствен капацитет и потенциал не по-голям и различен от този на Виктор Орбан и политически нюх много под четвърт Бойко Борисов. Макар и макропоказателите напоследък да показват оживяване на испанската икономика, за което Народната партия да претендира, че е тяхна заслуга (предстоят редовни парламентарни избори и на централно ниво до края на годината), цената, която обикновените испанци и малкият и средният бизнес платиха през кризата, която ни най-малко не е отминала кралството, се оказа твърде висока и тежка. В допълнение тежки корупционни скандали, директно обвързани с висши членове на управляващата партия и правителството замъглиха и без друго нерадостния политически пейзаж в Испания, завладян от политически елит, който подобно в България е изхабен, зависим и разочароващ.

Заради принципната „дясна“ окраска на Рахой и партията му, и ЕНП, и ЕК се правят, че не забелязват много опасни случки, като нацистки изстъпления на членове и привърженици на Народната партия (вкл. на официални и публични места), явно и неявно неглижиране на престъпленията на режима на Франко и присъствие на представители на правителството на чествания на групи, свързвани с фалангисти. Всичко това естествено провокира появата на нови политически формирования, най-често леви, които за жалост стъпват на популистки призиви за промяна на статуквото и рискови идеи за радикални икономически експерименти.

Какво се опитва да направи Каталуния?

Може би най-симпатичният и демократичен процес за независимост в историята на Европа, след като здравата са страдали и търпели терора на Франко, а и до днес търпят пренебрежителното отношение на испанските националисти, работили са наравно с останалите за демократизацията на Испания и членството в ЕС, и накрая откриват, че държавата-майка е всъщност зла мащеха, която изисква от тях да поемат 25% от данъчната тежест на кралството и да получават обратно реално едва 8% (на хартия са 11%) с почти неизменен годишен фискален дефицит от около 16 милиарда евро и категоричен отказ от Мадрид да се обсъждат каквито и да било промени във фискалния пакт. Непрекъснати нарушения на юрисдикцията на автономията като оспорването на последните промени в Статута ѝ от 2006 (основният закон или нещо като локалната конституция на Каталуния), които бяха приети от Парламента на Каталуния, но стопирани от Конституционния съд на Испания, който принципно няма краен срок, в който да се произнесе. Същият Конституционнен съд, който през 2010 постанови, че кастилският език е задължителен в Каталуния, което е така или иначе по Конституция, но каталунският няма да е такъв, което пък противоречи на Статута. А на базата на това решение, още две години по-късно испанският министър на образованието подпали Каталуния с репликата, че неговата цел е да испанизира каталунските ученици и студенти, и представи законопроект, който не само противоречи на каталунската юрисдикция, но позволява каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на кастилски, нищо че иначе по подразбиране учениците в Каталуния излизат като минимум двуезични (с кастилски испански и каталунски).

Каталуния е принудена да потърси изход. И разбира се, че независимостта не е единственият такъв. Но при отказ да се дискутира нов фискален пакт, отказ да се дискутират промени в Конституцията на Испания към по-федерално устройство на държавата (нищо, че тя бе променена само за един ден заради абдикацията на Хуан Карлос I миналото лято – заради 7,5 милиона каталунци това не било възможно), блокиране на промените в собственият им Статут за самоуправление… не остават много опции… Когато в едно семейство партньорите не се чуват един друг и отказват да обсъждат проблемите си, обикновено следва раздяла…

Всъщност каталунците са разединени по позицията си за независимостта – някои от тях искат отделна държава, напълно скъсала с Испания, други са склонни на повече независимост, но в рамките на Испания, трети са против, но въпреки различията им, със сигурност мнозинството от тях искат веднъж завинаги да се произнесат по този въпрос, от една страна за да го затворят, а от друга – защото правото на самоопределяне е нещо, което се защитава от почти всички.

Но и това не е позволено според управляващите в Мадрид и испанската Конституция. За разлика от Великобритания и Шотландия, в Испания няма диалог и за разумно и демократично разрешение по шотландски модел тук няма никакви шансове, поне при текущия политически елит. Поради, което миналогодишният референдум бе блокиран, обявен за противозаконен, а срещу Президента на Каталуния Артур Мас дори се води разследване от испанската прокуратура.

А целият проблем се задълбочи истински най-вече заради липсата на диалог и желание за обсъждане на ситуацията. Затова изборите утре, всъщност, са законен начин за провеждане на завоалиран референдум. Различното на тези избори е, че двете основни каталунски партии, които са за независимост, се обединиха в обща гражданска листа „Junts pel Sí“, което в превод означава „Заедно за Да“. Идеята е, че ако съберат достатъчна подкрепа, след конституиране на новия парламент да провъзгласят независимост с едностранна декларация.

junts pel si

Съпротивата срещу това е предимно чрез всяване на страх чрез заплахи, че ако бъде провъзгласена независимост:
– Испания ще предприеме всички мерки за запазване на целостта (лична заплаха от Министъра на отбраната на Испания)
– Каталуния ще трябва отново да кандидатства за ЕС (изключително глупаво твърдение, понеже за да кандидатства наново, трябва да бъде призната като самостоятелна държава, което Испания твърди, че няма да направи, а ако се стигне до там, че да признае независимостта ѝ, по-разумното би било да се намери решение как Каталуния да остане член, предвид бизнеса, който е тук и приноса към икономиките на Испания и ЕС, отколкото изкуствено да бъде извадена, което също ще отнеме много време и, както е известно, няма процедура за това)
– Каталунците ще изгубят испанското си гражданство (което следва да е въпрос на личен избор, доколкото те вече имат такова)
– Каталуния ще бъде автоматично изключена от еврозоната, а каталунските банки ще загубят възможността да получават помощ от Европейската централна банка (лична изцепка на гуверньора на испанската Национална банка, който в момента търпи критики, че ролята му не е да провокира кризи и недоверие в банковата система, а точно обратното)
– Ще спрат влаковете, летищата в Каталуния нямало да могат да оперират… Бисерите и опорните точки валят един след друг.
– ФК Барселона щяла да бъде извадена от испанското футболно първенство… ;-)

И т.н., и т.н.

Затова утрешният ден ще е интересен, а ключовите участници в него са:

  • Junts Pel Sí (Заедно за Да) – междупартийна коалиция между дясно-центристката управляваща Демократическа партия (CDC) на действащия премиер Артур Мас, опозиционната Републиканска левица на Каталуния (ERC), гражданското движение Каталунско национално събрание (ANC) и изявени личности и каталунски общественици. Идеята за такава обща листа и обединение бе именно на Артур Мас и е уникално явление не само за каталунската политика.
  • Социалистическата партия на Каталуния (PSC), която е против независимостта и твърди, че „нация не означава държава“. Те настояват за реформа на Конституцията, която да превърне Испания във федерална държава.

  • Народната партия на Каталуния (PPC), която е каталунския клон на управляващата в Мадрид Народна партия и не е изненадващо, че е против не само независимост, но и против какъвто и да е процес за самоопределение.

  • Unió – малка дясна партия, доскорошен партньор на CDC в управлението, които напуснаха коалицията заради различните си виждания по темата независимост. Изборният им слоган е “Каталанизмът не означава независимост” и също искат промяна в испанската Конституция.

  • ‘Catalunya Sí que es Pot’ (Каталуния Да ние можем) е нова алтернативна коалиция от леви партии (вкл. каталунската версия на Podemos), която няма ясно дефинирана позиция по отношение на независимостта, но е за международно признат референдум.

  • Ciutadans (Гражданите) са против каталунския национализъм и декларираха, че ще направят „всичко, което зависи от тях“ да предотвратят независимост. Те искат реформа в испанската конституция, с което да се „подобри фискалния пакт за всички автономни области“.

  • CUP – радикална крайно-лява партия, която иска не само пълен суверинитет от Испания, но и от „политиката на ЕС и диктатурата на капиталите“.

Към тези трябва да добавим и няколко много малки партии, които обаче на предходни избори са събирали едва по няколко хиляди гласа и нямат реален шанс според предварителните прогнози.

Та, както личи, пейзажът е шарен, настроенията са силно политизирани, а един от ключовите въпроси утре е каква ще бъде избирателната активност, спрямо предходни парламентарни избори (през 2012 са гласували 3,66 милиона души или 67,76%).

И накрая, една снимка от емоционален сблъсък, който се случи пред очите ми преди два дни, на закриването на фестивала La Mercè 2015. Alfred Bosch от ERC развя от терасата с официалните лица на общината в Барселона знамето на привържениците на независимостта на Каталуния (отличава се от официалното каталунско знаме с допълнителната звезда в единия му край) и хората на площада полудяха от радост. В отговор представител на PPC се опита да развее испанското знаме и провокира бурни освирквания. В крайна сметка бяха прибрани и двете знамена, за да се успокоят страстите. На снимката Alfred Bosch с вдигната ръка, последния до колоната, се опитва да успокои тълпата, която освиркваше появата на испанското знаме. На терасата бяха и Президентът Артур Мас, бившият кмет на Барселона Xavier Trias, настоящият кмет Ada Colau, както и други официални лица, които не можах да разпозная.

_XP13181

Малко по-късно обаче от покрива на съседна сграда група активисти спуснаха огромна estelada (така се нарича знамето със звездата) и призив за гласуване в неделя.

_XP13228

Утре ще допълня този пост с предварителните резултати.

P.S. Повече за гледните точки на каталунците, за взаимоотношенията им с испанската държава и причините, които ги тласкат към независимост, можете да прочетете в книгата „Какво става с Каталуния?“, издадена на български като свободна електронна книга от Сдружение „Диалози“.

P.P.S. Предварителните резултати показват, че изборите печелят Junts Pel Sí с 62-63 места от новия 135-местен парламент и гарантирано мнозинство на индепендистите, ако към тях се добавят и 10-те места за CUP. Junts Pel Sí печелят мнозинство в 906 от 947-те общини в Каталуния. Категоричните противници на независимостта се очаква да съберат заедно около 52 места. Избирателната активност е най-високата регистрирана от смъртта на Франко до сега – 77.44% – и чувствително по-висока от изборите през 2012 и 2010.

В резултатите на картинката по-долу не са преброени гласовете на около 200 хиляди каталунци зад граница, чийто гласове заради комплицираната процедура за дистанционно гласуване навярно няма да пристигнат навреме (по пощата) за да бъдат преброени. Затова с голяма степен на вероятност може да се приеме, че това са окончателните резултати.

27S-election-results

27s-results

P.P.P.S. И две статии след изборите, които бих препоръчал да се прочетат – едната е анализ на Politico, а другата разказ за хората зад всичко това, защото уникалното на цялата история е именно участието на обикновените хора.

17 коментара по “Какво се случва в Каталуния

  1. Виждам, че си се заразил леко от патриотизма на Мас. Всички тези аргументи за това как Европа ще подскочи от радост и с кеф ще приюти отцепниците, са плод на болното въображение на шепа егоистични каталунски политици. Настроенията в Европа изглеждат точно обратно на описваните от Мас и къмпани. Франция и Великобритания, наред с други, нямат никакъв интерес от независима Каталуния.

    Колкото до правните аспекти, не ми се рови в публикации, но ето примерно тази в хъфингтън пост, обяснява някои основни положения: http://www.huffingtonpost.es/josep-borrell/catalunya-ante-europa-eur_b_8177778.html# .

  2. Егоизмът не е чужд на политиката, но пред егоизма на мадридските политици, определено предпочитам този на каталунските.

    Също не знам дали заразил е правилният термин, но следя темата от доста време за да имам изградено свое мнение и да си позволя да пренебрегна Huffington (принципно го избягвам като източник на информация) и още повече Josep Borrell, чието минало с PSOE (и настояще с Cristina Narbona) не само олекотява тежестта на позициите му, но го превръща в отговорен за проблема, в който в момента са отношенията Мадрид-Барселона. Статията му е типичната FUD-атака, обслужваща силните на деня в Мадрид. И още по-малко дава отговор на въпроса защо се стигна до тук и каква може пък да е евентуалната тежест и на испанския политически егоизъм в тази вина. Нито пък личи някаква идея за възможно решение на проблемите. Стандартните обяснения как нещо не можело да стане, без никакъв напън как да стане… Именно от политически кукери като Josep Borrell и ЕС е на това дередже.

    А че на ЕС не му се нравят сепаратистки настроения в Европа е повече от ясно, особено в текущата ситуация, но това е конформизъм и инерция, свързани с хипотетичен казус. Ако казусът стане реален, ЕС ще има още един проблем, който ще е проспал поради все по-очебийната недалновидност на лидерите си.

    Ако Европа не е готова да приеме демократично-изразената воля на една мирна общност, която е част от Европа, значи нямаме Европа.

  3. „Свидетелства за кратко пребиваване на техни (каталунски – б.м.) войски в Пловдив“ на мен не са ми известни, но ако на някой българин (или чужденец, знаещ български, му е интересно, може да прочете малко за историята на каталаните тук: http://vladislavivanov.blogspot.bg/2015/07/blog-post.html

  4. Благодаря! Бях чел някои от тези детайли на английски език, но не и така подредени. Интересен блог имате. Ще прегледам и другите ви публикации. Поздравления!

  5. ЕС като идея е Обединяване на всички европейски народи, а тук има точно обратното движение. Че не се получава все още ЕС е ясно, жалко е ако въобще не се получи, защото ЕС е единственият начин, на сравнително малките европейци да се конкурират успешно със САЩ, Китай, че и Русия ако щеш….

  6. Повечето каталунци не поставят под съмнение европейската си принадлежност, нито са против обединението на европейските народи. Обратното – плашат ги с изключване от съюза. Защо? С какво не са заслужили да са част от него? Не са работили като част от Испания за тази цел ли?

    Много от тях нямат нищо против и обединението с испанците, но държат да бъде равноправно и с взаимно уважение, както е редно да бъде, но не е. И това е проблема. Правото на самоопределяне не отрича обединението. Мога да бъда европеец и като българин, и като испанец, и като каталунец, и като джедай, дори… Аз трябва да мога да решавам какъв се чувствам.

    А ЕС има бъдеще, просто е в труден период и то заради слабите политически лидери, които отделните нации излъчват. И политиката, превърнала се в PR и маркетинг. Идеята за обединена Европа има нужда от нов push. И от пълно обновяване на политическите си елити.

  7. Посочих ти публикацията в Хъфингтън, понеже там са систематизирани всички пунктове, по които тезата на индепендентистите издиша. в отговор получих аргументи ad hominem; измести разговора от това какво се казва, към това кой го казва.
    ако започна да ти вадя кирливите ризи -за които се говори от много време насам- на каталунските патриоти, ще се получи отделна публикация, но едва ли ще стигнем до някаква интересна дискусия.

    Между другото, исках да те поздравя, като един от малкото опитали се да направят анализ на ситуацията в Испания! До вчерашна дата, беше единственото място в българския уеб, където някой говори за този важен момент от историята на Европа. Явно нашата преса, отново ще преписва от чужди публикации няколко дни след събитието.

    За изборите: Колкото и да се опитват да им предадат тежестта на референдум, те си остават парламентарни. Въпреки това се надявам, заради обикновените хора, разума да надделее над чувствата и сепаратизма да изгуби (едва ли!).

    Нямам време за пространни обяснения, но какво ще стане ако утре Видин се превърне в най-проспериращата област от България и внезапно реши да възстанови границите на Видинското царство?

  8. Аз съм пристрастен и не го крия! И не мисля, че познавам достатъчно испанската политика за да правя анализи – просто споделям позиция.

    Но внимателно прочетох статията преди да я критикувам, а тя наистина не казва нищо, което вече да не съм чул/чел. Дали един или друг аргумент през определена призма може да се засили или издиша е въпрос на гледна точка и позиция – особено в политиката. Аз просто защитавам позицията, че Каталуния има право да реши – това е отделен народ, с отделен език, със свои традиции и култура и ако решат, че трябва да бъдат и отделна държава – това е тяхно право. Останалите можем само да го приемем. Същото е валидно и за Видин, макар че ще е по-трудно да докажат, че са отделна нация, с отделна култура… виж за различния език няма две мнения ;) (дано не ми се обиди някой от региона – просто се шегувам). Особено в рамките на Европа не следва да има значение.

    Що се отнася до мен – аз съм привърженик на идеята за федерална Европа, в която произходът (националната принадлежност) ще са просто културна специфика… но ще видим дали ще доживеем такава Европа.

  9. ако в съвременна Европа всеки има правото да се самоопределя, трябва ли видинчани да доказват, че са отделна нация?
    нека ти оставя друга закачка: какво ще стане ако да речем във всички останали останали каталунски провинции, освен в Барселона, изборите бъдат спечелени от традиционните партии? трябва ли населението на Жирона да се натиква насила в независима Каталуния, въреки че ясно е показало (хипотетично) среден пръст на индепедентистите?
    Какво ако останалите провинции са против независимостта? Ако населението на Барселона има право да решава вместо останалите (поради мнозинството си), то тогава не е ли справедливо въпроса за независимост на Каталуния да се разгледа на един общ национален референдум, където право на глас ще имат и останалите области.

  10. Закачки можем да си подхвърляме много, с всичките уговорки за несъвършенствата на демократичните механизми. И аз не се кефя как гласува Видин, да не кажа цяла северозападна България… или ми е тъжно, че гласовете на София, Пловдив и по-големите градове не могат да обърнат нещата в държавата, но…

    А що се отнася до общия референдум – едни хорица в Мадрид твърдят, че е противоконституционен ;)

  11. Като гледам предварителните резултати точно Жирона са най-категорично ЗА независимостта с 65% за индепендистите (Junts+CUP).

  12. за Жирона беше примерно, можеше спокойно да напиша Тарагона или която е друга провинция.

    в разговор с приятели, кореняци мадридчани и прогресисти, неизменно стигаме до един и същ въпрос: Референдум – ОК! но кой ще определя правилата?

    разбирам разочарованието от лошото администриране от страна на Мадрид, но всички области са на този хал и както ти сам каза, това са несъвършенствата на демократичните механизми, не само изборни, но и тези за управление.

    иначе, от предварителните резултати се очертава тежък отрезвителен шамар за национализма. така и трябва да бъде, ако се стремим към една нефрагментирана Европа.

    без лоши чувства. в случай, че не е станало ясно: аз също съм пристрастен :D

  13. Въпрос на тълкувания :) Ако имат топки Junts+CUP могат и да опитат с независимост – те са декларирали, че ще го направят ако имат мнозинство – е имат… на ръба, но имат.

    Със сигурност резултатите ще отворят вратата към нови отношения между Мадрид и Барселона. Особено след изборите през декември, когато аз лично се надявам Рахой да е история :)

    Разбира се, че без лоши чувства! Спокойна вечер!

  14. За опита, нека опитат, въпроса е, че според сега дейставащата конституция това ще е незаконно, с всички правни последствия. Без така търсеното мощно „да“ (по-малко от 50% от гласовете за индепендентистите), за Мас, или който и да е следващият президент, ще бъде трудно да намери подкрепа в Европа или където и да било другаде.

    Без Рахой зад кормилото (има ли пилот в самолета?), определено ще има промяна в отношенията. Двуполюсния испански модел е с единия крак в историята, така че е много вероятно народната партия да изживява последните си добри години във властта; неадекватността им, арогантното държание на повечето им лидери, нежеланието за промени и т.н., в крайна сметка ще ги довършат, и заради всичко, което олицетворяват, се надявам да е ако не завинаги, то поне да е за дълго.

  15. Така е, ако Рахой беше малко по-далновиден и беше склонил на референдум (вместо да наежи двете страни до тази степен) досега да го бяха провели и забравили. Очевидно Каталуния е раздвоена (а и без наежването радикалните привърженици на независимостта нямаше да имат това влияние, което имат днес) и нямаше да има мнозинство за отделяне със сигурност.

    Но понеже Рахой е галфон, сега първо каталунците нямат друг избор освен да продължат с посоката, поне официално, в крайна сметка не могат да разочароват тази половина, която е ЗА, а тя все пак е по-голямата (и да чакат разместването на пластовете в Мадрид след декември). А Рахой безспорно гори, понеже провалът на политиката му е очевиден. Което в крайна сметка ще се окаже позитивно развитие и за Испания, освен за Каталуния. И в крайна сметка на полуострова може да се окаже, че все пак ще има нова държава – и това да е една нова Испания, която дано се върне на пътя на демократизирането и модернизирането си, който е поизоставила сериозно напоследък.

  16. Прочетох я – позиция, достойна за уважение и аргументирана смислено от човек на словото и емоциите. Има различни мнения, няма спор, но аз продължавам да защитавам позицията, че каталунците трябва да имат правото да решават съдбата си. Без заплахи, и без страхове. И не мога да приема за нормално процедурно да ти забраняват да изразяваш волята си.

    Вчера една позната (американка, женена за каталунец) се опитвала да обясни на децата си (живели досега предимно в Америка и отскоро в Барселона) ситуацията с повдигнатите обвинения за проведения миналата година неофициален референдум. Реакцията на децата е показателна (копирам дословно без редакция):

    I tried to explain charges against Catalan President to my kids. „It’s illegal to vote here?“ they asked.

    Това не може да е Европа през 2015 година. Дори в Испания, за която принципно нямам високо мнение…

    Иначе, ако бях каталунец, щях да гласувам твърдо за пълна независимост от Испания. Не вярвам в шансовете на последната да се федерализира, модернизира, още по-малко да редуцира тежестта на монархията, църквата и ретроградното в себе си. Не и в обозримо бъдеще. Но искрено ще се радвам ако испанците ме опровергаят. Имат шанс още този декември :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *