Дубай между мечтите и чудесата

Dubai desert
ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Коментирате като гост.

  1. Дубай е наистина страхотно място. Преди повече от година имах възможността да се докосна за малко до него на път за Австралия. Останах със смесени чувства. хареса ми защото е уникално място само по себе си. Изведнъж те бръхлитат мисли и усещания които не си изпитвал преди. Това което не ми хареса, макар че по-късно разбрах, че е било просто случайност е, че международния терминал по времето на престоя ни беше не просто пълен, а ПРЕТЪПКАН с хора. На всяко едно възможно местенце по земетя лежаха/спяха хора и повечето трябваше да ги прескачам. Над 95 % от седяшите места бяха заети в този момент. Въпреки всичко това не бих пропуснал възможността да се върна там…като турист…и за малко ;-)

  2. Sami, ще опитам, само да си обработя снимките, а още тези от Тасос не съм ги почнал… :(

    Бояне, гмежта на летището според мен си е такава – или поне и сега беше така.

    Владо
    , вчера в самолета пък четох майския брой на CNBC European Business – темата беше за Китай – много интересни неща – Year of the Rat Race, но имаше и няколко странични материала, единият от който за Masdar – това е град на бъдещето – в съседното на Дубай емирство – Абу Даби. CO2-емисиите на Masdar ще бъдат нулеви, градът няма да изхвърля боклуци, а ще ги преработва на своя територия, няма да има никакви автомобили, ще рециклира водата си и сам ще произвежда нужното му електричество от слънцето. Плановете са строителството му да бъде завършено през 2015 година, в него да живеят и работят около 50000 души, а той да се простира на около 6 км2. А за да се стимулират компаниите и хората да живеят и да работят там и да създават sustainable продукти, технологии и бизнес градът ще е зона и без данъци.

  3. Чудесен кратък пътепис, много от мислите, които прочетох бяха и мои преди 3 седмици, когато бяхме там с колеги. За мен Дубай е новият Вавилон. Шарена, многонационална тълпа, където няма чужденци – защото всички са такива.
    А на въпроса ти колко са „местните“ – 18%. Останалото са емигранти…

    Исках да споделя с вас една снимка. Видях този знак (виж линка долу) на практика на 100 м от хотела си. За да видите какво пише под снимката дайте zoom.

    http://picasaweb.google.com/milko.georgiev/DubaiUAE/photo#5186215631122838802

  4. Благородно завиждам и се нареждам на опашката за снимки :)

    Иначе преди време някой беше казал, че ако може би изпратил всички българи на екскурзия в чужбина, за да видят че светът не се върти само около нас и нашите проблеми /то пък наистина едни проблеми…/.

    Поздрави

  5. Ще има снимки :-) До няколко дни… Нямах време през празниците, а и пак бях в движение… Като си стигна до компютъра с малко свободно време ще ги направя…

  6. Като ретрограден елемент недолюбващ големите съвременни градове ще опитам да изложа аргументите си срещу места като Дубай.

    Много хубаво е че хората в Дубай рециклират водата, та било и само от икономически съображения заради недостига и. Хубаво е и че изразходват 1/3 от БВП за озеляняване. Но нека погледнем от малко по-глобална гледна точка.
    Първото което ми идва наум е да проверя от къде идват парите. Убеден бях че парите от петролът са основното перо, но се оказа че съм в голяма грешка и че под 10% идват от там(Похвално е че някои араби са се замислили за времената след петрола).
    Второто е каква е цената на този космополитен климатизиран свят. Като цена нямам само предвид колко струва на жителите, а и на останалите от света. Защото да се направи в пустинята зелена поляна не е като в България или още по-малко в Англия. Не става дума само за пари, а и ресурси: вода, енергия и всичко останало. Какъв е смисълът да направиш в една малка част от пустиня зелен кът, който ще направи от десетократно по-големи зелени площи пустиня(тук ми идват наум за мегаломанските съветски проекти за големи канали или да правиш голф игрища в Добруджа). Просто Земята е затворена взаимно свързана система. Това предполага да се правят колкото е възможно по-малки промени от човек, защото те внасят само повече нестабилност в системата, което и наблюдаваме в последно време.
    И третото е какво ще остане след този нов модерен Вавилон. Останките от древен Вавилон са малко камъни и глина, които въпреки преходността им са успели да се запазят в някаква форма, а там където не са запазили от времето и набезите на хората не са променили и замърсили толкова средата. А колко ще издържи съвременният с неговите стомана и бетон и каква ще е гледката след стотина години например. Да оставим настрана какъв е приносът на древният за културата и изкуството. За съвременният освен за казина и други места за харчене на пари не съм чувал и ми прилича на един нов Лас Вегас(тук е мястото да ме поправите ако греша, защото не съм бил на нито едно от двете места).

    Йовко е описал картината от неговата гледна точка на модерен човек, а моите драсканици са от гледната точка на човека от джунглата.

  7. Чувал съм от познати, че в Дубай има ски писта в някакъв мол. Представете си какво ще да е да карате ски в „магазин“ насред пустинята – хехехе – луда работа. Много добро описание на случката Йовко, успя да ме пренесеш за малко там ! На скоро бях в Йерусалим и минах през пустинята, имах малко ориенталски изживявания, но е различно. Ще ми хареса да посетя Дубяй някой ден. :) Това за Masdar също е много интересно. Хората правят невероятни неща за кратко време.

Read Next

Sliding Sidebar

Архиви

Бюлетин

Получавайте новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща: