Вход Абонамент

Откровения

Господ не разбира нищо

Веднъж,
когато повече вярвах
в Господ,
гледах задника на едно момиче.
И си казах:
„Господи, искам я!
Да бъде моя!“

И беше моя.

Не бе за мен.
И аз за нея.

После пак го казвах.
Гледах в очите им.
Бяхме един за друг.
Много повече.
Но… нищо…

От тогава
не вярвам!

Господ
не разбира нищо
от жени.

И от задници.

Прочетете още

Катедралата

Катедралата

> Този текст ще стои неадекватно в моята лятна RSS-емисия. Зная го. Написан е преди няколко месеца по необичаен повод. Пускам го сега само за да се отърва от него. Няма друга причина. Призраци си имам достатъчно. Имам един текст в своя блог – кратка чернова… която никога не бих искал

Думите

Думите

> – Не пишеш… – промълвява. – Не пиша. – отговарям. Понякога имам нужда да отида някъде, където никой не говори езиците, на които бих могъл дори половинчато да общувам. Не знам дали все още има такова място, където да е тихо, да има море и никой да не говори. Защото думите олекват, когато

Downgrade

Downgrade

Дано Луната е това, което ни кара да „полудяваме“, защото понякога е твърде в повече, за да изглежда „нормално“. Твърде в повече за да си струва да бъде намерено „обикновено“ обяснение. Дали не и защото забравихме да бъдем… обикновени?… Любовта е простичка [https://yovko.net/blog/8815], бях написал преди

Коментари ()