Кафе на вкус

През уикенда обичам да пия кафе рано сутрин. Преди градът да се е събудил. Някъде навън…

Обичам да се разхождам по улиците с малцината непознати като мен, станали по-рано от другите. Сядам в някое кафе. Често съм сам с мислите си, iPad-а си, фотоапарат или съботния „Капитал“ – последния вестник, който все още чета на хартия. Така ми е приятно. През делничните дни обичам да пия кафе с компания или в офиса, но през уикенда май предпочитам да съм сам. Или поне не съм открил вярната конфигурация за съботно-неделните утрини.

Не съм открил и своето кафене. В София предпочитам Onda и One Coffee – имат най-близки до моите разбирания за хубаво на вкус кафе. Харесвам вкуса на чистата Arabica и всякакви други остри, ароматни, сладникави или безлични примеси и сортове ме дразнят. Пия късо или нормално кафе – с малко студено мляко. Без захар.

Преди го пиех съвсем чисто, но сега ми харесва омекотения с малко мляко вкус. Вероятно остарявам…

Не съм открил обаче своето кафене. Харесвам Onda, макар различните им заведения да не са еднакви като уют. Харесва ми преди да го напълзят талазите страстни пушачи и майките с малки деца, които го ползват за детска площадка. Димът и крясъците не ми се вързват с представата за уют. Нямам против на моята маса някой да пуши. Но имам против да съм в центъра на лисичарник и във въздуха да се носи димна завеса като от холивудски специални ефекти.

Вериги като Starbucks да ме извиняват, но първо да се научат да правят кафе. Тяхното не го понасям.

One Coffee са ми любимото делнично кафе – дори ми дадоха клубна карта. И през уикенда ходя от време на време, но тогава имам нужда от друг тип уют.

През уикенда, обичам да седя до прозорец, през който влиза слънце (поне когато го има)… На удобен стол, а не на мека мебел. Може да е най-обикновен или дори плетен, а през топлите дни през прозореца да влиза свеж въздух. Съседните маси да не са твърде близо и персоналът да не щъка непрекъснато наоколо. Отвън да има живот – пешеходна улица, парк, море, хора… не сгради и бетонирани площадки. Харесва ми усещането за средиземноморие или стара Виена… С някакъв ненатрапчив jazzy chillout или ambient наоколо… Място, което изглежда еднакво окей да пиеш сутрешното си кафе, или да изпратиш деня с аромата на пура и хубаво уиски…

Не съм открил такова място в София. Съвсем не се сещам дори за подобно в Пловдив. Там по неволя пия кафе в Happy, които в неделя дори не отварят рано и сядам в отвратителния Dreams или в бившата руска книжарница, където масите са толкова нагъсто, че няма как да не се натискаш с комшиите, а сервитьорките циркулират хаотично наоколо като заблудени електрони и ме предизвикват да им подложа крак. Добре, че в Пловдив пия кафе в делничен режим – с приятели.

Обичам крайбрежните кафета на открито – не точно по плажовете… По-скоро тези по крайбрежните улици. Но морето ми е малко далече, а и те работят активно само по време на сезона, когато човешката гмеж ми идва поне с една идея в повече.

Наистина ли няма такова място?