Не бях ползвал градския транспорт на София повече от година. Минах покрай колата на паркинга само за да си взема чадър (винаги държа един в колата), защото забравих да взема от къщи. И реших да ползвам трамвай 7. Запътих се към спирката, разсъждавайки над дилемата дали остатъкът от някакъв билет с пет талона, който намерих в портфейла си (и от който бяха останали три) е още валиден или трябва да си купя друг. За всеки случай си купих от една сергия за вестници. Преди да се кача на трамвая обаче, се сдобих и с 12V крушки за фаровете. Вчера изгоряха и двата – много весело съвпадение – и двата в един ден. Десният фар не пожела да запали сутринта (беше мрачно и валеше), а и аз по принцип винаги карам със запалени фарове, без значение колко е светло навън. Вечерта напук угасна и левия и се прибрах на габарити. Купих си ксенонови този път – уж бялата светлина била по-свястна вечер – ще видим, ако пътуваме към Бургас през нощта за Net_User_3.

Намерих си във Фотоъгъла на „Централни хали“ пръстен-преходник от 58 на 55mm за да си подсигуря и другия обектив, с нещата които имам на 58. Купих и за george един линеен поляризационен, който се оказа, че работи с моя F65, но при все това ще ги трампим – той има кръгов, а иска линеен, а аз предпочитам кръгов при положение, че за новото тяло Nikon с дебели черти са написали, че препоръчват кръгов.

Покрай всичките тези размисли реших да пусна и една статия за поляризационни филтри.

На връщане забелязах, че по спирките из София са се появили разписания и маршрути със списъци на спирките за всяка линия – поне в центъра – не знам дали са навсякъде, но пък това е още едно дребно нещо, което е съвсем обичайно в Европа – дали това ни доближава или не няма особено значение – важното е, че е полезно.

В трамвая на връщане дебнеше кондуктор в засада – такъв дето си пътува кротко и изведнъж намята или пък съблича идентификационния елек-униформа според зависи от ситуацията. По това определено сме много далеч от Европа – там кондукторите и контрольорите са униформени, приличат на изтупани полицаи и през ум не им идва да разиграват сценки и комедии. Защото рефлективния сигнал е със същите характеристики… В трамвая заедно с мен се качи някаква девойка и не перфорира билет. Кондукторката из засада веднага я атакува, а девойката се направи на глухоняма. Най-веселото беше, че малко преди да доближи следващата спирка (на която слезе всъщност), от чантата и весело, но тихичко зазвъня мобилен телефон, който тя веднага бръкна и изключи преди дори аз с моят уж неувреден слух да съобразя откъде идва. Добър рефлекс за глуха! Впечатлен съм…

Лягайки си тази вечер преди да заспя ще поразмишлявам за какво точно служи GSM-а на една „глухоняма“ и колко често явление са те в градския транспорт на София. Може би за SMS-и… Ако не можеш да го кажеш… напиши го…

Доникъде няма да я докараме с това мислене на дребно…

В момента Марица залива Пловдив, като междувременно е отнесла половин пазарджишко, заедно с къщите на много хора. Защото някой не се сетил навреме да източи някакъв язовир и защото по принцип всички знаят, че речните корита трябва да се чистят за да не останем без мостове, но никой не го прави, защото така е по-лесно. Вместо това там се садят домати, въдят се кокошки и се хвърлят боклуци. Заради далаверката с ничията земя, заради мисленето на дребно – че някой бил малко по-хитър от другия будала…

До това водят далаверките на дребно и мисленето на дребно… до едни кошмарно големи последствия. Рано или късно… Защото не може винаги да ни се разминава…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

4 коментара

  1. Не знам дали чу какво обясни шефа на тамошната гражданска защита по повод неизточването на язовира навреме. Той каза, че за напояването на Тракийско поле са нужни 120 млн. куб.м. вода, а в язовира до началото на трагедията е имало 119 млн. Решил човека да не рискува, макар да имало опция да източат до 80 млн. и после да чакат запълването. Ама нали пусто сме наплашени от суши и погубени реколти, не посмял. „Ако имало как знаем…“, каза той в заключение.

    От сегашна гледна точка можем спокойно да го оплюем, но ако беше допуснал 40 млн. недостиг и на следващия ден беше пекнало едно ми ти слънце без капка дъжд седмици наред, и реколтата щеше да се съсипе и изсуши, и пак да го ругаят за некомпетентност и да го плюят, че от прибързаност, кокоша паника и шубе е пуснал водата, и сега какво ще се яде, кой ще компенсира хората за реколтата…

    Та мисълта ми е, че като се обърне колата, пътища много, но когато от теб зависи нещо, винаги има риск от неправилно решение… Трудно ми е да го осъдя…

    Отговор

  2. Всеки има право на грешки – няма спор. Но някои грешки нямат опция за прошка. А аз не чух за оставки?… Винаги има риск от неправилно решение – права си, но нещо много станаха неправилните решения, които прощаваме с лека ръка – а някои хора са на някои позиции, не за да се шматкат и да се правят на велики или да си чоплят носа в някой кожен стол за висока заплата и опции за бизнес далавери, а за да СЛУГУВАТ на тези, които плащат данъците си.

    Освен това не е работа точно на шефа на гражданска защита да знае какво да се прави с язовирите, но е негова работа да е наясно за възможностите. А за дъждовете се знаеше още от понеделник-вторник, както се знае, че от утре следват нови… И съм сигурен, че никой не си е мръднал пръста, защото то е очевидно. И ако в Ихтиман стихията може би беше непредвидима, то това с язовир Тополница е простотия…

    И ако Пловдив и селата около Пазарджик не разкатаят мамата на половината местна администрация чак до кметовете си – аз лично ще се срамувам, че съм пловдивчанин…

    Не ми е за друго – ама няма ли поне веднъж в тази България да се намери един пич, който да излезе и да каже – „виновен или не – аз чувствам, че съм един от тези, които трябва да поемат отговорността за това – ето моята оставка“…

    Отговор

  3. И защо с години никой не се погрижи в речните корита да не се садят домати и да не се градят кокошарници. Та години наред се садяха домати точно под моста на Панаира на пъпа на Пловдив – в речното корито!?… А колко ли кокошарници и доматени плантацийки с дървени колци е имало до вчера в коритото на Марица? И колко от тях са затлачили мостове вчера или ги отнесоха? Дали голям процент от тях не са виновни и за отнесените къщи покрай прелелите реки?

    Защото можеш да си садиш домати на ничия земя и пет и десет години – и идва един такъв момент, в който хиляди боклуци в реките стават стихия, която руши и срива всичко по пътя си… И за такъв тип безотговорност си говорим… Щото иначе много се кефим на пословиците „сиромах човек – жив дявол“…

    Отговор

  4. Прав си Йовко. Тези дъждове направо си показаха колко струва народа и как се грижи за природата си. Много пъти като съм минавал по моста на Панаира съм се чудел, какво ли ще се случи ако тази река вдигне нивото си с 1-2 метра. Доживях да видя как тези боклуци правят мостове от паралелни на реката до успоредни. Вчера ми се наложи да излезна от Пловдив в посока Хасково и цялата местност около Рибарска Среща беше залята във вода. Имаше и един паркинг с коли пак в тази област, където водата беше стигнала до покривите на колите и хората стояха на пътя и гледаха отчаяно.

    Надявам се поне някой от управляващите да си вземе поука и да направи нещо по въпроса.

    Много готина статия за филтрите. Благодаря за информацията :)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо