Ако някой се е надявал да си счупя упоритата тиква на картинга, трябва да го разочаровам. Оцелях и този път. Въпреки, че карах без каска, защото нещо не успях да напасна очилата си и каската заедно. Всъщност не бях карал отдавна такова животно и бях по-предпазлив. А и беше страшен студ на пистата въпреки, че карах с дебело яке, което за жалост бях поразгърдил, дано утре да мога да говоря. Гърлото винаги ми е било слабо място през зимата. Иначе времето днес и вечерта навън в момента е страхотна – само за романтични разходки.

Купих един FZ3 за Владо от Техномаркет, но още не съм го ръчкал, защото оставих батерията му да се зарежда, което ме наведе на мисълта, че като дойде моя апарат ще трябва да се ръсна освен за по-голяма карта и за втора батерия, защото с една-единствена не си е работа.

FZ3 е значително по-малък от FZ10 и FZ20 и има някакъв сюрреалистичен сенник, който ме свали под масата. Добро впечатление ми направи, че е доста бърз. На мен специално ми се струва неудобно малък, но това си е въпрос на вкус, аз обичам да усещам апарата в ръцете си, да лежи удобно в дланта ми и да не свивам пръсти като го държа, но пък сигурно ръцете ми са големи… Разликата с FZ10 е, че FZ3 е само 3-мегапикселов, LCD-дисплея е инч и половина, а не два инча, няма възможност за допълнителна външна светкавица и обектива е различен – няма ръчно фокусиране, но пък за сметка на това е с по-новия и по-бърз процесор на FZ20. И няма спор – изглежда секси…

Пихме и по една бира с адаша и Весо в Химическия факултет и сега се връщам да си поиграя с апаратчето на Владо и да подредя мислите си за утрешния ден. Може би още по-важен от днешния.

Някой ще ми стиска ли палци без да знае за какво? ;)

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

5 коментара

  1. Аз стискам палци без да знам за какво … стисках и докато се возех при теб в колата. Трябва да призная, че от тогавашното стискане на палци нямаше смисъл. Вече си посвикнал да караш каляската в София.
    Беше приятно изкарване наистина. Пожелавам ти по-често да се забавляваш… а и го пожелавам на мен си.
    Я направи една снимка на „сървърното“ си … аз ще се постарая и аз да направся една на моето. Трябва да се посмеем малко :-)

    Отговор

  2. Какви картинги, какви пътувания, какви коли бе?! Абе, вие в тази София сте се побъркали, бе!! Не ви ли стига екшънът и адреналинът по софийските пътища – дупки, маршрутки, пешеходци-самоубийци, гладни катаджии, неработещи сфетофари (стига ли?), ами сте тръглани да се трепете на нещо, дето върви на три пръста от асфалта. Не го разбирам и това сие….
    Аз, като пътувам из София, обикновено ме возят – тогава не стискам палци, просто си държа въцете на топките, че поне те да останат здрави, ако стане нещо. За лицето и останалото има пластични (и други) хирурзи, но ако нещо друго пострада, не ми се ще да си помпя атрибута, като Азис :)

    Отговор

  3. Абе ти за адреналинов глад не си ли чувал – готино си е… малко ръцете после ти се виждат чужди, че си държал цялото чудо с тях (няма серво за жалост), но тръпката си е тръпка…

    А и няма пешеходци по пистата ;)

    Отговор

  4. Григор Гачев 29 ноември 2004 в 18:53

    Аз ще ги стискам, с удоволствие – особено ако се окаже, че е имало за какво :-)

    Отговор

  5. :-). Ти първо опитай, след това ще си говорим. Удоволсвието е невероятно. Вярно, скоростта е някъде около 40 км/ч, но усещането е съвсем различно отлколкото в колата. Абе ти ми се появи в София, ако трябва с жени ще те премамя, но ще те кача на такова нещо!

    Отговор

Ако искате да споделите нещо