Заведох Асен и Владо на Камината – това вече определено е пиесата, която съм гледал най-много пъти през живота си, а и едва ли това ще е последния път. Тони вече ме бъзика, че ако Валентин се разболее ще мога да го заместя на сцената, защото навярно знам репликите наизуст. Вярно е, че ги зная – интересно ми е да следя колко различни са четирите или петте представления, които гледах. Весело ми е да откривам идеите на екипа в промяната на някой малък детайл или пък дори лапсусите или някои импровизации в текста. Това е като книга, която четеш няколко пъти и всеки път откриваш нещо ново. А пиесата е достатъчно многопластова за да си струва да погледнеш всеки детайл от различни страни.

След представлението се занесохме заедно с екипа на бира в едно заведение, каквото не подозирах, че може да съществува в центъра на София. Unbelievable underground. Както и да е… с Тони подложихме Асен на кръстосан огън и съм сигурен, че колкото и да не си признава все е закачил нещичко, което ще го зачопли рано или късно. Със Сибина и Вальо си поговорих много малко заради конфигурацията на масата – пък и някак си малко ми е особено усещането да ги приемам като Сибина и Вальо вместо като Ирис и Хенри. Сигурно при втори опит ще свикна.

Григи, не съм те забравил, но се прибрах преди малко. Извинявай!
Дончо, огледалото на есето на Еми е тук.

Написано от Йовко Ламбрев

IT и Интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

8 коментара

  1. Йовко, Еми, благодаря ;)
    Прочетох (диагонално, все пак съм на работа, а работата не ми е свързана много с това да чета [особено свободно] съдържание ;) ) есето, и ми хареса. Има 1-2 неща с които не съм особено съгласен (като това, че аз съм избрал кога да се родя, склонен съм да „обвинявам“ родителите си за това ;) ), но иначе усещам, че има нещо в този текст, което още не съм успял да уловя.

    Затова ще трябва 2-ро четене (и след това ще гласуваме законът параграф по параграф)!

    Отговор

  2. Ако не го прочетеш поне три пъти внимателно ще си сложа специална версия на WP с особено отвратително отношение към .NET-based RSS-четци. Аз заради тебе го mirror-нах! И ще те изпитам дали си го научил – да знаеш! ;)

    Отговор

  3. Йовко, обещавам!
    Не съм (чак такава) неблагодарна свиня бе, поне учтиво ще те излъжа, ако не го прочета :).
    Но наистина ми е интересно, даже мисля feedback да пусна на момичето, ако успея да си създам мнение за четивото.
    Feedback/критика във вид на блог постинг :)

    Отговор

  4. Аз с леко закъснение се разцъках из блога ти за повече подробности за „Камината“, защото някак всичко, свързано със съвременния театър ме настройва леко (не много леко) скептично и ми навява скверни асоциации за моменти, в които си отишъл да се потопиш в атмосфера, която да те докосне до всяко сетиво, а получаваш бездарни, претенциозни и откровенно вулгарни излияния, получени франко злобно изненаданият ти мозък от Patron Saint of Mediocrity….
    Anyway, зачетох се сега и из коментарите, където ме перна през очите Правилната Дума – Джаз! Музиката е джаз! Значи, културният ми firewall леко се е попрестарал в настройките и аз изпускам нещо истинско.
    А идеята за плащането на изхода – бленувана от мен цял живот, но никога не видяна – ме убеди окончателно, че с тази пиеса дори да не постигнем единомислие, то поне сме постигнали единодушие:)))))

    И целият този преамбюл защо е, пита се в задачата? Ами за да разбера дали ще има постановки през февруари и кога са точно.
    Знам, че можех да питам и директно, но толкова се зарадвах на това, че не се сдържах да прокоментирам:))))

    Отговор

  5. Най-горе под главата на блога ми на първа станица стоят няколко редчета с разни емисии на прояви на свободна култура. Там едно от тях е винаги поредната дата за следващото представление на „Камината“. В случая на 24 февруари.

    Отговор

  6. Благодаря ти!
    Туй то, който има очи – гледа, който няма – се излага… Чудя се как да се подписвам вече, то ли дядо Йоцо, то ли Колчо:(……

    Отговор

  7. Сега пък и извинения! Я се засрами ;-)

    А това, че ти е проблем да възприемаш Сибина и Вальо като тях си, а не като Ирис и Хенри, им го кажи. Поизтъркан комплимент към актьор, но добър, когато е искрен. :-)

    Отговор

  8. E, аз предпочетох да ги похваля за това, че участват в нещо толкова трудно да бъдат първи… като това да правят пътеки в дълбок сняг. А пък и в живота са различни, което е чудесно.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо