Той – животът – е в мъжки род, а тя – смъртта – женски род. Нали? И ако смъртта е една красива, блестяща жена… като Джесика Ланг… нима не би ти се искало да я прегърнеш?…
Наум Шопов (преди минути по bTV)

Днес бяха бирените срещи – бях забравил, но Валери ми напомни с питане по ICQ дали ще ходя. Така или иначе не събрах сили да се занеса. Трябваше да платя наема си и да подредя мислите в главата си за лекциите ми в петък и неделя в Пловдив. Ще говоря за свободния софуер, видовете лицензи, софтуерните патенти и свободната култура.

Шопов ми беше на гости за малко и понеже, поради някаква неизвестна за мен причина, в хладилника ми имаше бира, си направихме нещо като ИББ в къщи. Поговорихме си за чалгата в ежедневието, за странния IT бизнес в родината, звъннахме на Калоян, навярно го намерихме на варненското OBB, и дори успях да си кажа три изречения с него преди да се грохне батерията му.

Разказах му, че напоследък се забавлявам със статистиката по какви ключови думи хората стигат до моя сайт. Фаворитите ми са „пощенски код на овча купел“ и „как да си прекарам телефон“, а скоро попадения бяха „потни момичета+снимки“ и „хубави крака“. За последното навярно е виновна историята с Ив, но за потните момичета и идея си нямам… Няма такива тук, бе хора. Няма! И в склада няма…

Иначе денят беше странно празен. Запълних го с размисли. Спрях фотоблога си – не искам да поддържам две различни системи, отделна тема, различни платформи, различни проблеми. Преместих двете публикувани снимки в този блог и пуснах още една. Да – в унисон с настроението ми е. Щом съм я пуснал днес, значи има защо да е днес, дори и без конкретна причина. Харесва ми. Истинска е – макар и тъжна. Много хора вече ми казаха, че снимката е хубава, но тежка. Навярно е така…

Преди малко получих писмо, което твърди, че било удоволствие да се комуникира с мен и че съм бил добър в това. Писмото беше откровено и мило всъщност, но се запитах защо тогава аз си мисля обратното. Поне за неумението да общувам точно с хората, които най-много ценя…

Всъщност софтуерa ми за галерия също не ми харесва особено. Кодът не се валидира, намерих security проблеми и това хич не ме кефи. Ще трябва да го сменям. Да видим кога ще намеря време за това…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

6 коментара

  1. Наистина ме хванахте точно над каничката с руйно червено вино и чинийката с туршия в „Морски вълк“, където тая седмица OBВ преживява подем и Ренесанс. Бяхме като стари другари, които не се бяха виждали отдавна и трябваше да си разкажат натрупаното за да синхронизират световете си. Накрая се наложи да ни изгонят защото останахме един час след края на работното време.

    Колкото до потните момичета, не е вярно че няма такива работи тук. Споменал си ги точно два пъти в твоя материал и ето аз ги споменавам още веднъж в коментара си. С оглед на рейтинга ти в Google, блогът ти може да стане един от основните сайтове за търсене на потни момичета. (Ох! 4-ти път! Ама така е, като съм лекомислен…) Да не говорим колко хора ще открият блога ти, ако сега без да искам повдигна тема за някакви пароли за порно сайтове… ама на, защо да го правя? ;-)

    Отговор

  2. И колко хора ще останат разочаровани само?… Какъв ужас! Освен да взема да направя една wet фотосесия?! Ама аз и там ще търся красивото – все така правя… Всъщност дали да си призная публично, че имах съвсем сериозни опити в art nude фотографията, но не знам дали се дължеше на моите умения или на обаянието на момичето, което ми беше модел.

    Както и да е… засега планирам само една прозоречна фотосесия по идея на един приятел. Да видим какво ще се получи… И там не се предвиждат мацки.

    Отговор

  3. Само да не се чудиш после защо хората ще попаднат при теб и при търсене с думата „мацки“:)))))))))))))))))))))

    Отговор

  4. Ами Калоян има по-готин пример от живота на неговия блог :)

    А пък аз сега да не седна да си ревизирам речника, я ;)

    Отговор

  5. Още един сходен случай с Бенджамин Мако Хил: http://mako.yukidoke.org/copyrighteous/reflections/20050109-00.html

    Отговор

  6. И аз попаднах по странен начин на сайта, но слава богу не с търсене на пощенския код на Долно Нанагорнище. Търсех една песен „Миг като вечност“ на Тодор Върбанов/ между другото- не можах а я намеря никъде и ако някой може – моля да ми помогне/.. така достигнах до сайта на http://emerald.kusmet.net/… където се споменаваше за „За усмивките и хората…“ който ме остави без дъх.. четох го десетки пъти днес.. и все откривам нещо ново.. прочетох и почти всичко друго на сайта…. и ще продължавам… Благодаря

    Отговор

Ако искате да споделите нещо