Да побутнем бъдещето

Представете си, че сме няколко години напред в бъдещето. Но не повече от пръстите на едната ви ръка. Искате да произведете някакъв продукт. Влизате във фабриката с проектната си документация, записана на някакъв цифров носител… Или не – дори нямате съвсем прецизна такава, но с помощта на инженерния екип тя скоро става готова, като междувременно сте изяснили всички въпроси, свързани с това какви точно материали да бъдат вложени, какви техни специфики да бъдат използвани или евентуални проблеми и слаби места да бъдат избегнати. Как всичко да се направи при най-оптимална цена и бързина на производство.

Повечето от тези решения ви подсказва самата информационна система на фабриката, защото разполага с натрупани данни и статистика, а machine learning алгоритмите стават все по-добри. Съобразени са регулационните изисквания, ако продуктът има отношения към тях. Уточнени са доставчиците на материали, цените им, дори разполагате с прогноза как би се отразила върху вашата цена някоя промяна на пазарите на суровини и материали. Знаете кои и какви са възможните най-подходящи заместители. Знаете подробно как ще се рециклира продуктът ви, след като приключи експлотационният му период. Имате най-детайлни количествени сметки и при всяка промяна в изделието те се опресняват автоматично. Накрая слагате очила за виртуална реалност и разглеждате продукта си „на живо“ още преди изобщо той да е влязъл в производство.

Ако всичко е както трябва – пускате поръчката за продукция, фабриката се преконфигурира съобразно новото изделие, а това с всяка следваща година ще се случва все по-автоматично и бързо. Транспортни роботи ще зареждат от склад нужните материали, колаборативните им „колеги“ (коботи) по поточните линии ще обслужват машините и производството на новото изделие (сменяйки например изхабените инструменти, зареждайки заготовки, опаковайки и т.н.), а накрая, вече в склада за готова продукция, ще финишират подредени, с етикети или маркирани с RFID, NFC или QR бройките завършени изделия, готови за експедиция. Таговете на съответната маркировка вероятно ще са в blockchain база, за проследяемост и доказване на оригинално производство и произход. Хора все още ще са нужни, но повечето ще са в инженерния отдел или в, да го наречем, контролния център на фабриката. Сред машините ще бъдат все по-малко и по-малко. А подобно производството за все повече неща ще е все по-възможно да бъде дори денонощно.

По време на целия процес ще можете да следите бройките, темпото, разхода на суровини и енергия – и не в някакви ужасни таблици с мърдащи числа, а чрез удобни, човешки интерфейси и визуализации, включително отдалечено чрез смартфон или таблет, защото всъщност няма какво толкова да правите във фабриката… Системите за анализиране на данните от датчиците и следене на параметрите на машините ще „предвиждат“ и подсказват за евентуални претоварвания на машини и инструменти, за потенциални проблеми и брак…

„Мечтая да е възможно фабриката ми да е продължение на нервната ми система, да мога да я почувствам и да взимам решения на тази база“, ми каза наскоро един индустриалец.

И нека тук спрем да си представяме, защото… това изобщо не е фантастика. Технологиите, които са нужни това да бъде възможно, са вече около нас. В индустрията обаче има много препъни камъни, заложени основно от различни вендори, в стремеж да запазят пазарни сегменти за себе си. Много машини не споделят никакви данни. Често липсват стандарти (или пък те не се ползват), които да спомагат интеграцията между компоненти от различни производители. Доставчиците на информационни системи се опитват да продават това, което вече са разработили, и твърде малко се интересуват от реалните нужди и проблеми в производствения сектор. След десетилетия, в които се извършва автоматизация и цифровизация (да, формално третата индустриална революция започва през 70-те години на миналия век), информационните технологии продължават да са фокусирани предимно в enablement и поддръжка, и твърде малко в реални, практични и ползотворни, специфични за сегмента иновации. В света на ИТ продължава да вирее горделивото, но безпочвено очакване индустрията да се напасне към тях, вместо технологиите да са пригодни за индустрията.

Но в крайна сметка иновациите се случват – при това лавинообразно. Някои са по-значими от други или пък изчакват своя момент да заблестят. И това съвсем не е самоцелно или извън контекст.

Такава модерна, дигитална фабрика е напълно възможна. От днешна гледна точка е по-лесно да си я представим като плавна еволюция на съществуваща традиционна такава, отколкото да се планира и построи от нулата. И при това не са нужни твърде много време, твърде много хора или някакви огромни усилия. Трябва да се огледат и оценят налични платформи и технологии заедно с възможните интеграции помежду им. Да се отсеят тези с най-добър потенциал и да се тестват в реална среда. Да се подберат или доработят приложения. И нещата ще започнат да се получават – не изведнъж, но всичко това е напълно реалистично – и ако се стартира сега, да започнат да се виждат реални резултати между 2020 и 2025 година. При това в България, в Пловдив, в Търново или Габрово. Или навсякъде другаде, но преди няколко дни с един от визионерите в индустрията около Пловдив обсъждахме, че ако успеем да го направим тук, значи може да се направи навсякъде. И да се мултиплексира колкото е нужно.

Нужни са няколко души с капацитет и готовност да се фокусират в темата – в идеалния случай ще са хора, малко по-широкопрофилни като натрупан опит, които не се страхуват да мислят извън рамките на текущата си тясна специалност. Такива, които да са с нагласа бързо да скачат и навлизат в нова територия, софтуер или платформа. Да имат способността да вникват под повърхността на техническата документация, за да преценят потенциала на една система. Важен е интеграторският подход – погледът към общата картинка и крайната цел всичко да работи заедно. Потенциалът на една машина или система извън контекста на общата интеграция, ако тя е твърде трудна, скъпа или невъзможна, е с пренебрежимо значение. Всякакъв ИТ опит ще е от полза, но в идеалния случай комбинацията от ИТ и инженерство (електроника и/или автоматизация) ще е брилянтната сплав. Иначе всяко окей по някоя (или повече) от следните посоки ще е плюс:

• аналитично и критично мислене (креативно и out-of-the-box)
• някой от стандартните езици за програмиране като C или Java
• някоя и друга база-данни (поне SQL), както и HTML, и REST
• опит с програмиране на контролери
• IoT или IIoT (Industrial IoT), MQTT (или други M2M протоколи)
• комфортно ползване на различни операционни системи (минимум Linux и Windows)
• PLM (product lifecycle management), но не PLCM (product life-cycle management в маркетинг смисъл)
• machine learning
• всякакъв друг опит в/от индустрията
• умения за кратко и фокусирано изразяване и писане
• готовност за споделяне на знания и работа в екип
• прагматичен и практически-ориентиран подход към проблемите
• използване на инструменти за управление на задачи, проекти и лични ангажименти (календар, trello, todoist и др.)

Английският език е нужен като минимум на работно ниво, защото макар и не непрекъснато, ще се работи в многоезична среда и този език се явява най-малкото общо кратно за общуване и документиране.

И ако това по-горе зазвучи претенциозно в нечии уши, бързам да уточня, че няма да правим никакви революции и иновации – просто ще свършим малко полезна работа. В идеалния случай просто ще побутнем леко еволюцията напред. 🙂

Такива неща вече се правят в една или друга степен. Започват да се появяват и вендори, които ще твърдят, че могат да продадат най-подходящото цялостно решение. Истината е, че много от тях просто се опитват да вкарат колкото могат повече клиенти в собствената си екосистема. Няма универсални решения – във всяко индустриално производство има много специфики, които трябва да се имат наум. Решенията е добре да са „ушити“ по мярка и интегрирани, с подбор на най-оптималните компоненти от различни вендори.

Затова размахвам знаменце, че търся колеги и партньори. Имам подадени ръце и готовност за съвместна работа с представители на индустрията около Пловдив (в момента ми е най-лесно и на мен, и на тях, да разсъждаваме в рамките на Пловдив). Основната тяхна тревога е, че няма да се намерят нужните хора. Затова искам да проведа като начало един тур от разговори с тези, които биха се заинтересували да работим заедно по темата, а след това ще обсъждаме следващи стъпки. Имам няколко души наум, с които ще говоря лично, но по-голямата част от тях са ангажирани с други неща. Затова, пишейки този текст, се надявам, че ще се намерим и с нови колеги.

Аз лично вярвам, че успехът е свързан с партньорство и колаборация, а не е заключен в ревнивото пазене на двадесетте реда код, които си написал така или иначе пак като импровизация върху нечий друг труд, положен преди теб. Знанието, затворено между двете ти уши, просто остарява бързо и не върши никаква работа, ако не си го споделил с останалите. Времето на парцелираното познание и ексклузивни умения приключи неотдавна. Сега можем да постигнем нещо смислено само чрез взаимни усилия и екипна работа.

В случай че проявявате интерес, моля свържете се с мен и споделете каквото прецените за важно за ваш предишен опит или нагласа към темата. С най-интересните хора ще се постарая да се видим на живо възможно най-скоро.