Вчера едва успях да почистя SPAM-а натрупал се през двата дни на OpenFest и да си събера малко багаж и междувременно се оказа, че съмнало преди да се наспя. Изгасих часовника и отмених алармата му, защото за жалост няма да има кого да буди в следващите 4 дни.

Имах среща рано сутринта в една банка, после се опитах да свърша каквото мога в офиса, но отзвукът от OpenFest ме засипа – точно преди да потегля за летището Богомил успя да се вреди за едно бързо email интервю.

С нежелание тръгнах към летището – вече ми стана рутина да скитам из Европа – командировките могат така качествено да ти убият желанието да обикаляш света, както нищо друго.

За първи път летя с чешките аеролинии и съм впечатлен. Докато австрийските и немските напоследък се правят на стиснати скръндзи, чехите сервираха доста обилна и вкусна закуска, питиета, после чай и кафе, десертче. Стюардесите на Луфтханза също не могат да се мерят по хубост с тези на CSA.

Прага ме посрещна слънчева и усмихната, но нямах много време до другия полет за Словакия и само притичах през летището. Вторият самолет беше малък и витлов като за вътрешен полет, какъвто всъщност почти се явява, доколкото трае 45-50 минути с излитането и кацането, но това не попречи и там да ни връчат сандвич, вафличка, френска минерална вода и чудно кафе. Летището на Братислава обаче ме хвърли в оркестъра – слизаш от самолета пред една пешеходна пътека, където просто тръгваш с крачета и влизаш в сградата към паспортния контрол. Няма автобусче – пеша с багажа и това е…

Взех си някакво такси – не можах да намеря такова, което да приема кредитни карти и платих кеш. Малко се изприщих, когато два завоя след летището на дисплея светеше числото сто и нещо, но за щастие бързо се светнах, че това е в местната валута, но пък не се бях сетил да проверя как се съотнася към еврото, затова нямаше къде да ходя и се доверих на шофьора, който ми обясни, че съм му дължал 15 евро. Е, после се оказа, че съвсем малко ме е метнал – взел си е бакшиш от 2-3 евро, но пък поне ми даде бележка.

Местната словашка крона се съотнася 40 към едно с еврото. Билетче за трамвая струва малко под половин евро за 30 минути пътешествие в центъра, а за 5 евро (210 крони) можеш да си купиш карта за целия град за три дни. Не знам дали не греша, но някак си тук ми се вижда нещо евтино в сравнение със Загреб или Германия. Разбира се не и хотела, в който съм отседнал. Той е част от веригата InterContinental, освен това неясно защо съм на Executive floor – не че се оплаквам. Сега се сещам, че имам и Priority Club карта за тази верига благодарение на престоя ми в Holiday Inn в Щутгарт, но за какво ли да я показвам, едва ли ще ми предложат президентския апартамент ;)

Първото, което забелязах в стаята бе едно мъничко сивичко Cisco 575 LRE, което отзад има ethernet дупчица – бучнах се там и ура – работи. Имам Интернет… пуснах stunnel-ите към България и имам POP3 и SMTP при това криптирано. Да живее secure email решението на OpenIntegra.

Ужас – в пощата ми само за половин ден са се събрали над 150 писма. Предпочетох да се поразходя… На рецепцията твърдят, че интернета е безплатен – де да видим. Въпреки, че при цена от 220 евро на вечер (каквато била нормалната цена за този етаж) мисля, че трябва да осигурят и роб с ветрило… или по-добре робиня… Чудя се защо трябва да съществуват такива цени, когато никой не ги плаща – обикновено всички корпоративни клиенти ползват специални отстъпки… Както и да е… Разбрах приблизително къде трябва да се занеса утре и се пошматках наоколо.

Словаците здраво ги тресе хормонът (или сексуалната революция) – навсякъде плакати за mix-клубове, стриптийз (и мъжки и женски), предизвикателни реклами. Съвсем като в България. Въпреки, че не мога да отрека, че нежния пол тук също изглежда така, че лесно губиш равновесие. До петък може да се превърна в почитател на блондинките – 75% тук са такива. Бели, светли, секси и зиморничави – всички хора, които срещах по улиците бяха с палтенца, някои с ръкавици дори (!), а аз си щъках по сако и риза и ми беше добре, но всички ме гледаха странно… Словаците мъже са с много смотана визия – направо не си заслужават красивите момичета до тях – и едни такива някак без самочувствие – може и да се заблуждавам, знам ли…

Беше рано по часовник, но всъщност още не съм видял Братислава на дневна светлина – в 19:00 местно време беше вече тъмно. По улиците иначе е пълно с млади хора – нищо, че е понеделник – не знам защо усещането ми е все едно съм в един голям и пълен с младежи Баден. През прозореца на стаята ми гледката е страхотна – подозирам, че Братислава е много красив град, дано да остане време за снимки…

Прибрах се в хотела, прерових пощата си и написах няколко реда за linux-bg.org за отминалия фест и смятам да си лягам.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Ако искате да споделите нещо