Фотоневоли

Няма да кажа за кое фото става въпрос, просто защото собственикът му е добър професионалист, свестен пич и от него винаги може да се научи много. Но вчера оставих в неговото фото четири филма – два черно-бели и два цветни, три от които бяха по C41 процес, а единият черно-бял – за ръчно проявяване. Трябваше да ги получа днес в 14 часа – проявени и сканирани.

Отидох в 14:30 – бяха готови само трите филма по C41. Намръщих се, защото фотото се намира на неудобно за мен място в София. Всъщност когато отидох четвъртият филм беше още мокър, което значи, че изобщо не е бил започнат навреме за да ми го приготвят за 14 часа. Предложиха ми да отида пак след два часа. Отказах. Казах, че ще мина след работа или на следващия ден. И вместо да ми се извинят, че ме мотаят и не са изпълнили поръчката навреме – жената зад щанда понечи да ми вземе CD-то, на което бяха сканирали трите готови филма за да запишели там и четвъртия. Тук вече избеснях и запитах – нужно ли е да си доплатя за още едно празно CD, което да жертват за четвъртия ми филм? Та на мен ми трябва именно CD-то по дяволите… Не – не било нужно – ми отговориха. Но не с чувство за вина или нещо подобно – беше в стил – от нас да мине… Всъщност всеки филм би следвало да записват на отделно CD, доколкото „непосилната“ му цена влиза в цената на услугата. Нали мога да си нося филмите и един по един… Цигания за един носител?… Филмите не са нарязани, нито са в класьор. А това струва най-много някакви стотинки.

Върнах се в офиса и пъхнах CD-то в компютъра – един от трите филма беше сканиран с ляв куц крак. Другите два стават за нещо (примерно за web), което можеше да се предположи, щом се събират на едно CD при това повече от наполовина празно. Удоволствието ми да си видя кадрите отиде по дяволите. Вечерта взех и четвъртия филм – и той е сканиран с краката. Дори с два надраскани кадъра… Поне проявяването е направено както трябва – даже е перфектно. Но… какво от това като ми вгорчиха удоволствието от резултата…

Преди давах филмите си в едно квартално фото в Света Троица – открих го докато работех в Siemens – там работеше едно семейство – баща, майка и дъщеря им. Всъщност именно момичето обикновено работеше нещата около филмите и машината. Още първият път като отидох там тя ме попита, с какво снимам и когато и казах, че камерата ми е огледално-рефлексна, тя попита дали може да направи снимките по нейна преценка, а не на конвейр. Казах, че мога само да се радвам ако го направи. Оттогава тя винаги работеше всеки мой кадър поотделно. Като отидех да си получа снимките ми разказваше кой кадър е бил недоекспониран или преекспониран, какво е опитала да поправи. Първият път даже някак ми беше конфузно някой да пръсне снимките ми по щанда и да ми разказва кое къде и как. Но всъщност никога повече и не помислих да отида в друго фото. Филмите си получавах нарязани и подредени в лист за класьор – без излишни питанки дали искам или не… За съжаление, когато след години бизнеса им набра скорост, те си наеха персонал на заплата и изчезнаха иззад щанда. И разходката до Света Троица вече не си струваше.

Днешната случка само окончателно ми доказа, че при първа възможност ще трябва да се сдобия със собствен скенер. И въпреки, че много отдавна не съм проявявал – ще се ориентирам към филми за ръчна обработка и ще си ги работя сам. Не желая да толерирам посредствеността на някакви некадърници, наети на заплата. Не благодаря! Така не се прави бизнес!

Порнография или изкуство?

От днес в RSS емисията на моят Google Reader ще се появяват и фотографии от Flickr-групи или фотоблогове, които следя и в които голотата на човешкото тяло се използва като изразно средство. За мен това е красиво и представлява изкуство, но според най-новото ни съвременно българско законодателство това (може би) е порнография, също вероятно е несъвместимо с обществения морал (wtf?), който със завидна лекота понася корупцията, убийствата и мутрите, но може би е особено много чувствителен към някое голо дупе. Всъщност понеже днес в „Тази сутрин“ по bTV Бареков произнесе крилатата фраза „сърце, дупе – все едно“… навярно и законодателите са изхождали (дали тази дума не симулира неприлични помисли?) от това, че няма много значение как се консумира културата у нас – кой със сърце, кой със задник… та и дефиницията им една такава…

Е, понеже аз не разпространявам въпросния feed – Google го прави – тези издайници – гледай как публикуват всичко, което чета и разглеждам, искрено се надявам, че няма да се озова в затвора за разпространяване на порнография… Чудя се обаче, така и така ходя по тънък лед, дали да не стартираме SimpleStudio подобаващо с един семинар по актова фотография, та поне да има за какво, дето се вика…

Срещу кретеноидните герои и геройства на нашето време има едно безотказно оръжие – масовото им пародиране… В името на изкуството, свободния избор и open-minded съзнанието на свободния и интелигентен съвременен човек!

Снимка: Dir.bg

anna nicole - dir.bg Интересно кога точно Anna Nicole Smith е позирала пред така известните и многобройни фотографи на портала dir.bg. Тези фотографи очевидно са и олицетворение на скромността, защото предпочитат подписа под снимката да не носи тяхното име, а това на работодателя им.

Че снимката е смъкната от Интернет (дали законно или не е друга тема) е ясно, ама да я подпишеш и като своя вече си е нагличко… Пък това е масова практика не само на този сайт, а и на много печатни издания.

Движението за свободна култура има далеч по-висок морал и уважение към авторите отколкото стоящите зад тези популярни пладнешки кражби? Но разбира се някаква просвета и превъзпитание е далеч извън целите на всякакви кампании, организирани от Министерство на културата, НСБОП, Заки, Саня и компания…

Честито!

Докато убеждаваше всички, че продължението на договорът с Майкрософт ще бъде решение на това правителство, всъщност министър Калчев трябва да е знаел, че вече го е бил подновил още през септември миналата година, според днешният отговор на новият министър на ДА Николай Василев пред Парламента:

http://portal.bg/news.php?cat=main&read=20051609002

Новият договор бил за $22 млн. долара!!

Пак тежък ден

Денят беше нервен! Започна с посещение при клиенти, които хич недолюбвам, но за жалост в бизнеса емоциите никак не вършат работа. Сентенция, която по различни поводи си припомнях през целия ден.

Няколко телефонни разговора около обяд поне изясниха следващи бързи стъпки за решение на един друг проект. Надявам се другата седмица да мога да подготвя оферта и да я предам за премисляне преди да отида на острова. А имам и нужда от поне седмица отпуска, защото вече съвсем ще изпуша от това темпо. Лятото е хипер-шибан сезон – всички са в отпуска, натрупва се много работа, все се налага да заместваш някого, а доста често ти липсват хора, от които зависиш, а те си плацикат нейде крачетата в морето. Няма лошо – ама и аз искам…

Закачих линк Other Blogs I Read в менюто, който води към публичния ми bloglines интерфейс. (Update: вече към Google Reader)

Трябва да приготвя и лекцията си за бизнес-моделите и икономиката на софтуера с отворен код, което за мен си е предизвикателство. Въпреки флирта с незавърешното ми в знак на протест икономическо образование, аз винаги съм се осъзнавал като техничар и IT-човек, но предизвикателството си е предизвикателство и смятам да го поема. С Тони не сме съчинили и нищо креативно за острова досега, което лекичко ме тревожи – не че няма да го сътворим до сряда, но това означава, че не сме в креативно настроение.

За капак на всичко, отивайки днес в едно фото да оставя една лента за експресна обработка виждам свои снимки разхвърляни из гишето на девойката, която приема поръчки – в смисъл снимки, които аз съм правил и съм process-вал при тях. Очевидно са си направили копия за себе си.
– Мога ли да запитам поради каква причина виждам свои снимки при вас? – питам моментално…
– Верно ли са ваши? – отговаря с въпрос девойката.
– Повече от сигурно!…

Така и не получих отговор. Освен смущението и… Там имаше и достатъчно други снимки, които не бяха мои, което означава навярно някаква подобна практика. Не че принципно всяко фото не може да прави същото, но някак си се подразних, защото точно тези снимки са на други хора, а в такава ситуация аз дори им предлагам да им дам и негативите за да си притежават те – целия продукт. А тези си направили копие – поне да бяха попитали…

Не бях в настроение за дискусия, но се чудя дали утре да не ходя да се карам с тях…

Scandal(н)o

Вчера се прибирах към Бели брези. Чакайки 204 пред хотел Плиска и зяпайки насам-натам, докато се появи автобуса, пред очите ми се изпречи един огромен билборд с поразголена мацка с хубави овалности отпред и надпис Scandalo. Дотук добре – супер даже – ама нали съм мъж – погледът ми се плъзна надолу към овалностите и какво да видя – там в епсилон околност със ситен шрифт написани координати – някакви телефони и email адрес. Ама адресът scandalo_ltd {eт} abv.bg.

Подразних се бясно за n-ти пореден път, както като видя подобни изпълнения по опаковки на вафли, пакети брашно, колбаси и какво ли още не. Абе, мама му стара, това са все фирми с някакъв приличен оборот в национален мащаб – бива ли такава срамотия да ползват сървъри за безплатна поща? Ами един собствен домейн е 25 лева, хостинг може да се намери за под 100 лева на година къде ли не – толкова ли не може да се отделят 125 лева за по-читав интернет имидж? В случая със Scandalo платили са (предполагам) за модел, за билборди на хубави места из София навсякъде, за щанд в ЦУМ – и на фона на всичко това, питам се аз, какво са още 125 лева на година? Ами не винаги кръпките са секси!

Да не говорим, че един собствен корпоративен сървър е смешни пари, поддръжката му също, а и сайт си струва да се сътвори…. Но като се позамисля – може би е по-добре да не го правят – защото вместо да го направят добре ще намерят някое прохождащо студентче да им направи 5 PHP-скрипта + дизайн за 200 лева… Информационни технологии ли…?

И всичко това ми дойде след абсурдно-потрисаща информация за поредните далавери на един от най-обичните ми министри…