Откровения

Pure Zen

Pure Zen

Тръгнахме толкова рано, че малко след осем прелетяхме отклонението за Пловдив на магистралата в посока Бургас. По навик щях да кривна към родното място, но се осъзнах навреме, че този път посоката е друга. Иначе София ни изпрати с предпазливи облаци, но колкото повече доближавахме морето слънцето ставаше все по-усмихнато.
Йовко Ламбрев
По пътя

По пътя

> „…защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре
Йовко Ламбрев
Ще те погаля нежно

Ще те погаля нежно

Ще те погаля нежно в утринта, тъй както летен бриз не те е галил и пак ще си припомним вечерта, за която всеки жадно се е молил. Ще те докосвам във вечерния полумрак сияеща, горяща от желания и вечността на този морски бряг ще си припомни стари съзерцания. Ще целувам
Йовко Ламбрев
Сън

Сън

Събудих се. Протегнах се към теб. Ти още спеше в полумрака. Само тишината беше между нас и часовникът нейде тихично тракаше. Ти беше сладка, топла, мека, притихнала в спокойния си сън. Косите галеха и криеха лицето ти като вечерта завила всичко вън. Прегърнах нежно сгушеното тяло, ти нещо промълви на
Йовко Ламбрев
Луната

Луната

> Защо си горе ти, луна? Кажи защо си, светило мълчаливо? Въздигаш се с нощта над тази степ и тръгваш. После спираш. Джакомо Леопарди Влакът е може би вече отнесъл със себе си тебе сега, оставяйки спомени, лишени от смисъл, за Луната, обвита в тъга. В очакване застава перона – ежедневната
Йовко Ламбрев