/ Забавно

В търсене на красотата

Разходката е една непрекъсната последователност от опити да не паднеш.
Бойчо Пейчев (Бобсън)

Още миналата година бяхме уговорили днешния фотолов из Витоша и вчера набързо се договорихме да бъде днес, като съвсем не се усетих да се възпротивя на ранния час, избран от Бойчо и снощи с изненада осъзнах, че всъщност ще трябва да се измъкна от леглото си по-рано отколкото обикновено ставам за работа. Събрах в по-голямата си фотографска чанта два апарата, въпреки че с филмовия направих само една единствена снимка и само го разхождах, но все пак все още се опитвам да свикна с цифровия и се насилвах да разчитам на неговите услуги.

Около 7:40 вече бях пред билетния център на НДК, където само след 2-3 минути се появи и Бойчо. Оказа се, че останалите поканени в приключението липсват и затова малко след 8 само двамата се натоварихме на една маршрутка за Драгалевци и от там с лифта нагоре. Слязохме при първата възможност, погълнахме по нещо топло и продължихме пеша. Слънцето точно правеше първите си опити да пробие през облаците и всъщност на няколко пъти успя. Пътят до хижа „Камен дел“ беше приятен и лесен, супата от коприва със сирене невероятна, а гледките по пътя до там към София и към гората вълнуващи и много красиви. Към един часа следобед решихме да продължим похода. Вън вече валеше снежец…

Времето беше студено, но свежо и приятно, предразполагаше към съзерцания и всъщност и по обратния път надолу през Златните мостове към Владая отново не снимахме особено много. За сметка на това си поговорихме за нещата от живота, за Мечо Пух, за важните хора, които минават около всеки по пътя му на тази земя, за сблъсъците или разминаването с тях, за търсенето, за раните, за болките. И всичко това пасваше чудесно в комбинация с опитите ни да се преборим с неприятно стръмния и хлъзгав път, по-който слизахме. Не беше лесно, понатъртихме се, понарязахме се тук-там, но беше забавно и весело.

Наближаваше 17:00, когато се вмъкнахме в селската кръчма на Владая и си поръчахме за кеф една каничка хубаво Мерло преди да намерим маршрутката за София.

Бойчо, мерси за прехода, разговора и компанията! Ще трябва да повторим скоро. И все пак ще перифразирам твоята квинтесенция за деня, пък ти ако искаш можеш да ме замериш с нещо от Мечо Пух 😉

Животът всъщност е една непрекъсната последователност от опити да не паднеш.
Бойчо Пейчев (Бобсън) (modified)

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT експерт, предприемач и блогър. От време на време - запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Забавно, Лично, Фотография
В търсене на красотата
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell