Разходката е една непрекъсната последователност от опити да не паднеш.
Бойчо Пейчев (Бобсън)

Още миналата година бяхме уговорили днешния фотолов из Витоша и вчера набързо се договорихме да бъде днес, като съвсем не се усетих да се възпротивя на ранния час, избран от Бойчо и снощи с изненада осъзнах, че всъщност ще трябва да се измъкна от леглото си по-рано отколкото обикновено ставам за работа. Събрах в по-голямата си фотографска чанта два апарата, въпреки че с филмовия направих само една единствена снимка и само го разхождах, но все пак все още се опитвам да свикна с цифровия и се насилвах да разчитам на неговите услуги.

Около 7:40 вече бях пред билетния център на НДК, където само след 2-3 минути се появи и Бойчо. Оказа се, че останалите поканени в приключението липсват и затова малко след 8 само двамата се натоварихме на една маршрутка за Драгалевци и от там с лифта нагоре. Слязохме при първата възможност, погълнахме по нещо топло и продължихме пеша. Слънцето точно правеше първите си опити да пробие през облаците и всъщност на няколко пъти успя. Пътят до хижа „Камен дел“ беше приятен и лесен, супата от коприва със сирене невероятна, а гледките по пътя до там към София и към гората вълнуващи и много красиви. Към един часа следобед решихме да продължим похода. Вън вече валеше снежец…

Времето беше студено, но свежо и приятно, предразполагаше към съзерцания и всъщност и по обратния път надолу през Златните мостове към Владая отново не снимахме особено много. За сметка на това си поговорихме за нещата от живота, за Мечо Пух, за важните хора, които минават около всеки по пътя му на тази земя, за сблъсъците или разминаването с тях, за търсенето, за раните, за болките. И всичко това пасваше чудесно в комбинация с опитите ни да се преборим с неприятно стръмния и хлъзгав път, по-който слизахме. Не беше лесно, понатъртихме се, понарязахме се тук-там, но беше забавно и весело.

Наближаваше 17:00, когато се вмъкнахме в селската кръчма на Владая и си поръчахме за кеф една каничка хубаво Мерло преди да намерим маршрутката за София.

Бойчо, мерси за прехода, разговора и компанията! Ще трябва да повторим скоро. И все пак ще перифразирам твоята квинтесенция за деня, пък ти ако искаш можеш да ме замериш с нещо от Мечо Пух ;)

Животът всъщност е една непрекъсната последователност от опити да не паднеш.
Бойчо Пейчев (Бобсън) (modified)

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

12 коментара

  1. … и ако ми позволиш да добавя, че единственото, което има значение е да можеш да се изправиш, да се поотупаш и да продължиш с усмивка :)

    Отговор

  2. Ти що не спиш бре?
    и
    Пи ли аспирин?
    и
    Не съм съгласен с перефразирането на „разходката е…“ или поне с опитът ти да ми го припишеш.

    Разходката е една последователност от опити да не паднеш, преобладаващото от които количество успешни. Тези от тях, които биват по-трудно успешни си личат по своята зрелищност.

    Пък лично аз съм доволен от едно доста виртуозно падане, при което съжалих, че не съм си заслужил кино-папараци.

    Освен това нека и пред хора ти поднеса Извиненията си задету правихме Златните-Владая.

    Отговор

  3. Защо не спя ли? Ами както обикновено, man! Надбягвам се с живота – пък той не спира да раздава шамари ;)

    Пих аспирин, споко! Нищо ми няма – свеж съм като репичка, ходенето беше супер и съм адски доволен. Никакви извинения не се приемат и вместо да се извиняваш вземи да измислиш маршрут за следващия път :)

    Отговор

  4. Пък аз си легнах преди 2015 часа…
    И се наспах към 2300… :(

    Отговор

  5. успешен е бил фото-хънта. и снимките са чудесни (забележките са ужасно малко). пожелавам ви още много успешни фото-хънтове.
    а тука нито есен имаше нито зима като хората. няма и сняг!
    поздрави :)

    Отговор

  6. Никъде няма зима. Прага също беше суха и безснежна, в София има съвсем мъничко сняг и то едва от снощи. Цялата тази снежна приказка е заради Витоша.

    Отговор

  7. Явор Атанасов 16 януари 2005 в 15:32

    Мога да предложа един два маршрута. От „Алеко“ към Бистрица. Ако има повече сняг и слънце, ще попаднете на много приятни гледки. А към края на зимата по поляните излизат и минзухарите. По по-високите поляни – сини, а по по-ниските – жълти. При повече и по-твърд сняг хубав маршрут е и от „Алеко“ през „Академика“ до Железница. Но пак със слънце, иначе не си заслужава. И последно два маршрута „Алеко“ – „Златните мостове“. Единия през долното плато, „Средец“. И от там има няколко варианта. И втория през Черни връх, горното плато и „Кумата“. И то там след това има няколко варианта. Ако е слънчево, всеки от тези маршрути става за фотолов през всички сезони. Ходенето е малко повече, но затова пък мерлото след това е по-хубаво :)

    Отговор

  8. Явор Атанасов 16 януари 2005 в 15:56

    Забравих да попитам. За всяка снимка има доста информация. Тази за скоростта, блендата и светлочувствителността автоматично ли се измъква от файла на снимката?

    Отговор

  9. Ех, планина…. Няма да видя скоро, Дания е известна с това, че най-високата и точка е на цели 160 метра надморска височина!!

    Отговор

  10. Яворе, мерси за идеята! А за информацията около снимките… софтуерът, който ползвам позволява да измъква автоматично тази информация от самият jpeg-файл, когато кача нова снимка в някоя галерия. Тази информация се нарича EXIF-данни и се записва от самият цифров апарат, когато прави снимката. За жалост има няколо версии на тези EXIF-данни и трябва да видиш дали точно твоят апарат и твоят gallery-софтуер ще се разбират. При мен не е съвсем перфектно, но е по-добре от нищо – някои детайли добавям ръчно. Въпреки, че навярно ще го сменям скоро (по ред други причини) като намеря време.

    А и още нещо ако ползваш някакъв софтуер за resize-ване или друга фотообработка обърни внимание дали не забърсва EXIF-информацията от jpeg-файла при редакцията.

    Отговор

  11. Йовко, доколкото разбрах от прочетените блогове, ти си от Пловдив. Аз също съм от този край. Ако обичаш планината през пролетта и лятото можеш да направиш една екскурзия до с.Лилково. Пътят е страшно лош, но природата си заслужава. Превоз с такси струва около 14 лв. Ако отидеш там потърси Петър Даскалов 84-годишен е, но е като момче. Той ще те разведе из планината.

    Отговор

  12. Благодаря, по-рядко наминавам към Пловдив вече (живея в София), но идеята може би не е лоша.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо