Преди по-малко от година бях тук и не си мислех, че толкова скоро пак ще се срещна с този град. Странно е усещането, когато вече си бил някъде. Колкото и далече да е това, ти изглежда сякаш е някакъв квартал на мястото, където живееш. Всъщност то е и така някак… Като си помисли човек, че е на един час летеж от София – при това заради часовата разлика почти пристигаш по същото време. Вероятността да чуеш българска реч от непознати по улицата е абсурдно голяма. Днес ми се случи два пъти. Зяпайки табелите из града осъзнаваш как на „една крачка“ от теб са Прага, Бърно, Будапеща, Загреб…

Тръгнахме късно от Баден като се има наум неделния ден. Някъде между 10:30 и 11:00 потеглихме по магистралата и успяхме само с две грешки да стигнем до Пратера, за да оставим колите на паркинга на Lassallestr, 1 където се надявахме, че се броим на своя територия и няма да плащаме за паркинг. Така и стана. Там ни чакаше и Николай. Той е на друг курс в Щокерау (селце пак близо до Виена). В петък ще летим обратно заедно.

Занесохме се пеша до катедралата в центъра, където ние – аз, чехите и Юра – решихме да започнем едно голямо турне из града, а Ники реши да се върне към Пратера за да се пробва на въртележките и да се прибира след това.

Обиколихме повечето интересни места из центъра – Albertina, Josefplatz… открихме една страхотна фотоизложба на улицата. Казваше се The Earth from Above и представляваше страхотни фотоси от въздуха на огромни безлюдни или пренаселени пространства, пейзажи, птици. Страхотни фотоси имаше наистина – преснимах някои от тях – не се сдържах просто. Дори се продаваха в павилионче на съвсем добри цени, но беше жалко да купя някой малък формат, а няма как да донеса голям в багажа си… Седнахме в един Subway (това не е метро, а верига за бързо хранене като McDonalds, която е адски масова в Австрия) да сдъвчем по един огромен сандвич, след което си поставихме две цели в противоположните краища на Виена – първата Schönbrunn, а втората UNO city – островното градче по течението на Дунав.

Schönbrunn – за това място си струва цял отделен постинг. Нищо не бях видял от Виена щом досега не съм бил тук. Ако някога имате половин, а по-добре цял един свободен ден помислете си за това място. Уникално е… Всичко, което сте виждали, чували, слушали или прочели за императорски резиденции е без значение. Трябва да дойдете да се изправите пред входа, да се огледате в двора за да си кажете „Баси, какво нещо!“ и няколко минути по-късно да ви мине през главата мисълта „Е, и какво от това? Поредният замък – само дето е по-голям.“ И пренебрежително подминаваш по-нататък из градината му отстрани. Готино местенце – точно встрани от централния дворец. През нея можеш да го обиколиш и да стигнеш зад него. Направих няколко снимки и опитвайки се да догоня другите погледнах напред…

Онемях и застанах на място… Не – не съм видял оперната певица от преди два дни. Това е гледка, която не знаех, че мога да видя някъде освен в някоя филмова продукция. Не мога да го опиша. Разтърсващо е… Виждаш пред себе си парче история – толкова величествено и красиво кацнало на хълма пред теб и скривано досега от двореца, че изведнъж започваш да се чувстваш малък. Добре, че дишането е неволеви процес и се възстановява от самосебе си. Трябва човек да види тази гледка с очите си. Фотографии също не помагат. Няма как да уловиш гледката в кадър. Абсурдно е. Не мога да кажа нищо повече… Знам само, че със сигурност ще се върна тук някой ден отново за да се опитам да разбера какво почувствах днес.

Останалото от деня е някак без значение. С метрото стигнахме до острова. Започна да се сдрачава дори. През целия ден небето беше драматично, а времето ужасно студено. Всичко там наистина е супер-hi-tech, сградата на ООН също, но какво от това…

Рядко величието на съвремието може да те разтърси така, както величието на миналото… И понякога има защо…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

3 коментара

  1. Страшно нали влизаш през една порта която те впечатлява с размерите и се озоваваш в едно пространство колкото футбулно игрище в дъното на което има огромен замък и си казваш баси голямото нещо баси разкоша …

    когато стигнеш до замъка и минеш от другата страна разбираш че футбулното игрище е антре …

    Преди три години минахме от там с Искра много на бързо и си обещахме че ще се върнем отново …

    Отговор

  2. Явно много хора си обещават същото… :)

    Отговор

  3. Subway-сандвичарница има и в София на Патриарха. За сега по брой на заведенията отстъпват на МсД. временно надявам се.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо