Виртуално създание (18+)

Наскоро Джъмбо ми показа велика фотографска книга за осветление в портретната фотография. Всъщност почти без текст по страниците и. Авторът просто показва всяка светлинна схема чрез диаграма и няколко примера с хора – русокоса бяла жена, тъмнокоса азиатка, чернокожа жена и бял мъж, всички снимани по два пъти – веднъж на бял, и веднъж на черен фон. И така на всяка страница… Книгата е скъпичка, но пък със сигурност е най-доброто помагало по портретно светене, което ми е попадало в ръцете. А като си помисля какъв къртовски труд е било създаването и – и за фотографа, и за моделите му – цената определено спира да има значение. Вътре има над 150 светлинни схеми. Аз бих се самоубил ако трябва да заснема такъв учебник 🙂

В същия момент в главата ми се въртят няколко идеи – част от които са свързани с мои клиенти и приятели, а друга (евентуално) със семинарите и обученията около SimpleStudio, които освен практически, мисля да имат и виртуални/online емисии. В този ред на мисли, за една визуализация ми се налага да направя нещо сходно като автора на онази книга, макар и не толкова мащабно – а именно да направя поредица от почти еднакви снимки в различни светлинни условия и обстановка. Само като си представих обаче организацията на това нещо и бях на път да се откажа, докато не ми хрумна, че за целите на визуализацията ме устройва напълно тя да е 3D-симулация.

Преди време (за забавление) се бях запалил по 3D-моделиране, но така и не докарах до генериране на виртуални модели на разни същества, а и някак реших, че това не е… „моята чаша с чай“. В контекста на горната идея, обаче, реших да опитам да си сътворя моделка, с която лесно и бързо да опитам да направя въпросната визуализация направо на компютъра си, без да ангажирам нищо и никого. И след няколко часа вчера вечерта и днес… мога да се похваля с първото си виртуално същество – има си доста реалистична кожа, големи красиви очи и дори татуировки, движи се адски грациозно… изобщо мацка отвсякъде…

Гримът и е размазан, но не защото е плакала. Просто исках да видя колко реалистично би изглеждало. И още нямам никаква представа как да я облека, затова няма да я показвам в цял ръст, за да не загубим детската аудитория 😉

Редакция – 18 август:
P.S. Прежалихме детската аудитория…