секс

Sensual

Сексът е онова усещане – за докосване, за отдаденост, за общуване. Докосване до тялото на другия, до сетивата му, до душевността му – понякога само с поглед или вдишване. Ако обичаш някого, обичаш докосването му – тялото ти харесва топлината на допира, обичаш да се оставяш на емоционалната буря на сетивата си, обичаш да се …

ПродължениеSensual

Уикенд в сладко-кисел сос

Никога не съм обичал неделните следобеди. Напоени са с онова усещане за край, с което се връщаш обратно в делничните мисли, емоции и задължения. Цяла седмица си чакал уикенда с надеждата за нещо различно, а в неделя следобед това намерение за щастие, осъществено или не, просто се стича заедно с дъждовните капки между отчаяните махове …

ПродължениеУикенд в сладко-кисел сос

x100

Обичам да гледам рекламни клипчета. Да знам, че е странно, затова уточнявам – обичам да гледам такива, които носят оригинална идея. Които не те бутат първосигнално към продукта, а които се опитват да те омагьосат, които разказват история, които отделно от самия продукт са провокация, шега, изкуство, преразказ, магия…

Преди време Fujifilm решиха да направят една различна фотокамера. Разкриха предварително детайлни подробности за нея в специален сайт, напук на установената практика да се пази в тайна всичко до последния момент. Облякоха страхотен и модерен сензор в ретро дрехи, които едновременно правят апаратчето уникално и красиво, но и в същото време ненатрапчиво, когато е килнато на врата на шляещия се фотограф…

А къде може да се шляе един фотограф с малка и компактна камера с 35-милиметров обектив, ако не близо до хората… на улицата… в пулса и темпото на града… в къщи… сред приятелите и семейството… снимайки реалния живот, в цвят или черно-бяло, с репортажната неподправеност на болките и емоциите…

И каква реклама би била подходяща за такава камера? Разбира се, навярно не в Европа и Америка заради все по-клишираните ни съзнания и възприятия… И никак не е нужно да си фотограф за да усетиш магията около тази камера, но отдавна не бях попадал на толкова различна и въздействаща реклама, в толкова уникален синхрон с това бижу, наречено простичко x100…

Японският текст гласи:

Like a stray dog, I take pictures here and there.
If you call a photograph a record, I say it’s more of a memory.
The story, someday will be gone but the memory will remain forever.
The by-gone days will be felt close-by.
A picture, those who take, and those taken through the work of the lens, furthermore, add the camera. That is a threesome right?
I wonder if this world is just a graveyard.
I wonder if I’m still alive…

Виртуално създание (18+)

Наскоро Джъмбо ми показа велика фотографска книга за осветление в портретната фотография. Всъщност почти без текст по страниците и. Авторът просто показва всяка светлинна схема чрез диаграма и няколко примера с хора – русокоса бяла жена, тъмнокоса азиатка, чернокожа жена и бял мъж, всички снимани по два пъти – веднъж на бял, и веднъж на …

ПродължениеВиртуално създание (18+)

Tokyo Hotel Story

Миналата вечер в галерия Склада (на 4-тия етаж на ул. Георги Бенковски 11 – точно над чайната „Чай във фабриката“) беше открита изложба на едно от нашумелите имена в съвременната фотография. И по точно последният проект на родената в Канада, но живееща в Германия Nathalie Daoust, наречен Tokyo Hotel Story. Някак не съм сигурен дали …

ПродължениеTokyo Hotel Story

Виртуална граница

Terry Richardson – популярен и провокативен американски фотограф, превърнал неглижирания, ала-полароиден и мърляв технически подход към снимането (и често пълната безвкусица) в свой стил – снима две 24-годишни нашумели американски актриси, поразсъблечени по бельо. Нашумели са, обаче, заради ролите си на 17-годишни тийнейджърки – това е важно за историята. Сесията е за новия брой на …

ПродължениеВиртуална граница

Другата

Оставих я да спи с идеята да я изненадам със закуска в леглото преди да се е събудила. Винаги попадам на жени, които спят до обяд, ако не ги събудя. Това е някаква орисия, която ме преследва цял живот, задължително във всичките ми топли връзки с нежния пол. Дори на едно изключение по грешка не случих. Както и да е – не се оплаквам. Така имам време за себе си сутрин, когато попадна в поредната обсебваща връзка, когато сякаш се опитват да запълнят всяко ъгълче от съществуването ти с присъствие, реки от думи и претенции за внимание. Такива са пък всичките ми „официални“ връзки. Отново без изключения.

Тя не беше такава. Виждахме се рядко, само когато обстоятелствата позволяват и половинките ни отсъстваха някъде. Беше по-млада от мен и почти не си общувахме иначе. Беше точно от поколението, което нямаше нужда от Cosmo за да подхранва въображението си как да впечатли някой в леглото, и имаше поне още няколко години преди да започне да съгласува с bg-mamma всяко свое значимо или дребно житейско предизвикателство. Беше дискретна, съобразителна и дистанцирана на дневна светлина и напълно всеотдайна и раздаваща се вечер, с ярко и запомнящо се присъствие между чаршафите, което никой мъж не би пропуснал да оцени – комбинация, която напълно заслужаваше внимание и усилията по приготвяне на закуска…

ПродължениеДругата

Паралакси

Преди малко ми попадна новия брой на Плейбой, в който не намерих нито една причина да похарча 5 лева за него, а сега и на вас ще разкажа най-интересното, за да ви предпазя от необосновани харчове. Напоследък много рядко разлиствам Playboy БГ, но преди две-три години списанието съвсем си биваше за четене, а сега не …

ПродължениеПаралакси

Open Source Sex

// warning: works best without a girlfriend do { work(); eat(); sleep(); } while (alive); Съвесем наскоро в Linux за българи се разгоря почти/полу/отчасти сексистка дискусия… Няма значение каква беше темата. Все повече и повече Интернет се меси в ежедневието ни. Отдавна се е намърдал в кухнята, във взаимоотношенията, и под завивките, разбира се – …

ПродължениеOpen Source Sex