We The Media
14:15 Нали ме питаше дали имам статистика на yovko.net – онзи ден пуснах…
14:15 Man, ти си медия и без да гледам статистиката.
14:16 Aз съм медия?
14:17 Aми да, имаш Google page rate като за световно – как да го тълкувам иначе, да не си пуснал виртуален четец случайно… т.е. имаше… сега нямаш, защото смени адреса… И за това всъщност исках статистики, за да видя за колко време ще го вдигнеш пак.
14:20 Интересното е, че yovko.net има ранг 4 в момента, www.yovko.net също, а yovko.net/index.php, което е пак същото само 2.
14:21 Нямам виртуален четец, но много хора са ме налинквали и разни blogger-ски мрежи.
14:21 Аз съм с 5, но твоя беше стигнал до 6 преди да смениш адреса.
14:21 E, пак ще се върне, надявам се…
14:22 Според интернет си един от 10-те най известни хора в България.
14:22 Tова не го вярвам…
14:22 По-точно според Google, но може да се каже, че е валидно за целия интернет.
14:23 Като не вярваш – провери, основен принцип в удостоверителните услуги, проповядван от Весо Колев.
14:24 Въпреки, че… наскоро си пишехме с едно момиче – не я познавам добре… непозната от Интернет – един ден като и казах как се казвам и се оказа, че твърде често е срещала името ми в мрежата, нещо се притесни от интернет имиджа ми и май спря да пише…
14:24 Ето. На шесто място си днес.
14:25 Ама това е само сред тези регистрирани в dmoz.org.
14:26 Не си прав! Google Directory се построява единствено на Google Page Rank.
14:27 Така ли? Не знаех… а откъде се взимат descriptions?
14:27 … но не ми се рови да ти покажа документа. вервай ми, работил съм в Рамблер и знам много за Google още преди масовия потребител да е чувал за него.
14:27 ok
14:29 Man, искаш ли с Пафката да ти надуем рейтинга до първо място?
14:29 За какво ми е бе, пич?
14:29 Като по фантастичните филми и киберпънк романите…
*14:30 Мина тази възраст дето ме кефеше да знам кой ми чете Linux center-а. *
14:30 Да пренесем малко бъдеще в настоящето бе пич…
14:30 Виж, че цяла година не намерих стимул да си пусна статистика.
14:30 Хората още вярват на радиото, какво говориш. Просто исках малко да се опресня емоционално. Нямаме време за подобни неща. Помечтах си малко, не може ли? Сега рисувам иконки… Имаме лицензни проблеми с едни шрифтове също… добре, че Сашо Шопов ме светна на далавера. Лефтера ми вика: Пич, след 10 години и за въздуха ще ни искат пари, току виж пуснал продукта под GPL.
14:33 Така, така – нека да се шашка.
14:35 А нощес Пейо ми се обади по телефона от Америка и ми разказа, как имал проблеми с почти всичко, което не е GPL… Стигнахме до извода, че GPL всъщност е стимулатор на бизнес процеси… Владо, между другото е на подобно мнение…
14:37 Трябва да напишем една книга по въпроса.
14:37 Йовко, благодаря ти, че ме изслуша! Предполагам Владо ще изложи позицията си много по-чисто и точно до bizdev. Книгата ще я напишем, когато имаме успешен бизнес, излежавайки се на една яхта… Докато съм с мотика, перо няма да хвана… Просто са различни дейности.
15:32 Докато сме си говорили PR на yovko.net се е върнал от 4 на 5.
15:34 Ами честито!
16:51 Днес ми заявиха, че съм бил медия…
16:52 Радвам се. Станал си публична личност.
16:55 Пуснах си статистика в неделя вечерта след като си тръгнахте – демек още няма 48 часа – за това време бройката различни посетители клони към 400, което означава 200 на ден…
16:58 Да, аз също познавам хора, които те познават от blog-a… По техни думи статиите от командировките ти са като пътеписи, а личния ти живот като модерен роман. С други думи можеш да пишеш и книги – аудиторията е на твоя страна.
Взех си снимките. Едва успях да се вместя в работното време на хората заради абсурдните задръствания напоследък. Бяха приготвени в цяла голяма рекламна торбичка. Жената най-напред не можа да ги намери на рафта с готовите неща, колегата и посочи торбата.
– А, онези хубавите снимки… Заповядайте…
– Благодаря. Нарязването за класьор също платих вчера…
– Добре. Имате ли абонаментна карта?
– Разбира се… Аз съм ви много стар клиент, но просто не ме познавате, защото не съм идвал няколко месеца.
– Заповядайте пак.
Явно не всеки ден работят поръчка от 11 ленти хората и се стараят да съм доволен. Хартията все пак беше FujiColor Crystal Archive, а към всяко пакетче ми бяха оставили малко албумче за подарък. Не ги използвам – вече се чудя къде да ги складирам…
Чудесно е, че на този свят все още има хора, които не ме познават. Навярно трябваше да стана фотограф. Можеше да успея да бъда по-анонимен. А пък и щях да си имам вземане-даване с разни мацки вместо сега с някакви си машини.
(Заглавието е взаимствано от едноименната книга на Dan Gillmor.)
Коментари ()