August street

Коментари

1. yovko пише

   15 август 2011 в 9:09

   С времето (и след като изхарчих доста пари за техника) стигнах до извода, че техническите параметри на една снимка нямат особено значение. Затова напоследък се старая да изляза от цифрите и параметрите и да се съсредоточа върху фотографията като емоция.

   Отговор

2. Дончо пише

   15 август 2011 в 16:06

   Аз с удоволствие бих видял оригинал/резултат един до друг (преди/след постпроцесинга)…

   Иначе кадрите са страхотни :). Бяхте ли много хора?

   Отговор

3. Владимир Джувинов пише

   15 август 2011 в 19:45

   Да, виждам че Пловдив е станал твоята стрийт база :)

   Аз събота късно следобяд също си направих малък стрийт из Уест енд и Сохо. Обаче тези хора не мируват и често ми се размазват или въобще не успявам да ги хвана – търчат с чанти от магазин на магазин, бързат да не изпуснат светофара, бързат за незнам къде си… Да не говоря за туристите, които правят всевъзможни random движения и човек трябва винаги да е нащрек да не се блъсне в някои „неориентиран“, особено ако кара колело из центъра… Виж, поне пред кръчмите на пиещите бира, на тях движенията им са определено са забавени :)

   Отговор

4. yovko пише

   15 август 2011 в 20:01

   Принципно Street се снима най-добре сам :)

   Що се отнася до преди и след… ще цитирам един мой любим фотограф…

   Master files are not the final image. Period. They’re a starting point.

   I know this will be heresy for the purists who insist on OOC (out of camera) photography, but there you go. What I shoot is a capture. In post, comes interpretation. Ansel Adams did it with chemicals and film exposure: we do it with software. No different.

   What I’m looking for when I’m shooting is the best possible capture: the right depth of field, motion interpretation and file quality. The right moment. That’s the matière première. The clay. But the final look? That’s all post. (Patrick La Roque)

   Във филмовата ера колко често стравнявахме негативите с крайната снимка?… :)

   Отговор

5. Владимир Джувинов пише

   16 август 2011 в 17:06

   Няма такова нещо като „оригинално“ или „обективно“ изображение в този свят. Всичко е пластове от абстрактности, филтри и илюзии.

   Следователно, няма преди и след, няма начало и край.

   Ом-м-м… :)

   Отговор

6. Николай Тонев пише

   16 август 2011 в 18:28

   Забравете за изходния кадър. Ако една картина ти хареса (или не), би ли изстъргал един слой боя за да видиш как е изглеждала преди да е завършена?
   Другото нещо е, че от калпав оригинал не можеш да направиш технически добро копие. Поне аз не съм успял. А снимката преди всичко е история, емоция и доста други неща дето няма думи за тях. :)

   Отговор

7. Стефан Забунов пише

   16 август 2011 в 22:10

   Прекрасен цитат, с който съм съгласен 100%, а цветовете на снимките ти са чудесни! Топли, хубави, без да са твърде шарени.

   Полегналата дама е много забавна!

   Отговор

8. Sunshine пише

   19 август 2011 в 9:30

   уауу, цветовете са страхотни, а снимките дават едно такова топло, лятно чувство… ^^

   Отговор