Балкански уроци по история

Един от големите проблеми и на България (и на Балканите) – но у нас ситуацията наистина е тъжна – е, че малко и слабо познаваме историята си. Дори и някоя тема да не може да бъде еднозначна, ние предпочитаме комфорта на клишираното си възприятие за нея, вместо дискусията, обсъждането, различните гледни точки, другите източници. По отношение на възприемането на историята под различни ъгли и непознаването на „избелените“ моменти от нея сме в детската градина на обществената си зрялост.

И една от основните причини, поради които с Малина Петрова започнахме този кинопреглед от архивите и, е именно желанието да провокираме размисли и сравнения, да подхвърлим теми за размисъл, да споделим материали, които сякаш е някак удобно да стоят забравени в ъгъла. Да събудим любопитство. Защото да спрем да се въртим в омагьосания кръг на настоящето, можем да успеем само, ако прочетем и познаваме миналото и историята си (понякога от повече от един ъгъл на пречупване). И да извадим поуки, преди да затворим страницата. Да обезсилим клишетата и популизма, можем само чрез познание. Статуквото предпочита да изгори и „избели“ някои страници, защото тогава кретените с мегафони могат безнаказано да бълват клишета.

Затова днес ще ви подскажа да гледате един филм – двете части са в един файл – и са доста различни. „Балкански уроци по история“ е сниман буквално 2-3 месеца след прекратяване на бомбардировките на НАТО в бивша Югославия през лятото на 1999 година, но в него става дума за доста много други неща…