кино

Нови документални филми

Напоследък се появиха няколко нови документални заглавия, които са задължителни за всички, които се интересуват от най-близката ни история. И от фактите, а не само от преразказите за тях. Всъщност, както написах снощи в twitter – трябва да се гледат много филми по една тема за да може всеки за себе си да пресее и …

ПродължениеНови документални филми

Заличаване

Някак е странно да живееш като в сценарий от вече изгледан филм, но омагьосаният кръг, в който се въртим през последния четвърт век (а дали само през него?) е болезнено доказателство за това, колко неспособни сме да извличаме поуки. Неспособност, която никак не пасва на уж древните ни гени. Неспособност, толкова драматично очеизвадна, че е …

ПродължениеЗаличаване

Духът и камъните

Всеки трябва да разкаже какво е видял с очите си – така светът ще узнае истината. (Аксел Мунте) Ако децата и учениците бъдат въвлечени в игра или конкурс да напишат какво майките, бащите, бабите и дядовците им са видяли с очите си, възрастните няма да могат да се измъкнат лесно. (Малина Петрова) Днес е годишнината …

ПродължениеДухът и камъните

Балкански уроци по история

Един от големите проблеми и на България (и на Балканите) – но у нас ситуацията наистина е тъжна – е, че малко и слабо познаваме историята си. Дори и някоя тема да не може да бъде еднозначна, ние предпочитаме комфорта на клишираното си възприятие за нея, вместо дискусията, обсъждането, различните гледни точки, другите източници. По …

ПродължениеБалкански уроци по история

Statute of Limitations

Днес ще бъда кратък, но отново в контекста на документално-историческия ни кинопреглед, който подхванахме с Малина Петрова. За тези, които са пожелали „Приключено по давност“ с английски субтитри, вече е качен в канала ѝ в YouTube със заглавие „Statute of Limitations“, като всъщност представлява playlist с трите части на филма, плюс бонус – едночасово интервю, …

ПродължениеStatute of Limitations

Пантеон

Годината е 1987. Аз още не съм бил в гимназията, но главните герои на филма вече са. Повечето от тях са деца на неслучайни хора от силните на деня в Бургас, където се развива действието. А скандалът е, че именно тези „неслучайни“ деца извършват 3-4 пъти гаменски погром върху не какво да е – а …

ПродължениеПантеон

Сърцето умира последно

Днес ще напиша няколко реда за един доста стар филм. Отново от онези филми, които много хора няма да искат да гледате. Филм, който е разгневил мнозина с появата си (1991 година). Филм, в който е много вероятно да видите документи, за които днес някой ще твърди, че пожарът в партийния дом е унищожил, макар …

ПродължениеСърцето умира последно

Роби на тайните

Едно писмо преди няколко дни ме върна към мой текст от преди повече от година. Уважаеми г-н Ламбрев, Благодаря Ви от сърце за добрите думи и помощта, която ми оказахте в разпространението на филма ми „Приключено по давност“! Моля Ви да предадете поздравите ми на всички, които са свързани с Вас и имат принос в …

ПродължениеРоби на тайните

Приключено по давност

Много ми беше странно вчера да науча, че туристическият бранш скочил с декларация срещу направо беззъбия филм на Генка Шикерова „Бетонни градини“. Снощи гледах, слушах и се чесах по главата – това ли е днешната дефиниция на понятието разследваща журналистика? Или документалистика… Не, че очаквам много от bTV, но все пак… Факти, които всички знаем, …

ПродължениеПриключено по давност

Great Expectations

Vulnerant omnes, ultima necat

Когато отидох да гледам „И твойта майка също“ в края на миналата година, тръгнах с мисълта, че все още във виртуалния ми ToWatch списък същия режисьор Алфонсо Куарон виси с „Големите надежди“, който срам не срам подминах преди 4-5 години, когато все още бях почти вманиачен киноман.

Подминах го заради Дикенс – първо защото някак не си падам по холивудски преразкази (филмът е по новела на Чарлз Дикенс само, че изчанчена за наши дни) и второ – защото принципно някак Дикенс ми е адски чужд. Все си казвах, че някой ден ще го взема на видео, но този ден така и не дойде – нито комбинацията от Итън Хоук и Робърт ДеНиро, нито хладният, влудяващ сексапил на Гуинет Полтроу успяха да ме накарат да посегна към него във видеотеките.

В неделната вечер на Цветница обаче, след като се върнах от Хисар се почувствах адски зле – някак си успях да настина там – и се запокитих пред телевизора с две одеала и чаша чай. Щракайки с дистанционното, изведнъж неволно се озовах именно пред въпросния филм и останах пред канала на БНТ за да го изгледам…

ПродължениеGreat Expectations