Бъдещето, за което не сме готови

To do nothing is within the power of all men
– Samuel Johnson

Този текст ще бъде малко дълъг и ще ви отнеме повече от обичайното време, не защото не съм писал и по-дълги от него, но защото ще бъде допълнен с мислите на няколко души, далеч по-умни от мен. И най-вече влиятелни – с визията си за нещата около нас или за бъдещето. Ще ви е нужен около час да прочетете публикацията и да изгледате придружаващите видеа.

Преди да продължим ми се иска да помоля да изгледате следващото видео, ако не сте досега. Peter Diamandis e предприемач, учен, доктор от Harvard Medical School, следвал още Molecular Genetics и Aerospace Engineering в MIT. Създател, заедно с Ray Kurzweil, на един много особен университет, който тотално не се вписва в рамката на казионното образование, но пък (може би точно заради това) от него вече се родиха няколко проекта с революционен потенциал да променят живота на много хора по света.

Видеото е около 15 минути, но е важно да преживеете контраста между първите 30 секунди и останалите… И след това се върнете към текста ми.

Иска ми се да припомня кога беше анонсиран първият iPhone – 9 януари 2007 година. Това никак не беше отдавна. Само 8 години са минали оттогава, но съм готов да се обзаложа, че много хора по света поне от 4-5 години насам са забравили какво е ежедневието без smartphone. Между другото iPhone се появи само 9 дни след като България стана част от Европейския съюз. А оттогава насам се промениха толкова неща, че много пък от българите удобно забравиха как беше преди. Преди само 8 години… Колкото и да си мислим, че нещата се случват бавно, истината е, че всъщност бързо прегръщаме промените, особено когато са позитивни. ОК – и iPhone, и ЕС си имат достатъчно хейтъри 🙂

Замисляме ли се за бъдещето в следващите 8 години? И не говоря за хората, които чакат промените да ги застигнат. Питам тези, които носят промените – предприемачи, хора на науката, хората на словото (избягвам целенасочено думата журналисти, преднамерено е)… Живеем в свят, в който темпото на еволюцията е революционно, невиждано преди. Глобалната ни свързност, технологиите и новите бизнес модели променят бранш след бранш – далеч не само технологичния и това е прекрасно, но нито светът, нито локалните ни общности, в които живеем са готови за толкова грандиозни и бързи промени.

Виждаме го по себе си, самозаливайки се с дребнотемие из социалките, заради местни избори, идиотщини в сутрешните блокове или бълвочите из вестници като Дума или Телеграф… Не се справяме с ignore-а, който всичко това трябва да получи в отговор, за да потъне в забвение. Не се справяме с личните си филтри срещу свръхинформираността си и информационното замъгление. И се превръщаме в усилватели на тази лудница. А има далеч по-важни неща, за които да се тревожим – ето няколко…

Готов съм да се обзаложа, че повечето водещи компании днес няма да преживеят следващите 15-20 години. Даже съм почти сигурен, че примерно Yahoo и HP няма да преживеят 2017-та, поне не в този си вид. IBM ще ги последва много скоро. Всъщност започнах този текст преди около седмица и преди да го довърша поредното разделяне на две в HP е вече в новините.

Говоря за технологични гиганти, понеже следя основно този сектор, но… какво предстои в промишлеността? Роботите и 3D-принтерите ще правят производството все по-евтино, толкова по-евтино, че ще го върнат в САЩ и Европа. Говоря за чудесните работници като тези на ABB или UR10, или моят smart любимец Baxter, който не се програмира, а се обучава и дори споделя емоционалното си състояние, чрез дисплея, за да бъде възприеман по-естествено от евентуалните си колеги-човеци. Цената на Baxter започва едва от $25000, a UR10 и много други са дори още по-евтини. В същия момент те са супер прецизни, работят 24×7, и могат да се пренастройват от една функционална роля към друга по-бързо, от който и да е човек. Иначе казано още сега, днес, в този момент, техните оперативни разходи са по-малки от цената на човешкия труд. Добавете към това психологическите фактори – гарантирано работят с години в рамките на експлотационния срок, не членуват в профсъюзи, не стачкуват и не напускат…

Буквално всяка година тези роботи стават все по-добри и евтини, и са в състояние да изпълняват все по-сложни човешки задачи. Това в глобален мащаб звучи добре за Европа, САЩ и донякъде в Азия, където има локални производства, но… със сигурност не звучи добре за Китай, например.

И само в следващото десетилетие може да се окаже, че дори няма да се нуждаем от тези роботи. Заради 3D-принтерите, които е напълно реално дотогава да са в състояние да „разпечатват“ и потребителска електроника. За неизкушените технологично, представете си да можете да си „разпечатате“ iPhone-а вкъщи.

Хайде сега да понадникнем в енергетиката. До скоро имаше реален шанс в обозримо бъдеще да изчерпим нефтените запаси на планетата за гориво. Вече има шанс да не го направим, а дори и част от запасите никога да не е нужно да бъдат използвани. Заради слънчевата енергия, чиято цена се срина буквално (97% за последните 35 години, твърди статистиката) и продължава да пада. В Щатите очакват да е по-евтино да си произвеждаш енергията от собствени панели вкъщи, отколкото да използваш мрежата, буквално всеки момент и със сигурност преди края на това десетилетие. Ето и нещо във връзка с това (пак от вчера). Нека добавим и Tesla Powerwall към картинката и нещата стават прекрасни за човека на бъдещето, но не и за енергийните дружества. Затова и съпротивата срещу слънчевата енергия вече се води с всички средства – включително у нас. Защото това е единствената алтернативна енергия с потенциал да направи напълно излишна досегашната фосилна енергетика.

Добрата новина е, че ако развитието около слънчевата енергия продължава с тези темпове, достатъчно скоро ще разполагаме с на практика неограничена енергия на пренебрежима цена. Което ще реши и проблема с недостига на питейна вода, понеже ще е безкрайно евтино да се пречиства океанска и морска вода в каквито количества е нужно. Което пък означава, че ще могат да се възстановят обезводнени райони и хората да се прехранват от локално зеленчукопроизводство от т.нар. вертикални ферми. Няма да споменаваме засега за възможността да си „отпечатаме“ вечеря с 3D-принтер, за да не ни бият кулинарите. Но със сигурност следва революция и в хранителната промишленост и земеделието.

И за да посъкратя текста си и да оставя на всеки простор за собствени разсъждения – само ще пробягам през още 2-3 ключови сектора.

Комуникациите – свързаността, която от една страна в близко бъдеще ще ни тежи като осъзнаване, колко различни и разделени (и в напредъка си) сме хората по света, ще бъде и инструмент за глобални манипулации, но в същото време ще е силата на обикновените хора, които все повече ще бъдат равностоен фактор срещу медиите, политиците и големите корпорации. Интернет е най-важната ни сила и платформа за разпространение на знания.

Образованието трябва да бъде голямата революция на утрешния ден.

Трябва да върнем тежестта и авторитета на учителя, учения, знанието, науката. То става все по-достъпно и е престъпление към човечеството да допускаме да бъде замествано от псевдонаука, суеверия, религия или телевизия. Трябва да развием нулева толерантност към хора, с колекция от висши образования и дори научни степени, цитиращи Ванга или световни конспирации. А религията в най-добрия случай да бъде сведена до някоя далечна петостепенна характеристика на личността, но в никакъв случай основополагаща.

Журналистите на бъдещето най-вероятно ще бъдем всички, а тази професия ще изчезне или поне драстично ще се промени. Журналисти ще бъдат експертите и ще се прехранват не от журналистика, а от действителната си професия или роля в обществото.

Финансовите експерименти като Bitcoin ще бъдат все повече и по-интересни, но това, което има истински потенциал да преобърне капиталовите пазари и финансите на бъдещето са инструменти като crowdfunding платформите, които вече разклащат сериозно venture-capital сегмента и банките, правейки възможно бързото и лесно финансиране на различни социални и бизнес-идеи. Вече има и успешни експерименти с crowdfunding финансиране на имотни сделки (включително в България), обществено-споделен бизнес риск, локални финансови системи и др. Много е вероятно да се окаже, че бъдещето ни ще бъде без банките, каквито ги познаваме днес.

Добавете към това здравеопазването, с възможност за ранна диагностика и непрекъснато наблюдение на жизнените ни параметри, посредством сензорите на „умните“ ни устройства, роботизираната хирургия или възможността за трансплантация на 3D-отпечатани органи.

Но… ще имаме и много нови проблеми за решаване, един от които буквано тропа пред вратата ни – изчезването на много човешки професии. Много работни места ще бъдат заети от роботи и компютри, включително позиции, които сега се заемат от квалифицирани хора. Почти няма да има незасегната индустрия. А това ще създава нови социални проблеми, защото хората няма да успяват да се адаптират или преквалифицират толкова бързо и може да не разполагат с честни начини да се самоиздържат. В същото време ще разполагаме с индустрия, която е в състояние да произвежда продукция и богатство много по-лесно и евтино, което няма как да се случва без потребление. Следователно ще са нужни нови икономически структури и механизми, които да разпределят богатствата, понеже пазарът може и да не е способен да се справи сам.

В психологически план, без работа, човек ще загуби социалната си ангажираност и чувството си на удовлетвореност и принадлежност към обществото. Животът, независимостта и стремежът към щастие и комфорт няма да са достижими чрез труд и ще трябва да открием други начини. В този ред на мисли е важно да съзнаваме дълбочината на тези процеси за да можем да сме подготвени с решенията.

Част от днешните визионери успокояват, че подобно на процесите около индустриалната революция и лудитите е нормално да има временни катаклизми, но в крайна сметка индустрията ще създаде необходимост от нови професии, всичко ще си дойде на мястото и хората ще живеят още по-добре. Единственият проблем е, че темпото на индустриалната революция измерваме с векове, а това на технологичната е броени години и понякога месеци. А нови знания не се придобиват толкова лесно и бързо, дори и хората да имат нагласа за това.

Не Uber, а self-driving колите са големият проблем на шофьорите, които са едни от най-застрашените от изчезване професии, в много кратък срок. Такива коли и камиони вече експериментално (и не само) се движат по пътищата и са невероятно безопасни и много по-безвредни. Те съвсем не са фантастика, а реалност и ще направят излишни много таксиметрови шофьори, тираджии и дори трактористи и куриери до броени години. Хайде пак си спомнете кога Steve Jobs ви показа iPhone… толкова скоро ще бъде. А да, и Uber ще може предложи още по-добра цена.

С напредъка на изкуствените интелекти, big data и cloud computing-а всяка позиция, която изисква анализ на информация ще се прави по-добре от компютър, това включва физици, счетоводители, адвокати, борсови агенти… Евентуално ще са нужни малко хора, които да взаимодействат с други, които предпочитат човешки контакт, но машините ще имат нужда от много малко човешка помощ.

Това всъщност, ако излезем от рамката на социалния проблем, може да бъде възможност за нас хората. Нима наистина е нужно да работим по 40 или 60 часа на седмица, ако фабриките и машините могат да се справят и без нас? Може би човечеството най-накрая ще има времето да преосмисли себе си и да се отдаде на истински креативен труд, вместо безпаметните часове в офиса? Какво ако с 10-15 часа седмично печелим достатъчно за да остава време за отдих, спорт, доброволчество или за повече и още знания и образование?

Може би има повече неща, от които да се вълнуваме и очакваме с трепет, отколкото да се тревожим? Ако сме достатъчно умни да решим толкова проблеми, сързани с болестите, глада, енергията и образованието – вероятно трябва да можем да се справим и със социалните проблеми. Но със сигурност е време да вдигнем носа си и да погледнем напред, не утре, сега, днес… за да сме сигурни, че няма да сме следващите лудити. Да се провокираме и учим да гледаме (и да виждаме!) бъдещето.

В последните около два месеца ми се случи така, че няколко приятели и познати около мен ми цитират и възхваляват четива като тези на Айн Ранд и ми е тъжно, че се опитват да обяснят света около себе си с тях. Окей, със сигурност е по-здравословно да четеш Айн Ранд, отколкото Маркс, но пазарът в крайна сметка е само един възможен механизъм за преразпределяне на богатство, нека не му приписваме и морални функции, моля… И да не търсим отговорите на всички въпроси зад гърба си. Време е да оставим утопиите на миналия век, където им е мястото… в историята.

Крайно време е да започнем да си задаваме въпроси, чиито отговори са в бъдещето, а не в миналото…

Бъдещето не се побира в рамката нито на либертарианството, нито дори на капитализма, какъвто е днес. Харесва ли ни или не, вярваме ли или не, но имаме нужда от поредна еволюция на обществено-икономическата подредба на обществото. И независимо как я наречем, тя ще се случи. И в нея не бива да има религиозни артефакти като в монотеистичните религии – Пазарът, Равенството, не знам какво си… с главни букви.

Новият свят ще има нужда от по-балансиран модел, където човекът трябва да се преосмисли като съзидател, а не като консуматор, по-малко индивидуалист и егоист, и повече част от общността си. Повече в синхрон с всичко около себе си. Растежът не може да е единствената мярка за успех. Растежът заради самият растеж е пагубен. Пазарът не може да се саморегулира, гонейки ръст и печалба. Или когато успее, ще е твърде късно. Защото може да не изчерпим всичкия нефт за енергия, но може да го изчерпим за производство на какво ли не… или да изхабим много други застрашени и крайни ресурси на планетата. Пазарът е краен, няма как растежът да не е.

Трябва да осъзнаем тежестта си на граждани и потенциала си за промяна, който можем да усилим със сдружаване помежду си и чрез Интернет. Огледайте се, понякога е нужен един единствен човек за да се случи трудна социална промяна, понякога дори в глобален мащаб. Примери колкото искате… Вижте в какво се превърна Humans of New York, днес това е социален инструмент, по-смислен от много проекти за интеграция, програми на ООН и какво ли не… един човек…

Ето още едно видео – за един човек Lawrence Lessig, за един човек Aaron Swartz, и за един човек Granny D…

Да, да… повечето такива усилия не успяват ще кажат циниците и прагматиците. Но истината е, че успехът не винаги е пик в кардиограмата, а все повече ще успяваме, ако циниците и прагматиците си мръднат д-тата, вместо да си проветряват устната кухина. Защото Интернет е усилвател, но реалната работа е да излезеш на площада, да пишеш на кмета (дори да не те кефи), да помогнеш на комшията.

Смеем се на VW (не че не са за бой, освен за смях), но иначе горим дърва и въглища през зимата. С енергията, която се вложи да се убеждаваме колко страшно е е-гласуването можеше да се задвижи нещо креативно, че и да се изкара на печалба, или както писа наскоро Иван Бедров по друг повод… в това време хората откриха вода на Марс…

Имаме адска нужда да си повярваме. В силата и потенциала на всеки един от нас и в това, на което сме способни заедно. Дори като малка част от всички. Винаги много малко хора са в зародиша на големите промени.

Политическите ни елити са изхабени, но те са отражение на тези, които сме ги избрали. И на тези, които сме се примирили да имаме такива елити. Политическите елити в цял свят не стават за чеп за зеле. Но и те също са функция и продукт на безпринципни икономически интереси, PR и маркетинг, вместо на визия за бъдещето и (защо не) идеология.

Няма как да променим тях, ако не променим преди това себе си и нагласите си. Ако не осъзнаем ролята си на граждани на бъдещето, което блъска по вратата. Отворете му да влезе…

(P.S. Същите видеа могат да се гледат и в TED.com, където за разлика от YouTube може да имат български субтитри. Подсказвам за тези, които имат затруднения с английския.)